Повече от 20 000 кораба преминават през Баб ел-Мандеб годишно

Високопоставен ирански военен предупреди, че Техеран може да разшири морската си кампания до втори стратегически воден път – протока Баб ел-Мандеб, част от водната граница между Азия и Африка, ако Съединените щати допуснат „стратегическа грешка“. Това повишава вероятността от едновременни прекъсвания на двете ключови точки, през които преминава голяма част от световната търговия с петрол и втечнен природен газ – Ормузкия и Баб ел-Мандеб.

В коментар пред Ал Джазира иранският военен заяви, че друг проток може да се изправи пред ситуация, „подобна на Ормузкия проток“, в случай на грешна преценка на Америка. Служителят добави, че регионът „може скоро да влезе в регионална война“ и че Иран все още има „много карти за игра“.

Предупреждението дойде на 12-ия ден от войната между Иран и американско-израелската коалиция, като Ормузкият проток е затворен за търговско корабоплаване. Трафикът на кораби през Ормузкия проток е спаднал от средно 138 кораба на ден до едва два за последните 24 часа.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция, елитно подразделение в иранската армия, обяви, че няма да позволи преминаването на „нито един литър петрол“ през водния път на плавателни съд, свързани със Съединените щати, Израел или техните съюзници, и тези танкери ще бъдат третирани като легитимна цел.

Заплахата за разширяване на прекъсването на транспорта до Баб ел-Мандеб, 26-километров воден коридор между Йемен и Джибути, свързващ Индийския океан през Аденския залив с южната част на Червено море, би могла да прекъсне последния ключов маршрут за износ на енергоносители, достъпен за производителите на петрол от Персийския залив.

Баб ел-Мандеб е проток между Йемен на Арабския полуостров и Джибути и Еритрея в Африканския рог, свързващ Червено море с Индийския океан, карта: Google Earth

„Вторият Ормузки проток“ на Иран

Баб ел-Мандеб отдавна е определян от анализаторите като втора морска точка за натиск от страна на Иран, преграда, където Техеран може да проектира сила чрез своите съюзници – хутите в Йемен, без директно да излага на риск собствените си сили.

Повече от 20 000 кораба преминават през Баб ел-Мандеб годишно, превозвайки среден обем на товара от близо 1,6 милиарда тона. Приблизително 6,2 милиона барела суров петрол и рафинирани петролни продукти преминават през прохода годишно, което представлява около 9% от целия петрол, търгуван по море.

Преди кампанията на хутите, която започна в края на 2023 г., този маршрут през пролива и Суецкия канал е обработвал средно от 59 до 75 кораба на ден, включително близо 8,7 милиона барела петрол на ден и значителни количества втечнен природен газ.

Затварянето на пролива би премахнало най-краткия морски път между Персийския залив и европейските пазари през Суецкия канал, принуждавайки корабите да се отклоняват около нос Добра надежда, което добавя приблизително две седмици и над 1 милион долара разходи за гориво към всяко пътуване.

Защо Баб ел-Мандеб сега е по-важен от всякога

С блокадата на Ормузкия проток Баб ел-Мандеб се превърна в критична инфраструктура за държавите от Персийския залив, които се борят да поддържат износа на петрол.

Саудитска Арабия в момента разчита на своите съоръжения в Червено море и тръбопроводите изток-запад, за да поддържа известно ниво на износ на суров петрол, по-голямата част от който е предназначен за азиатските пазари и обикновено преминава на юг покрай Йемен.

Затварянето на Баб ел-Мандеб би прекъснало тази жизненоважна артерия. Лука Невола, експерт по морската сигурност в Йемен и Персийския залив от Armed Conflict Location and Event Data, предупреди, че ако хутите затворят пролива, докато Ормузкият също е затворен, износът на петрол от Персийския залив може да спре в рамките на седмици.

Около 70% от свободния производствен капацитет на ОПЕК+ се намира в Персийския залив, което означава, че няма леснодостъпни алтернативни източници, които биха могли да компенсират продължителното прекъсване и в двете точки.

Данните от платформите за следене на корабоплаването подчертават променящите се модели на трафик. На 9 март Баб ел-Мандеб регистрира 16 преминавания, включително танкери за суров петрол, контейнеровози и кораби за насипни товари, докато в Ормузкият проток на практика не е имало търговско движение.

Трафикът през Баб ел-Мандеб е останал повишен в сравнение с Ормузкия проток по време на целия конфликт, което подкрепя оценката, че търговията се преразпределя между регионалните ключови точки, вместо да се нормализира.

Хутите – проксита на Иран

Способността на Иран да може да влияе на корабоплаването през Баб ел-Мандеб се основава на отношенията му с движението на хутите в Йемен, което контролира територията в непосредствена близост до пролива и е доказало, че може да нарушава морския трафик.

От ноември 2023 г. насам силите на хутите предприеха  над сто атаки срещу търговски кораби в коридора към Червено море, засягайки над шестдесет държави. До края на 2024 г. петролните потоци през Баб ел-Мандеб намаляха с повече от 50%, като транзитът на танкери за втечнен природен газ почти спря напълно. Хутите обявиха, че ще спират всеки кораб, свързан с Израел, докато израелската армия не прекрати геноцида на палестинците в Газа.

Досега в настоящия конфликт хутите са подозрително сдържани. Близо 2 седмици след началото на войната групировката не се е застъпила за Иран, но предупреди, че „пръстите им са на спусъка“.Анализатори отдават тази предпазливост на няколко фактора: американските удари срещу Йемен по време на войната в Газа са изчерпали арсенала им, израелските операции са елиминирали голяма част от ръководството им, а икономиката им е пострадала от санкциите.

Хутите също така са наясно, че атаките срещу корабоплаването в Червено море могат да нарушат споразумението им със Саудитска Арабия, което е в сила от 2022 г., потенциално тласвайки Йемен обратно към активна война с Рияд в момент, когато Саудитска Арабия зависи от маршрута през Червено море за останалия си износ на петрол.

Въпреки това анализаторите предупреждават, че сдържаността на хутите не бива да се бърка с неспособност. Техните дронове, ракети, морски мини и бързи лодки биха могли да направят Баб ел-Мандеб непроходим,  както по-ранната им кампания принуди по-голямата част от търговските кораби да търсят заобиколни маршрути.

Ал Джазира отбелязва, че хутите могат да се стремят да подкрепят Иран чрез фронта на Червено море, а не чрез пряка военна намеса, използвайки го като тактика за натиск, заплашвайки да нарушат международните търговски пътища, като същевременно избегнат открит конфликт.  /Обективно