Погледнати от разстояние, лозята на испанския остров Лансароте показват малко признаци на живот. Обширният черен и изпъстрен с поредица от конусовидни вдлъбнатини, като отпечатъци от пръсти на митичен гигант, притиснати в тъмната земя. Но ако се приближим малко, ще видим, че всеки кратер разкрива лоза в сърцето си.

Само на 127 км от Африка, Лансароте е най-източният от Канарските острови архипелаг, оформен от огън, носейки прозвището "Вулканичният остров". Въпреки че пейзажът често се описва като лунен, той също предизвиква мисли за това как може да е изглеждала Земята преди появата на човечеството.

Вулканите в Националния парк Тиманфая избухват за последен път през 1824 г., но предишната поредица от изригвания, започнала през 1730 г. и продължила шест години, променя живота на този остров. Лавата покрива една четвърт от района, унищожавайки села, причинявайки глад и подтиквайки мнозина да емигрират. Прощалният подарък от бедствието е дебел слой пикон (вулканична пепел).

Източник: iStock

Интересното е, че на фона на тази пепел, на остова се прозивежда вино и то от XV век, когато за първи път пристигат испански колонисти. Остров Тенерифе намира възхитени клиенти дори в Англия - Шекспир отбелязва качествата на продукта в "Хенри IV" част 2: "... вярвам, че сте изпили твърде много канарчета и това е чудесно търсено вино", но за разлика от Тенерифе, жителите на Лансароте правят вино само за лична консумация до изригванията през 1730 г.

За малцината издръжливи, които остават след бедствието обаче, необходимостта става майка на изобретението. След като прекопават пикона на ръка, в търсене на обработваемата земя, от която се произвеждат преди това зърнени култури, те откриват, че почвата им вече не е подходяща за тези култури. Лозите обаче могат да оцеляват и дори да процъфтяват, а тайната съставка е самата страховита пепел.

Източник: iStock

Повечето от световните винарски региони разчитат на най-малко 300 мм годишни валежи, но Лансароте получава само около 150 мм, а често и по-малко. Освен това островът е рутинно блъскан от интензивни попътни ветрове от североизток и трябва да се бори и с прашни бури, които се разразяват няколко пъти в годината, понякога продължаващи с дни. Пясъкът и почвата от Сахара се увисват в горещия, сух въздух, превръщайки небето в неземен оттенък на сепия и покривайки острова с гъста мъгла. Когато дойде това време, местните се шегуват, че някой трябва да играе футбол в Мароко.

При тези обстоятелства фермерите нямат друг избор, освен да проявят творчество. Тяхното решение е да изкопаят коносовидни хралупи, широки три метра и дълбоки три до четири метра. След като засаждат лозите си, те ги покриват с дебел слой вулканична пепел и слагат от североизточната страна на всяа от тези дупки ниска полукръгла стена, изградена от камъни от лава. Оказва се умно инженерство. Формата на конуса събира редкия дъжд и росата и насочва водата към корените на растението, докато пиконът извлича влагата от въздуха и я задържа в почвата, регулирайки нейната температура.

Източник: iStock

Стените предпазват лозята от ветровете и предпазват наклонените склонове на коносовидните дупки от ерозия и срутване, като не позволяват пепелта да задуши корените на лозите. И така един винен регион се издига от пепелта буквално. "Тези хора бяха визионери. Имаха способността да се адаптират", казва Елиза Луденя, млад винопроизводител и технически директор на El Grifo. Създадена през 1775 г., El Grifo е най-старата винарна на Канарските острови и една от 10-те най-стари в Испания. Освен това е една от 28-те действащи в момента винарни на остров с размер на половината от остров Оаху в Тихия океан.

Гроздето, което преобладава, е Malvasía Volcánica - бял сорт, който се среща само в архипелага и се отглежда предимно на Лансароте, което представлява 60% от производството на острова. Останалата част е до голяма степен комбинация от белите сортове Listán Blanco, Vijariego Blanco и Moscatel de Alejandría и червените Listán Negro и Syrah. Някои лозя са на близо 200 години, благодарение на това, че никога не са били заразени с филоксера - насекомо, което унищожава много европейски винарни през 1800 г., принуждавайки производителите да присаждат растенията си върху подложките на американски лози, които се оказват по-устойчиви.

Източник: iStock

Като се има предвид местоположението на Лансароте, точно на ръба на 30-ия паралел на север, може да изглежда глупаво да се опитваме да произвеждате качествени вина, но първичният пейзаж и постоянните ветрове всъщност помагат, контролирайки температурите и държайки вредителите настрана. "Филоксерата не е у дома си в песъчливи почви, а повечето вулканични почви са пепел", казва всепризнатият сомелиер Хосеп Рока от El Celler de Can Roca в Хирона, Испания. "Това позволява на растенията да останат здрави и да произвеждат вина, които са по-свежи от това, което бихте очаквали от полупустинен климат."

Източник: iStock

Рока подчертава дръзката киселинност на най-добрите бели вина на острова, с нотки на зелена ябълка и лайм, заедно с жасмин и портокалови цветове. Докато някои дегустатори говорят за минералност на вулканичните вина, той не е съгласен. "Минералността не добавя аромат; това идва от микроорганизмите в почвата и процеса на ферментация." Но почвата на Лансароте играе съществена роля. "Минералността влияе върху текстурата на небцето ви, добавяйки тежест, която се усеща в задната част на устата, оставяйки леко горчив завършек." Резултатът е вина, които са свежи, добре балансирани и лесни за пиене.

Източник: iStock

Докато Лансароте се определя от своя тероар - сумата от условията на околната среда, изразени чрез гроздето, има друга също толкова важна променлива в тази игра и това е човешкият елемент. На въпроса какво прави тези вина уникални, всички интервюирани от BBC посочват производителите и техните херкулесови усилия да измъкнат плодовете от този враждебен район и да ги превърнат във вино.

Работата в лозето трябва да се извършва на ръка. Производителите влизат и излизат от всяко хралупа по една и съща тясна пътека, за да избегнат дестабилизирането на коничната структура. Когато започне беритбата в края на юли, гроздето се събира в малки щайги, при жега 27°C. Трудните условия за отглеждане на гроздето са причина все повече хора да се отказват от този занаят. 

Източник: iStock

Дори ако винарните на острова успеят да привлекат следващото поколение производители, бъдещето вероятно ще донесе повече предизвикателства, като изменението на климата. Въпреки че островът получава по-голямата част от дъжда си през зимата, през последната година е валяло много по-малко и пустинните ветрове закриват хоризонта все по-често. Въпреки новите предизвикателства, трябва да признаем, че ако има земеделски регион, който е доказал способността си да се адаптира, това несъмнено е Лансароте.