На мнозина вероятно се е случвало да изпитваме онези моменти на страх и безпокойство, за които сякаш няма конкретна причина. И докато мозъкът ни си прави шеги с нас, целият ни свят сякаш потъва за няколко секунди, а ние отчаяно имаме нужда да се хванем за нещо, за да изплуваме.

В подобни случаи можем да върнем контрол над живота си с една проста техника. Защото страхът и безпокойството често ни връхлитат в най-неподходящия момент и трябва да имаме правилното оръжие винаги, когато усетим ускорен пулс, задух и мускулно напрежение.

Според различни изследвания, мозъчният център за памет - хипокампусът, играе основна роля в преодоляването на моментите, в които ни обзема страх и тревожност. 

 

Ако например имаме страх от говорене пред публика, а ни предстои реч пред 100 човека, със сигурност ще ни обземе неприятното чувство. Заедно с него, в мозъкът ни ще се прескачат сцени от предишни пъти, когато сме се провалили или сковали от страх пред много хора.

Ако пък нямаме подобни спомени, мозъкът ни ще извика на преден план спомени за моменти, в които сме били уверени и сме се справили блестящо. И в двата случая обаче спомените ни играя лоша шега, защото паметта формира страха ни.

 

Техниката за релаксация, базирана на внимателност, цели фокусиране на съзнанието само и единствено върху настоящия момент, като междувременно приемаме и признаваме чувствата и телесните усещания, които изпитваме.

Трябва да се научим да изтриваме всички спомени, които идват в съзнанието ни, и вместо с тях, да го ангажираме с всички детайли от конкретния момент - звуци, светлини, картини, усещания. По този начин сякаш променяме канала, който се излъчва в мозъка ни, и не позволяваме спомените да ни подхлъзнат към страховете.

Тази техника е инструмент, който прекъсва старите спомени, свързани със страх, и създава нови, асоциирани с по-малко неприятни усещания. Най-важното умение, което трябва да усвоим, е да посрещаме тревожността със съзнание, пълно само и единствено с мисли за настоящия момент, пише Business Insider.

 

• Разпознаване на първите симптоми на безпокойството: Още щом ги забележим, трябва да настроим съзнанието си на новата вълна - настоящият момент. Добре е в началото да тренираме с леки форми на безпокойство, които ни се случват в ежедневието.
• Препрограмиране: Може да ни звучи лесно да не мислим за минали моменти, но всъщност не е. Затова трябва да започнем със съсредоточаване върху дишането си.
• Любопитство и интерес: Вероятно е ежедневието си не обръщаме внимание на много малки детайли от заобикалящата ни среда. Е, сега е време да започнем да го правим, за да ангажираме мозъка си към настоящия момент. 
• Приемане: Ако страхът и безпокойството бяха хора, със сигурност бихме затръшнали вратата пред тези неканени гости. Но в случая трябва да ги приемем и да осъзнаем какво можем да научим от тях.