Защо Чарли Чаплин беше ненадминат?

В епохата преди киното да проговори, когато думите още не са заемали екрана, а емоциите са се разказвали с поглед, жест и пауза, са се родили най-чистите филмови чудеса. Немите филми не разчитат на обяснения, разчитат на съпреживяване. А сред всички творци, превърнали тишината в универсален език, името на Чарли Чаплин стои самотно и непоклатимо.

Чаплин не просто играе. Всяка негова усмивка носи тъга, всяко падане - достойнство, всяка пауза - цял вътрешен свят. И ако има един филм, който събира в себе си цялата поезия, хуманизъм и болка на неговото изкуство, това безспорно е "Светлините на града".

Години след излизането си нямата комедия на Чарли Чаплин "Светлините на града" е често цитирана като един от най-великите филми, правени някога. А последните му моменти като финалът, който отказва да даде категоричен отговор, са ключови за легендарната му репутация.

Когато през 1966 г. сп. Life пита Чаплин кой от филмите си обича най-много, той без колебание посочва именно "Светлините на града", казвайки скромно: "Мисля, че е солиден, добре направен."

След премиерата си в театър "Лос Анджелис" на 30 януари 1931 г. филмът е посрещнат с възторг. Критици и режисьори засипват с похвали нямата романтична комедия, в която героят на Чаплин, вечният Скитник, се влюбва в сляпо момиче, което по погрешка го смята за милионер.

Сър Чарлз Спенсър Чаплин-младши (1889-1977 г.)

През 1952 г., когато Бртанският филмов институт публикува първия си списък с най-великите филми на всички времена, "Светлините на града" заема второто място редом до друг шедьовър на Чаплин - "Треска за злато" (1925). Стенли Кубрик, Орсън Уелс и Андрей Тарковски го определят като един от любимите си филми, а сценаристът Джеймс Ейджи пише, че той съдържа "най-великата актьорска игра и най-висшият момент в киното".

Чарли Чаплин със своята втора съпруга, актрисата Лита Грей, на снимачната площадка на "Треска за злато", 1924 г.Снимка: Getty Images

Този "най-висш момент" се случва точно в края на "Светлините на града". Скитникът отново се среща с момичето с цветята, което вече прогледнало и е независимо. Тя го гледа, докосва ръката му и внезапно разбира кой стои пред нея. Той я гледа с надежда и едновременно страх, а камерата бавно потъва в черно. Това е кадър с толкова чиста и неподправена емоция, че десетилетия наред е определян като най-великия финал в историята на киното.

95 години след премиерата на "Светлините на града" безброй филми се опитват да възпроизведат фината му артистичност и силата на актьорската му игра. Но тази сцена съществува като резултат от дълга и внимателно изградена драматургия.

След като Скитникът научава, че момичето с цветята е заплашено от изгонване от квартирата си, той приема всякаква работа, първо като метач, после като боксьор. В крайна сметка получава пари от ексцентричен милионер, който го признава за приятел само когато е пиян, а когато изтрезнее, го обвинява в кражба.

Точно преди ареста си Скитникът успява да даде парите на момичето. Тя плаща наема си и посещава лекар, който възстановява зрението й. Месеци по-късно, след като излиза от затвора, Скитникът открива, че тя вече вижда и управлява собствен успешен магазин за цветя. Все още опърпан и беден той се появява пред витрината. Когато тя най-накрая го разпознава, на лицето й се появява израз на дълбока, почти болезнена обич, а той й се усмихва и така филмът свършва.

Авторът Чарлз Марланд, който пише своя версия на историята на "Светлините на града", вярва, че финалната сцена е върховният пример за майсторството на Чаплин.

"Той знаеше как да направи сцената, за да усили емоционалния й ефект", казва Марланд пред BBC. "След това идва саундтракът, който води емоцията."

Но нищо от това не би имало значение без изпълненията на Чаплин и Вирджиния Черил, която прави забележителния си филмов дебют именно тук. След множество дубъли Чаплин усеща, че започват да "играят" прекалено много. Затова взема радикалното решение Скитникът просто да я гледа.

Вирджиния Черил (1908-1996 г.) след като е избрана за роля във филма на Чарли Чаплин "Светлините на града", около 1930 г.Снимка: Getty Images

Самият Чаплин по-късно описва момента като: "Това е красивото усещане да не играя. Да стоя извън себе си."

Години по-късно Черил споделя, че по време на сцената усетила как обикновено сухата длан на Чаплин се изпотила. "Героинята ми разбра, че нещо необичайно се случва с него", казва. "Тя му дава това, което иска, а той реагира по начин, който не очаква."

Една от причините "Светлините на града" да продължава да резонира през поколенията е отказът на Чаплин да даде ясен отговор какво се случва след последния кадър. Някои вярват, че момичето приема Скитника въпреки бедността му. Други виждат в поведението й признаци на разочарование: суетата й след проглеждането, погледа й в огледалото, първоначалния й смях и парите, които му дава от съжаление.

Когато започват снимките на "Светлините на града" Чаплин вече е най-известният човек на планетата. Издигнал се от лондонската мизерия до мултимилионер с пълен творчески контрол, той отказва да се подчини на холивудската мода на киното със звук. За него Скитникът принадлежи на тишината. Затова той прекарва цяла година в предпродукция, а снимките продължават близо три години. Сцената на първата среща между Скитника и момичето с цветята е заснета 342 пъти, превърнала се дори в световен рекорд на "Гинес".

Но усилията си заслужават.

"Светлините на града" печели три пъти повече от бюджета си и с времето се утвърждава като най-трайния и обичан филм на Чаплин. Подобно на романите на Дикенс и пиесите на Шекспир, филмите му влизат и излизат от мода, но никога не изчезват. Силата и поезията на "Светлините на града" се събират в последния образ на Скитника, който е усмихнат, раним и изпълнен с надежда.

И затова Чарли Чаплин беше гений. И затова той беше класа.