През 1968 г. BBC излъчва откъси от последното записано интервю с Дж. Р. Р. Толкин, 31 години след публикуването на "Хобит". През 2019 г. цялото видео е открито в архива.

"Хобит" на Дж. Р. Р. Толкин започва с посещението на магьосника Гандалф при Билбо, хобитът, дал името на книгата, и опита му да го убеди да се впусне в опасно приключение. Но би ли приел самият британски писател подобно предизвикателство?

Дж. Р. Р. Толкин като войник, 1921 г. Снимка: Wikimedia Commons

"Ако някой магьосник беше дошъл при мен, когато бях малък, ситуацията щеше да е напълно различна от тази в "Хобит"," разкрива Толкин в рядко интервю, заснето от BBC през 1968 г. "Щях да си намеря някакво извинение, за да не тръгна... Изобщо нямах желание да се поставям в неловко положение само заради едно приключение."

Освен това той допълва:

"Бях възпитан много добре и знаех да избягвам разговори със съмнителни възрастни господа."

Дж. Р. Р. Толкин като войник, 1921 г. Снимка: Wikimedia Commons

Това признание обаче така и не е излъчено. През 1968 г. по телевизията са показани само няколко откъса от интервюто, докато по-голямата част от него остава дълбоко скрита в архива на BBC, докато не е открита отново за радиопредаване през 2019 г.

В неизлъчваните дотогава кадри и непубликувания аудиозапис авторът на "Хобит" и "Властелинът на пръстените" споделя изненадващо откровени мисли и разкрива вижданията си за ключови герои от своите бестселъри.

Снимка: Wikimedia Commons

"Хобит" е публикуван за първи път на 21 септември 1937 г., а календарната седмица около тази дата оттогава е обявена за "Седмица на Толкин" в чест на писателя. В интервюто от 1968 г. Толкин разказва пред BBC за туристически поход в Швейцария през 1911 г., когато е едва на 19 години, който вдъхновява обичаната от всички поколения епична творба.

Корица на българското издание на биографията на Толкин Снимка: Издателство "Колибри"

"Едно от основните неща в "Хобит" е свързано с едно от малкото приключения, които съм преживявал в живота си", разказва той. "Преминахме през много планински проходи... Носехме само раници на гърба си. Спахме на най-необикновени места. На няколко пъти се разминахме на косъм от смъртта, донякъде като случката с камъните на великаните и така нататък. И мисля, че именно затова, всъщност, пътуването на Билбо е истинско лично преживяване - разбира се, променено. Не срещнахме никакви гоблини."

Дж. Р. Р. Толкин Снимка: © Bodleian Library/ The Tolkien Trust 2019-2020

Толкин говори и за измислените езици в своите фентъзи романи. Той проследява началото им до времето, когато изучава класически езици в Оксфордския университет и е разсеян от едно необичайно хоби - изучаването на фински.

"Структурата му, звученето му са изключително забележителни", разказва той. "Всъщност ме опияняваха. Просто зарязах всичко останало и започнах да го уча, когато трябваше да се занимавам с други неща, и хората не можеха да разберат защо есетата ми за гръцката драматургия стават все по-лоши и по-лоши."

"Пейката на Толкин" в Университетския парк на Оксфорд, Англия Снимка: Wikimedia Commons

По думите му тази страст намира място и сред езиците на Средната земя.

"Всичко започна като нещо изключително близко до финския... Можете да кажете, че (езикът куеня) е изграден на финска основа, с известно влияние от гръцкия и от други езици, които съм изучавал впоследствие."

Българско издание на "Властелинът на пръстените", изд. "Бард" Снимка: Личен архив

Любовта на Толкин към езиците започва още в ранна възраст и продължава, след като той се завръща от участието си в Първата световна война и започва работа като асистент в Oxford English Dictionary.

"Бях нает да се занимавам с етимологии и през това време се натъкнах на доста интересни етимологии", разказва той през 1968 г. "Winter, walrus, wampum и различни други подобни думи. Именно покрай необходимостта да проуча етимологията на wampum за първи път се запознах с алгонкинските езици в източна Америка. Така че речникът е едно прекрасно място."

Средната земя е един от най-сложните и запомнящи се фентъзи светове до днес. Снимка: Личен архив

Може би най-проницателното разкритие в интервюто идва, когато Толкин говори за Ам Гъл - злобния пещерен обитател, изигран от Анди Съркис във филмите на Питър Джаксън по "Хобит" и "Властелинът на пръстените".

Авторът описва героя като "пример за поквара" и видимо се оживява, когато го питат за ключова сцена в "Властелинът на пръстените": Ам Гъл е заедно с героя на романа Фродо и почти успява да се промени.

Въпреки че "Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена" не се превръща веднага в бестселър, през годините той постепенно намира своята публика. Снимка: Wikimedia Commons

"Сцената, за която той говори, е моментът, в който Ам Гъл всъщност започва да се превръща обратно в Смигъл - предишната му, по-малко чудовищна същност", обяснява Стюарт Лий, професор по английска филология в Оксфордския университет, в радиопредаване от 2019 г., посветено на откритите след години записи с Толкин. "Той печели битката - добрата страна започва да надделява и Ам Гъл се опитва да погали Фродо, който спи. Но тогава се намесва най-добрият приятел на Фродо - Сам..."

Рядко илюстровано издание на "Хобит", открито случайно през 2025 г. Снимка: Аукционна къща Auctioneum

"Хората често са ме питали кое ме разчувства най-много", казва Толкин. "Мисля, че най-трагичният момент в цялата история е ужасната ирония, че доброто често върши зло. Най-трагичният момент е, когато Сам, в желанието си да защити Фродо, казва: "Махни си ръцете от него." И така осуетява разкаянието на Ам Гъл. Защото това ми се струва много истинско."

Рядко илюстровано издание на "Хобит", открито случайно през 2025 г. Снимка: Аукционна къща Auctioneum

Макар че Сам просто се опитва да защити своя приятел, постъпката му кара Ам Гъл отново да се върне към злото. Според Лий това отразява и по-широкия възглед на Толкин за света.

"В неговата митология се случва така, че доброто понякога може неволно да извърши прекомерно зло."

В записа на BBC интервюиращият отбелязва, че моралът в книгите на Толкин не е толкова прост, колкото противопоставянето между добро и зло.

Рядко илюстровано издание на "Хобит", открито случайно през 2025 г. Снимка: Аукционна къща Auctioneum

"Основните линии са доста прости", отговаря писателят. "Но, разбира се, всъщност не е точно така, нали? Виждате зло и от страната на доброто. Не става дума просто за добри срещу лоши, както казват в съвременния жаргон."/Dir.bg