Че италианският зехтин е най-добрият и най-качественият в света, няма спор и това е мнението на повечето експерти по хранителни продукти.

Много често обаче това, което опитват потребителите в чужбина, няма нищо общо с Made in Italy. Именно зехтинът, който се смята за царя на средиземноморската диета, е сред най-подправяните хранителни продукти. Това важи още повече за времената на криза, когато се пести от всичко. От лешниково масло до олио за лампи - не съществуват граници за изобретателните фалшификатори, опитващи се да представят като италиански зехтин продукт, който няма нищо общо с маслините. И в самата Италия обаче положението не е блестящо.

Най-разпространената измама е, когато

нискокачествен

зехтин от чужбина

се представя за

италиански

Според асоциацията на производителите на хранителни продукти “Колдирети” 4 от всеки 5 бутилки екстра върджин зехтин не указват в етикетите си произхода на използваните маслини.

Много често при бутилки със зехтин Made in Italy всъщност става въпрос само за бутилиран в Италия зехтин, който иначе е внесен с цистерни от Испания, Тунис или Гърция. Средната цена за литър италиански екстра върджин зехтин в магазина е от 6-9 евро, така че, ако бутилката струва от порядъка на 3-4 евро, става въпрос за т.нар. дезодориран зехтин.

Именно той е хитът сред пиратите в тази сфера в Италия.

Дезодорираният зехтин се добива от маслини, които преди да бъдат пресирани, са престояли дълго време на купища на слънце или пък в контейнерите на камионите. Изстисканото от тези маслини олио има отвратителен мирис, който много напомня този на вкиснало кисело мляко или оцет.

Посредством дезодорирането му по специален начин обаче зехтинът “се превръща” в екстра върджин, и то с напълно нормален мирис. Разбира се, този метод не е законен, но се използва широко, давайки възможност на производителите да пласират като висококачествен зехтин напълно развален продукт. Така печалбите за пирата на зехтин се качват двойно.

В миналото също е бил произвеждан подобен зехтин с лоша миризма и други дефекти, но е бил рафиниран и подлаган на обезкисляване, обезмасляване и обезцветяване, след което е бил продаван като нискокачествен и евтин зехтин.

В действителност след дезодорирането му зехтинът от развалени и престояли маслини съдържа високо количество етилови естери, които се формират единствено при ферментацията на маслините.

Тяхното наличие

може да се докаже

само с химически

анализ,

който на практика разкрива измамата в случая.

Как обаче да различим истинския екстра върджин зехтин от дезодорирания, ако не разполагаме с химическа лаборатория?

Най-добър индикатор в случая е салатата. Ако подправите една чиния салата със зехтин от 3 евро и друга - с екстра върджин от 9-10 евро, и опитате една след друга двете салати, ще си дадете веднага сметка за какво става въпрос.

Експертите съветват със скъпия зехтин да се подправят сурови салати и ястия, а евтиният да се използва само за готвене.

Потребителите често се лъжат от ниските цени на зехтина в магазините. Истински екстра върджин обаче струва скъпо - 9-10 евро за литър.

Много често обаче дезодорираният зехтин може да е така добре “скроен”, че единствено дегустатори специалисти да бъдат в състояние да го разкрият. Опитвайки го, те

усещат лек вкус

на картон,

който се свързва с метода на дезодориране.

Твърде сладкият зехтин не се смята за висококачествен екстра върджин продукт, тъй като му липсва нагарчащият и леко пикантен привкус, характерен за истинския зехтин.

Именно тези две нотки - на горчиво и пикантно, са характерни за съставките, богати на полифеноли, които се изгарят при високите температури в процеса на дезодориране. Така че освен по съмнително ниската цена дезодорирания зехтин може да уловите и когато усетите, че не е достатъчно нагарчащ и пикантен.

Често пиратите на екстра върджин зехтин прибягват и до други техники.

В някои случаи като такъв се продава дори олио за лампи, внесено от Турция, Сирия, Тунис, Гърция и Испания. Посредством прости термични и физически методи от продукта се отнемат миризмата и киселинността му, след което се смесва с малко количество истински италиански зехтин. След това продуктът се бутилира с етикет “зехтин от италиански маслини”.

Друг вид измама е, когато като примес се използва зехтин от остатъчни от маслините продукти.

Третият метод на фалшифициране пък е свързан със смесването с лешниково масло. Заради химическото си и хранително-вкусовото си съдържание, което е много близко до това на зехтина, лешниковото масло е много подходящо за фалшифицирането на истинския зехтин.

Този метод обаче се смята за по-малко популярен днес на Ботуша и за хит през 90-те години на миналия век. Мнозина още помнят фрапантните случаи през 1991 г. със заловено лешниково масло, които стигнаха и до италианския съд. Тогава кораб цистерна, натоварен с

2200 тона лешниково

масло в Турция,

достигна до пристанище Барлета, в област Пулия, разтоварвайки според документите си “гръцки зехтин”. Той беше предназначен за местната фирма “Риолио”, производителка на зехтин, и след примесването му с малко количество истински зехтин стигна до всички клиенти на фирмата.

Няколко месеца по-късно обаче същата италианска фирма получи и други 10 000 тона турско лешниково масло и аржентинско слънчогледово олио, пак с етикета “гръцки зехтин”. Печалбите си от трафика на фалшив зехтин собственикът инвестира както в бизнес с недвижими имоти, така и в подкупи за високопоставени държавни служители.

Две години по-късно обаче благодарение на сътрудничеството си с Европейската служба за борба с измамите италианската Финансова гвардия разкри цялата мрежа, пусната в действие от собственика на италианската фирма. Така стана ясно как огромно количество слънчогледово и лешниково масло в камиони цистерни, а не само в кораби са достигали до въпросната компания, която го е препродавала на други италиански фирми за зехтин.

На всичкото отгоре “Риолио” е получила и 12 млн. долара от ЕС под формата на субсидии за производството. Въпреки това италианските фирми, получили фалшивия зехтин, успяха да докажат, че не са знаели за фалшифицирането му. /24chasa.bg