Загубата на любим човек е обвита в слоеве скръб: психотерапевтът разкрива как да оцелеем в емоционален хаос

Гещалт психотерапевт Сани Барханович пише за силните емоции, които ни обземат след загубата на любим човек и разкрива защо е важно да прегърнем собствената си болка, за да можем отново да намерим живота в себе си.

Загубата на любим човек е едно от най-трудните и дълбоки преживявания, които човек може да изпита. В момента, в който загубим някого, когото обичаме, нашият свят се срива. Всичко, което сме знаели и на което сме разчитали, престава да бъде същото. Това усещане за празнота, нестабилност и болка не е просто емоционална реакция, а дълбоко отражение на човешката връзка и нуждата от сигурност.

В процеса на скърбене често възникват силни емоции като гняв, страх и отчаяние – емоции, които могат да ни завладеят и да ни оставят объркани, разбити и в търсене на смисъл.

Гневът в моменти на загуба често е насочен към нещо или някого – към съдбата, Бог, обстоятелствата или дори към човека, когото сме загубили. Може би не сме имали време да кажем нещо или чувстваме, че животът е несправедлив. Този гняв е израз на болка, но също и на желание по някакъв начин да си възвърнем контрола в свят, който ни се струва хаотичен. Въпреки че е неприятно, гневът е легитимна част от процеса на скърбене. Ако го разпознаем и си позволим да го изразим по безопасен начин, това може да бъде първата стъпка към изцелението.

Страхът е друга емоция, която често възниква след загуба. Изправени пред нова реалност, ние се чувстваме несигурни – Как ще продължим без любимия човек? Ще почувстваме ли някога отново щастие? Ще загубим ли отново? Страхът от самотата, промяната и неизвестното парализират и често водят до оттегляне в себе си. Но тогава става изключително важно да потърсим подкрепа – от семейството, приятелите или експертите, които могат да ни напътстват през процеса. Споделянето на страх с другите често го прави по-малък и по-поносим.

Отчаянието е може би най-дълбокият слой тъга. Това е моментът, в който чувстваме, че вече нищо няма смисъл и когато изглежда, че болката е твърде голяма, за да я понесем. Загубата може да причини екзистенциална криза, чувство на безпомощност и пълна загуба на идентичност. В такова състояние понякога на човек му се струва, че няма да може да оцелее в тази празнота.

Тъгата ни променя, но и отваря вратата към ново измерение на съществуването. На тази дълбочина обаче има възможност за растеж. Хората често съобщават, че чрез скръбта са придобили по-дълбоко осъзнаване на себе си, научили са се да ценят малките неща в живота и са развили по-силни връзки с другите.

Процесът на скърбене не е линеен, а скръбта идва на вълни – в моменти, когато не я очакваме, когато миризма, песен или място ни напомнят за това, което сме загубили. Няма универсална формула за "правилно" скърбене.

Всеки човек се справя със загубата по свой начин и всяка емоция, която възниква, има своето място и причина. Важното е да си позволите да се чувствате – без вина и срам. И в този процес, стъпка по стъпка, можем да се научим да живеем със загубата, да я носим в сърцата си и в същото време да намерим живота отново.

Загубите ни променят завинаги, но също така ни напомнят колко сме способни да обичаме. Гневът, страхът и отчаянието не са слабости, а отражение на нашата човечност. Следователно те са част от стандартния процес и съответно в контекста на скръбта не предизвикват безпокойство. По същия начин скръбта е различна по отношение на възрастта.

Чрез приемане и подкрепа можем да намерим пътя си през болката – към по-тиха и дълбока връзка със себе си, другите и тези, които физически са напуснали и остават завинаги в нас.