Изследователи идентифицираха нова невронна верига, свързваща носа с мозъка, която може да обясни как носното дишане влияе върху тревожността, съобщи изданието „Science Alert“. Изследването, публикувано в списание „PNAS“, е проведено върху мишки и разкрива механизъм, чрез който честотата на носното дишане влияе върху тревожното поведение.

Учените установили, че специализирани клетки в носната кухина, наречени обонятелни сензорни неврони, реагират не само на миризми, но и на самия въздушен поток при дишане. Тези неврони предават сигнали по верига, която преминава последователно през обонятелната луковица и перириналната кора, преди да достигне до амигдалата - мозъчна структура, свързана с обработката на емоциите. Изследването показва, че този път действа в двете посоки и реакцията му зависи от честотата на дишане - бавното носно дишане активира веригата по начин, който намалява тревожността, докато по-бързото дишане може да я засили.

За да проверят механизма, изследователите изкуствено променяли честотата на сигналите чрез оптогенетична стимулация и контролиран въздушен поток при мъжки мишки. Когато частта от веригата между обонятелната луковица и мозъчната кора била изкуствено потисната, връзката между дишането и тревожността изчезвала напълно, което потвърдило ключовата роля на този конкретен невронен път.

Учените установили също, че двуседмичен режим на контролирано бавно носно дишане е намалил тревожното поведение при мишките в изследването. Макар резултатите да разкриват обещаващ биологичен механизъм, авторите подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се установи дали тези открития могат да се приложат и при хора, преди дихателните техники да бъдат утвърдени като конкретен неинвазивен метод за лечение на тревожни разстройства.