Европейският център за транспортни политики (ЕЦТП) настоява за пълна проверка за качеството на изпълнените строителни дейности за изграждането Северна скоростна тангента и за това дали е осъществен необходимият контрол от страна на институциите.

От ангажираната с пътната безопасност неправителствена организация посочват, че с определение от 30 юни 2026 г. Софийският градски съд (СГС) отменя отказа на Софийската градска прокуратура (СГП) да образува досъдебно производство по неин сигнала за Северната скоростна тангента. Отменено е и постановлението на Апелативна прокуратура - София, с което този отказ е потвърден. Преписката е върната на СГП за ново разглеждане. Определението на съда е окончателно.

От ЕЦТП изтъкват, че съдът приема жалбата им за основателна и посочва, че прокурорската проверка е непълна, като съществени въпроси са останали без отговор, а отказът да бъде образувано досъдебно производство е необоснован. "Това е изключително важно решение, защото в продължение на повече от две години прокуратурата се опитваше да приключи случая, без да извърши необходимото строително-техническо изследване", коментират от организацията.

От Европейския център за транспортни политики отбелязват, че прокуратурата е разполагала с доклад, в който е отчетена средна дебелина на асфалтовите пластове от около 17 см при предвидени 20 см в проекта. При циментовата стабилизация са измерени около 15 см при предвидени 22 см, а в отделни участъци са установени и зони без циментова стабилизация.

От ЕТЦП подчертават, че вместо данните да бъдат проверени от специалисти по пътно строителство, прокуратурата се е съсредоточила върху това, че част от измерванията са извършени с георадар. СГС обаче изрично посочва, че констатациите не се основават единствено на георадарното обследване. Извършени са изкопни ями с пряко измерване на пластовете, както и сондажи на асфалтовите пластове и циментовата стабилизация на общо 14 места.

В съдебното определение е отбелязано също, че не е изготвена компетентна строително-техническа експертна справка, която да установи дали констатираните несъответствия са вследствие от експлоатацията на пътя, дали представляват допустими технологични отклонения или са резултат от неизпълнение на първоначално одобрения проект.

Прокуратурата се е позовала на акт образец 15, акт образец 16 и разрешението за ползване, но сигналът на ЕЦТП поставя под съмнение дали съдържанието на тези документи отговаря на действително извършените строително-монтажни работи. От неправителствената организация подчертават, че няма как документите, чиято достоверност следва да бъде проверена, да се използват като основание тази проверка да не бъде извършена.

От Европейския център за транспортни политики уточняват, че не е установено кои длъжностни лица са участвали в контрола и приемането на обекта, какви документи са подписали, какво точно са удостоверили и дали отчетеното и платеното съответства на реално изпълненото. Допълват също, че след това липсата на конкретно установено длъжностно лице пък е използвана като аргумент да не се образува досъдебно производство.

Според ЕЦТП съдът правилно посочва, че в началния етап на проверката не е необходимо предварително да бъде известен евентуалният извършител. От организацията отбелязват, че проверката трябва да установи това и изтъкват, че не може първо да не се провери кой е контролирал, подписал и приел строежа, а след това да бъде постановен отказ да се води разследване, защото не се знае кой носи отговорност.

От Европейския център за транспортни политики заявяват, че Северната скоростна тангента е един от най-важните транспортни обекти в България - тя част от автомагистрала "Европа", свързва международния транспортен поток от Сърбия с АМ "Хемус" и АМ "Тракия", като по нея ежедневно преминават хиляди хора, лекотоварни и тежкотоварни автомобили, стоки и услуги.

"Състоянието на този път засяга не само София, а сигурността и икономиката на цялата страна. Точно затова не можем да приемем, че съмненията за разминаване между проекта и реално изпълненото строителство могат да бъдат заметени с няколко прокурорски постановления", коментират от ЕЦТП.

От неправителствената организация обясняват, че не твърдят, че техническите констатации сами по себе си доказват извършено престъпление, като настояват те да бъдат проверени професионално, независимо и докрай. От ЕЦТП заявяват, че ако строителството отговаря на проекта, това трябва да бъде доказано, а ако не отговаря, трябва да се установи какво е било заданието, кой е контролирал, кой е удостоверил, кой е приел и какво точно е било платено.

За председателя на Европейския център за транспортни политики Диана Русинова борбата за подобряване на състоянието на Северната скоростна тангента отдавна е лична. "Години наред сме показвали проблемите по този път, участвахме в проверките, застанахме с имената си зад направените измервания и настояваме държавата да си свърши работата", посочват от организацията.

От ЕЦТП изтъкват подаването на сигнала, обжалването на прокурорските откази и връщането на преписката за ново произнасяне са част от тази борба, която не се води от институциите, както би трябвало, а от неправителствена организация.

"Няма да оттеглим жалбата си и няма да направим дори половин крачка назад. Репутацията на ЕЦТП се крепи върху доверието, което хората са изградили към нас, а това доверие е много по-важно от удобството на която и да е институция, строител или длъжностно лице", заявяват от Европейския център за транспортни политики.

"Преди време Диана Русинова заяви публично, че ще гони до последно тези, които са виновни за лошото състояние на този път. Някои може би са решили, че с времето ще се уморим и този случай ще бъде забравен. Сгрешили са. Лошо построеният и приет без достатъчен контрол път не се плаща само с пари. Понякога цената се измерва в човешки живот. Затова тази проверка ще бъде доведена докрай", категорични са от ЕТЦП.