„Делфийски оракули“ в наши дни има по два за лев (или за 0,51 евро), кой от кой по-изтънчени в способностите си витиевато да „предсказват“.

"О, Солоне, Солоне!" – възкликнал Крез в мига преди да го екзекутират. Победилият го цар на персите Кир II се заинтересувал кой е този Солон и защо точно в последния си час Крез се сетил за него. Наредил да спрат екзекуцията и Крез му разказал историята си. Така пише Херодот.

А историята за Кир, Крез и Солон е не само фактология, но и изключително полезна, ако се знае. В нея са преплетени нишки на онова, което хилядолетия по-късно ще започнем да наричаме „самоизпълняващо се пророчество“, има го и чисто човешкото етично отношение към важното и ценното в онова, което наричаме живот.

Накратко: Лидийският цар Крез се славел за времето си като изключително богат. Царството му се простирало на земите, където днес е Турция. На изток от него се намирала Персийската империя, а владетел по времето на Крез бил Кир II, когото по-късно ще нарекат Велики. Крез царувал мъдро, умножавал богатството си и наистина много се гордеел с това, че е богат. Веднъж в царството пристигнал Солон – някогашният атински архонт, който се прославя с това, че създава законодателство, с което да сложи край на „великия смут“ в Атина, както го нарича Аристотел. След като създал и въвел Солоновите закони, се оттеглил доброволно и напуснал Атина за 10 години.

Когато гостувал на Крез, царят на Лидия му показал съкровищницата си и несметното богатство, с което разполага. По време на пир Крез поискал да научи от Солон, кой е най-щастливият човек на света, като естествено очаквал да чуе своето име, защото притежавал такива несметни богатства. Солон обаче му казал името на свой приятел, при това – вече починал. Изненаданият и раздразнен от чутото Крез поискал да разбере защо точно този човек е най-щастливият, след като вече е и починал. Солон му отвърнал, че човек не може да се нарече щастлив, докато е жив.

Няма по-голямо богатство от живота, но оценката за това, дали сме го преживели щастливо, може да бъде дадена едва след като ни няма.

По-късно Крез приел, че е достатъчно могъщ, за да се впусне и да превземе Персийското царство. Допитал се до Делфийския оракул (по разбиранията за онова време – ритуал, без който не се предприемат никакви сериозни стъпки, защото смятали пророчествата му за нещо като стратегически анализи) и получил загадъчния отговор, че ако тръгне на война срещу Кир „ще погуби могъщо царство“. Крез си решил, че погубеното царство ще е персийското, но накрая Кир Велики разбил войските му, пленил Крез и се стигнало до екзекуцията, на която Крез изрекъл горестно „О, Солоне, Солоне!“.

Не живеем в Лидийското царство отпреди 2500 години - нито сме богато царство, нито имаме богат цар. Обаче всякакви хора, оказали се в полето на обществено-политическия живот, се държат така, все едно са лидийският Крез, при това въоръжени със смартфон и достъп едва ли не „до номера на Господ-Бог“. А „Делфийски оракули“ – по два за лев (или за 0,51 евро), кой от кой по-изтънчени в способностите си витиевато да „предсказват“. Резултатът е пред очите ни, но неясно защо не го виждаме: всеки ден по няколко пъти, няколко съвременни самозвани Крезовци изохкват със свои думи  „О, Солоне, Солоне!“ и им се разминава екзекуцията. Така де, не сме вече във варварските времена, че да им резнем главите. Но поне политическите им кариери би трябвало да приключват след 2-3 такива прегрешения.

Обаче сме се научили на пагубен навик – да прощаваме до безкрай на всеки, който привидно се покае. Нищо, че открай време е ясно, че разкаялият се грешник е два пъти грешник. Човешко е да се греши, но е глупост да се упорства в грешката.

Накрая остава въпросът: Кой греши и кой плаща за глупостта с упорството?

Решилите да се изживяват като Крез би било полезно да слушат какво им приказват хора като Солон и да не прибягват до услугите на персонални Делфийски оракули. Кофти е да затриеш царството си, понеже си решил да превърнеш нечие предсказание в самоизпълняващо се, даже и ако ти е хрумнало лично на теб.

Златко Станоев