Белоградчишките скали са една от най-големите забележителности в Северозападна България наред с пещерата Магурата и крепостта Баба Вида край Видин. "Пред фантастичните видения на Белоградчишките скали, човешката фантазия е ограбена, абсолютно ограбена с всички свои капризи!", пише Антон Страшимиров.

Скалите са уникален природен феномен, извайван от природата повече от 200 млн. години, а червеникавият им цвят се дължи на съдържанието на железен окис. Те се простират на дължина от около 30 км и ширина от шест-седем километра.

Много от скалите имат причудливи форми, наречени са на хора или предмети, на които напомнят, и около тях се носят различни легенди. Белоградчишките скали включват три скални групи – Фалковска, Централна и Збеговска, но най-величествените скали обграждат град Белоградчик. Това са Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът.

От терасата на прочутия Мислен камък се разкрива спиращата дъха панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина.

Легендите

Всеки камък има история и легенда, пълна със страдание и героизъм, които народът ни е предавал векове наред. Неслучайно „Момина скала“ носи това име – формата й наподобява глава на младо момиче. Скалата „Пчелен камък“ е наречена така заради множеството кошери на диви пчели около нея, а когато покрай скалата „Кукувицата“ се завихрят ветрове, хората чуват песента на птичката.

Друга легенда разказва за “Орлов камък". Природата там била пълна със всякакви животни и птици, но орлите били едни от най-величествените. Хармонията била нарушена от племе, заселило се в околността. Независимо, че имали достатъчно други животни за прехрана, младите момчета решили да ловуват орли. Племето се кланяло на Бога Орел и старейшините и жреца забранили на младежите това им забавление.

Младата им кръв кипяла и никой от тях не се вслушал в заповедта. Едно от момчетата, което се казвало Властимир, веднъж сънувало странен сън. Богът Орел му се явил и му казал, че ако продължават да избиват орлите, рано или късно ще ги настигне голямо нещастие. Така един ден по време на поредния лов, станало нещо чудно. Всички стрели се връщали и пронизвали собствениците си.

Това не подминало и Властимир, който в последния си дъх разказал на брат си Станимир за съня си. Племето научило от Станимир за това и започнало да се моли за прошка. На третия ден се появил млад орел. който държал в клюна си перо. Орлите простили, но повече не се появили над "Орлов камък". Останала само скалата, да напомня за гордите и силни птици.

Легенда има и за скалите "Ученичката", "Дервишът" и "Мечката". По време на турското робство в околността живеела много красива девойка, която се казвала Латинка. Тя била още ученичка, но нейната хубост не останала незабелязана от дервиш на име Абдия. Латинка имала любим - момъка Милотин, красив, едър и силен младеж.

Турчинът много ревнувал от него, но знаел, че не може да се мери със силата му, затова наговорил лъжи пред конака само и само да го отдалечи от любимата му. Затворили Милотин в килия, а Латинка го чакала на уговореното им място, но вместо него пред очите й изскочил дервишинът. Обезумял от страст я подгонил, а тя хукнала да бяга между скалите, чудейки къде да се скрие.

Сърцето й биело лудо, турчинът почти я настигал, а пред нея не щеш ли се появила мечка, за която тя била чувала и преди. Започнало момичето да се моли на Господ да я спаси. Молила се горещо да я превърне в камък, но само да не попада в лапите звяра нито в ръцете на Абдия. Бог чул молитвите й - в един миг тя се вкаменила, а с нея и турчинът, мечката и всичко наоколо.

Новите чудеса

През 2007 г. Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света” и заеха една от челните позиции, макар че не стигнаха до финала. Те са обявени за природна забележителност още през 1949 г. /profit.bg