Приносът на Богдан Филов за поставянето на България на културната карта на Европа е безспорен. Това каза пред „ДНЕС+” фототграфът Иво Хаджимишев, часове преди в Градската художествена галерия на Варна да бъде открита фотоизложбата „Архивът Гипсън”, по всяка вероятност съдържаща не малко фотоси, правени лично от Богдан Филов по време на научна експедиция в Македония и Одринско през 1912-1913 г.

По повод споровете около именуването на софийска улица на името на видния археолог и министър-председател на България (1940-1943) г-н Хаджимишев коментира, че, да, Богдан Филов е уязвим по темата с екстрадирането на евреите от Солун, но паметта за неговото дело в областта на археологията не трябва да избледнява.

Най-уважително според известния фотограф би било да бъде поставена паметна плоча в Археологическия музей, за чието създаване и обогатяване Богдан Филов има голям принос. Много жалко, че по-късно той влиза в политиката, както междувпрочем се случва и с много други личности от културния живот, добави Иво Хаджимишев.

За четирите месеца от май до септември т.г. фотоколекцията „Архивът Гипсън” в Националния етнографски музей е била посетена от над 7 000 души. След Варна фотографиите вероятно ще гостуват във Велико Търново по покана на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и в Добрич. През 2010 г. „Архивът Гипсън” ще бъде показан и в частна галерия във Вашингтон.

Целият архив от 200 стъклени негатива е дарен на Главно управление на архивите, а едно от условията на дарителя е до него да имат свободен достъп научни работници от Турция, Гърция и Македония. Историята на тази изложба, която г-н Иво Хаджимишев разказва, звучи почти като приказка.

По време на кратка специализация за организиране и съхранение на фотографски колекции в най-големите музеи на САЩ г-н Хаджимишев е поканен на вечеря от семейство Гипсън. Нели и Роберт Гипсън му предложили да финансират в разумни граници проект, свързан с неговите познания, посредством „Американска фондация за България”.

„Спомних си, че непосредствено преди отпътуването ми за Америка уважаван български когега ми беше говорил за масив от стари стъклени негативи на паметници на културата, снимани по време на Балканската бойна, които се продават и има реална възможност да попаднат в ръцете на колекционери извън България – разказва Хаджимишев.

– Без да знам дали тези негативи са още в България, предложих на семейство Гипсън да насочим вниманието си именно към тях.”

Малко след завръщането си фотографът вече държи в ръцете си седемнадесет кутии със стъклени негативи, датирани 1912-1913 година. Започва да сканира изображенията работно, в малки формати, за да може да се работи с тях бързо и лесно. Наименованията на заснетите населени места са назовани, както са надписани оригиналните негативи и кутии.

Сред тях много рядко се срещат стъклени негативи с конкретен надпис, а повечето учени не били в състояние да разпознаят категорично паметниците, които не са емблематични. Същото се отнася и до населените места, които не са изрично описани върху кутиите или върху самите стъклени негативи.

„Буквално дни преди подреждането на изложбата по съвет на близък до Етнографския институт археолог потърсих книгата на Богдан Филов „Пътувания из Тракия. Родопите и Македония 1912 1916”. съставена от Петър Петров, издание на Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1993 година.

По изумителен начин започнаха да се сглобяват описанията от първата част на „Дневник на пътуването в Македония и Одринско – 22 октомври - 23 ноември 1912 и 16 декември - 26 април 1913 г” на д-р Богдан Филов и фотографиите, подбрани за изложбата”, спомня си отново развълнуван Иво Хаджимишев.

Направена в Археологическия музей справка пък показва, че във фотографско отношение от експедициите на д-р Филов има съхранен албум от последната фаза на експедициите от 1916 година, а за негативите е отбелязано, че отдавна са счупени. От командировъчните заповеди, издавани от минисъра на просвещението по онова време Иван Пеев за всичките пътувания на д-р Филов и екипа, за който е бил отговорен, никъде обаче не е упоменато име и длъжност фотограф на експедициите.

В замяна на това при много от описанията в дневника си Богдан Филов казва: „снимах” или „снимахме”. „Това ме навежда на мисълта, че пред нас стоят фотографии, които вероятно в голямата си част са направени от самия него. Или – за да бъда честен – много бих желал това мое предположение да е вярно”, казва известният фотограф, организатор на изложбата, която се открива тази вечер в ГХГ „Борис Георгиев”.