„Бях на 28, когато изгубих всичко. Бракът ми, кариерата, къщата“, пише фронтменът на AC/DC Брайън Джонсън в книга за живота си. Премества се в дома на родителите си и започва живота си наново. Тогава започва да поставя покриви и основава нова група – „Джорджи II”. „Вярвах, че това е моята втора версия на приказката за Пепеляшка, но явно е трябвало да се случат още неща“, казва Джонсън. Оттогава е прочутият му запазен знак – каскет. От бързане, без да има време да се преоблече, лепило и стъкло попадат в очите на Джонсън. Брат му Морис му дава шапката си, съобщава АП, цитирана от БТА.

Преди да се посвети на изпълнителска кариера, Джонсън се е занимавал с поставяне на винилови покриви на автомобили.

Джонсън е на 75 години. В телефонен разговор от дома си във Флорида фронтменът споделя, че никога не се е отказвал от мечтата си да пее рок. „Винаги намирам чашата за наполовина пълна“, казва Джонсън.

Мемоарът „Животът на Брайън Джонсън“, издание на „Дeй стрийт букс“, разказва за израстването на певеца край Нюкасъл, присъединяването към групата AC/DC и записването на албума „Back in Black“.

Целта ми не беше да изтъкна себе си, а да обърна внимание на всички прекрасни хора, които ми помогнаха в живота – приятели от училище, приятели от фабриките, приятели от света на музиката.

Музиката винаги е била пътеводна звезда за Брайън Джонсън. Той помни първия път, когато чува Литъл Ричард по радиото.

В началото Джонсън е начинаещ инженер, млад баща и съпруг, който пее между другото. За да спечели пари за озвучителна система, се присъединява към британската армия.  По-късно се отказва от работата си като инженер и постига известен успех с групата си „Джорди“. Но групата има само един хит в Топ 10 и скоро се разпада.

Бон Скот, първият фронтмен на AC/DC, умира през 1980 г. и Джонсън се явява на прослушване, за да го замести. Препоръките на Джонсън са от страна на самия Скот, който го е чувал да пее, преди да почине.

Издателят на Брайън Джонсън, Роуланд Уайт, нарича историята на певеца невероятна. „Обикновено нещата в живота не се случват по този начин“, казва Уайт.

Книгата свършва с постигането на основната цел в живота на Джонсън. Според певеца мемоарът му не е книга за групата AC/DC, защото подобна книга би принадлежала на членовете на групата, които са били там от самото начало.