Сладоледът, някога бил специално удоволствие за монарсите и аристокрацията, днес е класически десерт, обичан по целия свят. Вече може да му се насладим в разнообразни вкусове, сред които са по-традиционните като ванилия, както и по-нестандартните, каквито са сладоледът от мача и боза например. И предвид все по-новите вкусове, които производителите измислят, и млечните алтернативи, които съществуват, сладоледът продължава да пише история.

Историята на произхода му обаче, се оказва, че е по-голяма загадка, отколкото бихме предположили. Вероятно повечето хора по света си мислят, че този десерт идва от Италия. И всеки, който е на това мнение, всъщност е в грешка.

Истината е, че заслугата за изобретяването на сладоледа не може да бъде приписана на нито един човек. Във времето са разпространявани много истории за Марко Поло, който е донесъл сладолед в западния свят, но в подкрепа на това твърдение в действителност няма исторически доказателства.

Повечето култури по света обаче имат свои ранни версии на студено и сладко лакомство. В Китай например е позната напитка, която се прави с охладено мляко, ароматизирано с камфор. В Индия пък е било популярно кондензираното замразено мляко. В Италия са имали замразен сок с ледена консистенция, а пък в Щатите се е правел сладолед от сметана и яйца.

Според History.com ледените напитки и десерти съществуват най-малко от 4000 г. пр. н. е. и има сведения, че римският император Нерон (37-67 г. сл. н. е.) се е наслаждавал на ледени освежителни напитки с мед.

Студените напитки са били популярни и в ислямския свят. Думата "шербет" всъщност идва от турския термин за видове подсладени напитки, често охлаждани с лед.

Що се отнася до първите европейски сладоледи, е доста вероятно те настина да са били направени в Италия, но това се случва чак в началото на 1600 г. До средата на века те са част от банкети, състояли се в Париж, Флоренция, Неапол и Испания. През 1672 г. пък се смята, че сладолед е бил сервиран на крал Чарлз II, а малко по-късно, през 1694 г. неаполитанецът Антонио Латини публикува рецепта за млечно сорбе, подправено със захаросана тиква.

След това сладоледът прекосява Атлантическия океан и се озовава в САЩ през 1744 г. Смята се, че Томас Джеферсън, който и бил дипломат в Париж, е имал рецепта за френски сладолед, а до края а живота си описва едва 10 различни рецепти. За вафлената фунийка пък се знае, че добива популярност, когато е представена на Световния панаир в Сейнт Луис през 1904 г.