Най-важна е комуникацията между партньорите

В света на шоубизнеса да останеш женен за някого 40 г. си е наистина постижение. Трябват или много специални отношения, или някакво здраво самообладание, за да не се изкушиш от хилядите възможности за връзки, които славата ти дава. Певецът Боно обаче успява да го направи и сега с лекота дава съвети за дълъг брак.

62-годишният фронтмен на ирландската рок група U2 среща бъдещата си съпруга Али, когато е само на 12 г. Тя е с година по-малка от него и учат в едно училище. Пол Дейвид Хюсън, както е рожденото име на музиканта, веднага я харесва и започва да я преследва, но тя го държи на разстояние. Когато майка му почива внезапно и той влиза в конфликт с баща си и брат си, обаче променя отношението си. Започва да се грижи за него, да му пере дрехите и да му готви. Стават гаджета, когато са на 16 г. и Пол вече е срещнал момчетата от бъдещата си банда. На няколко пъти се разделят и събират, като обсъждат как неговата музикална кариера може да се отрази на евентуален брак помежду им. В крайна сметка, когато са на 22 и 21 години, се женят.

Днес Боно определя това им решение като едно от най-лудите неща, които са правили. В този момент той е на път да пробие в музикалната индустрия, което означава много концерти и месеци отсъствия от дома. Али следва и работи в компанията на баща си. Така че не се очертава да бъде хубавата половинка, която просто го следва по света.

Още на петата година от брака им той признава в интервю, че връзката им е доста бурна, тъй като тя е “самата жена и никога няма да допусне да бъде носена като брошка”. Нямат меден месец, защото по това време той е зает със записване на албум. Освен това живеят в малка къща, която споделят с останалите момчета от U2.

Първата им дъщеря се ражда седмици преди последните изпити на Али в университета. Следва още една и две момчета, които майката оглежда през повечето време сама, тъй като музикалната кариера на мъжа ѝ е във възход и той е непрекъснато по концерти. Тя обаче не се отказва от желанието си да работи по социални проекти, като в някои от тях за детския глад в Африка включва и известния си съпруг.

“Бракът ни проработи, защото се харесваме, защото си говорим и сме страстни за това, което правим. Позволяваме си един на друг да преследваме целите си. Не бих искала да бъда омъжена за някого, който не е щастлив от това, което правя в живота. Той също не би. Научих много за това какво означава да си женен, колко страхотно може да бъде, ако упорстваш. Много сме близки”, разкри преди време Али Хюсън. Тя е вдъхновила Боно да напише някои от най-известните хитове на U2, донесли световна слава и впечатляващи финансови приходи на групата.

Според музиканта пък приятелството е разковничето за техния дълъг брак. “40 г. са много. Беше невероятно, когато ги отбелязахме заедно преди няколко месеца. Тогава си казахме: Нека не проваляме това, което имаме”, разкри Боно. Той смята, че понякога приятелството може да изпревари романтичната любов, а когато и двете съществуват, това наистина е нещо специално. “Всеки път, когато някой се почувстваше изгубен, другият беше там, за да го намери и върне у дома. Толкова съм благодарен за това”, разкрива 62-годишният рокаджия. По думите му не е необходимо всеки ден да е прекрасен в един брак, за да продължи дълго, а да има разбирателство и търпение.

На същото мнение е и сънародничката му – ирландската писателка Кейт Кериган, която преди години се прочу с романа си “Рецепти за съвършен брак”. В него тя проследява опитите на две жени да открият голямата любов. Това са баба и внучка. Първата Бернадин е омъжена за съпруга си 50 г. и преди да почине, завещава на младата Треса ценни съвети от своя опит за брака ѝ. Решава да го направи, след като й е необходим цял живот, за да осъзнае, че истинската любов не е тази от пръв поглед, а развиващата се, която издържа на изпитания и жертви. “Бракът е като хляба, който правиш всеки ден. Понякога става много вкусен, друг път – клисав, но ако си в настроение и добавиш към собствената си рецепта нещо необичайно, като шепа сушени плодове или индийско орехче, той придобива екзотичен, неповторимо пикантен вкус. И като всяко съвършено ястие изисква и любов, и търпение, и всеотдайност”, пише бабата до своята внучка.

Според изследване на американския университет “Корнел” пък комуникацията между партньорите е най-важното нещо за траен брак. В проучването му са участвали 400 американци над 65-годишна възраст, които са имали повече от 30 г. романтичен съюз. Най-щастливите от тях са споделили, че повечето брачни проблеми могат да бъдат решени с открита комуникация и те никога не са се притеснявали да говорят с половинката си, без да лъжат, да се обвиняват и обиждат. Другото важно нещо е ангажираност към връзката. Те смятат, че дългият брак се нуждае от дисциплина и е нещо, за което си заслужава да пожертваш краткотрайно удоволствие, за да получиш по-възнаграждаващо усещане по-късно. Учените са установили, че в здравите бракове няма осъждания, чувства на вина или заплахи за развод.

Хората в такива съюзи приемат брачните си обети сериозно и се обвързват един с друг без никакви условия. Това е непоколебимата отдаденост, която изгражда основата на стабилността в тях.

Също така се е оказало, че такива хора нямат проблем да приемат както собствените си грешки, така и тези на своя партньор. Живеещите в нещастни бракове пък виждат само лошите постъпки на партньорите си. Дори са склонни да проектират собствените си грешки върху тях. Ключът към приемането на партньора такъв, какъвто е той или тя, е да приемете себе си такъв, какъвто сте. Независимо дали хъркате силно, говорите твърде много, преяждате или имате различно сексуално желание от своята половинка, знайте, че това не са недостатъци. Вашият партньор ви е избрал въпреки тези неща и той или тя заслужава същото безусловно приемане от вас, посочват американските изследователи.

Учени допускат, че гените също са сериозен фактор

Американски учени излязоха с теория, че продължителността на брака може да е свързана с определен вид генен рецептор в организма. Изследователите от Йейлския университет са тествали 178 женени двойки на възраст между 37 и 90 години. Те са им взели натривки с генетичен материал и са ги помолили да отговорят на въпроси за своя брак. От получените резултати е станало ясно, че партньорите, които притежават специфична вариация в техния генен рецептор на окситоцин, се радват на по-продължителен и стабилен брак.

Учените са проверявали специално този хормон, тъй като се смята, че той играе важна роля за емоционалната привързаност. Например окситоцинът се повишава по време на секс и при раждане на дете. Свързва се с редица аспекти на социално поведение, включително доверие и общителност. Затова са допуснали, че може да има връзка и с продължителността на любовните отношения.

Изследователите обаче признават, че няма категорични доказателства, че продължителността на брака е въпрос на генна предопределеност, но пък съществуват такива, които показват, че определени генотипове нарушават способността на индивида да се чувства подкрепен. Следователно той е по-податлив на въздействието на стреса и по-трудно изгражда близки отношения. Но да се твърди, че може да се предскаже стабилност на брака на база на генетична съвместимост, е все още пресилено.