Римската империя се смята за една от най-развитите цивилизации в човешката история. От правото, административната уредба и военното дело до акведуктите и градоустройство , влиянието на Римската империя върху развитието на европейските и световните исторически процеси е огромно.

Въпреки че много римски разработки и иновации не са издържали изпитанието на времето, някои от тях все още са част от нашето ежедневие.

Разказваме за 7 древни римски изобретения, които все още имат място в живота на хората и днес.

Римските цифри

Първото използване на тези символи в древен Рим се появява между 900 и 800 г. пр. н. е.

Цифрите са плод на необходимостта от единен метод за броене, необходим за комуникация, държавните дела и търговията. Броенето на пръсти излиза извън контрол, когато достигне 10.

Римските цифри не са без недостатъци. Например, няма символ за нула и няма начин за изчисляване на дроби. Това е попречило за създаването на общоразбираема, сложна математическа система и правило търговията по-трудна. Следователно с течение на времето те отстъпили широкото поле за използването на арабските цифри.

Въпреки това и в съвременния свят римските цифри намират не малко място за честа употреба. Например, обозначаването на вековете в историята, поредните номера на монарси, валентността на химичните елементи. И това не е целият списък.

Римските цифри се използват в астрономията за представяне на луните, а в химията за групите в периодичната таблица. Те могат да се видят в съдържанието и структурата на ръкописите и печатните издания и на доста други места.

Новинарска информация

Въпреки че на римляните не може да се приписва създаването на съвременната система за хартиени ежедневници, те са измислили самата форма на новинарски емисии и репортажи. Те често са изписвали новини за актуални събития върху камъни, папируси или метални плочи, поставени на обществени места.

Тази публикация се нарича Acta Diurna или "ежедневни актове" и възниква още през 131 г. пр.н.е.

Това римско изобретение служи на същата цел като съвременните вестници, предоставяйки на римските граждани информация за военни победи, раждания и смъртни случаи и дори лични истории. За съжаление до наши дни не е оцеляло нито едно напълно непокътнато копие.

 

Модерно изграждане и управление на ВиК

Римляните са били добре запознати със строителното инженерство. Но талантът им не се ограничавал само до изграждането на големи структури като Колизеума или полагането на пътища. Въпреки че визуално може да изглежда по-малко впечатляващо, тяхното инженерно майсторство се подчертава от канализационните и санитарните водопроводни системи.

Дренажните тръби били свързани помежду си и редовно промивани с вода, изтичаща от речни потоци. Римляните също са имали вътрешни дренажни системи и обществени тоалетни, които предпазват улиците от човешките отпадъци.

Първите хирургични инструменти

Римляните не са били майстори само за копия и кинжали, те също така са разработили прецизни медицински инструменти, които са повлияли на много от днешните хирургически инструменти.

Разбира се, основните такива инструменти са били открити още в древен Египет. Но римляните са тези, които разработват прототипите за повечето съвременни инструменти.

 

Римляните също са използвали инструменти като форцепс, спринцовки, скалпели и триони за кости, произведени от специализирани производители, които са доста подобни на техните аналози от 21-ви век.

В допълнение към използването на тези инструменти в болници или медицински центрове, военните ръководители били заинтригувани от това как инструментите могат да бъдат използвани на бойното поле. В някои римски легиони квалифициран лекар е бил използван за спиране на кръвотечения, премахване на стрели, зашиване на рани и прилагане на професионални превръзки и лекарства.

Кодексите: Първата подвързана книга

През римско време писмените материали обикновен са била или издълбавани върху глинени плочи, или написана на свитъци. Тези текстове бяха трудни за транспортиране, крехки по природа и трудни за съхранение.

Вместо свитък, Юлий Цезар поръчва първата подвързана книга - колекция от папируси, за да създаде кодекс. Това осигурило по-безопасен и по-удобен начин за съхраняване на информация. Кодексът можеше да съдържа много томове, имал корица за защита, а страниците можеха да бъдат номерирани за справка, позволявайки използването на съдържание и индекси.

Това римско изобретение е широко използвано от ранните християни за производството на библейски кодекси, а след това, заедно с християнството, се разпространява и в други области.

 

Градоустройство

Мрежовото градското планиране - наричано още центуризация - е един от форматите, които древните римляни са приели за разделяне и измерване на земите си. Мрежовите схеми, с които тогава римляните организирали терените в завладените територии, сега организират големите градове и функциониращите пътища и улици.

Римляните са били висококвалифицирани в превръщането на голи земи в застроени градове, като много от тях в Римската империя са били преустроени и разширени. Дизайнът на мрежата днес може да изглежда прост, но преди римляните да създадат масивни пътни мрежи, сградите и други градски характеристики често просто следвали само формата и геологията на земята.

Идеята за големи населени места - градове, също е въведена от римляните в много страни. Тяхното пресичащо се улично оформление създава централни площади, зони за търговия и обществени дейности. Тези структура и методи вдъхновили следващите градоустройствени проекти.

 

Бетонът

Повече от хиляда години след като Западната Римска империя се разпадна, нейните бетонни конструкции все още стоят.

Учените са открили причината за това: специална съставка, която прави цимента по-здрав с течение на времето, а не по-слаб.

Рецептата, описана от римския инженер Марк Витрувий през 30 г. пр. н. е., включвала приготвяне на смес от вулканична пепел, вар и морска вода, смесена с вулканични скали и поставена в дървени форми, които след това били потопени в морска вода.

Оказва се, че морската вода е разтворила компонентите на вулканичната пепел, позволявайки създаването на нови свързващи материали. В рамките на десет години в бетона се образува много рядък хидротермален минерал, наречен алуминиев тоберморит. Той е това, което придава такава здравина на бетона и го запазва за векове.

Всъщност технологията на древния римски бетон е оцеляла и до днес. Просто заедно със смес от вар с вулканични продукти се използва специално свързващо вещество - портланд цимент./money.bg