Сталин е възмутен от подписаната капитулация в Реймс, при което водеща роля имат западните съюзници. Той отказва да признае този акт и иска ново подписване на капитулацията в завзетия от Червената армия Берлин.

Денят на Победата е празник по случай победата на СССР над Нацистка Германия във Великата Отечествена война.

 Установен е с указ на президиума на Върховния Съвет на СССР от 8 май 1945 и се празнува всяка година на 9 май и до днес.

Всяка година на този ден гражданите им почитат паметта на загиналите и подвига на ветераните във Великата отечествена война. Военен парад приковава вниманието на света към Москва и демонстрацията на нейната военна мощ. Израел също празнува този ден.

Съюзниците от Втората световна война обаче честват на различни дати. Причината за това е разликата в часовото време и усложнената процедура по капитулацията на Германия. Затова в Европейския съюз и САЩ Денят на победата над Германия се празнува на 8 май, а в Русия – на 9 май.

Самоубивайки се, Хитлер посочва за свой наследник адмирал Дьониц

На 7 май в "червеното училище" (сградата на техническия колеж) във френския град Реймс в 2,41 ч. централноевропейско време е подписана капитулацията на Германия.

От немска страна подпис полага началник-щаба на оперативното Върховно командване на Вермахта генерал-полковник Алфред Йодл, а от страна съюзниците - представителят на Ставката на Върховния главнокомандващ на СССР генерал-майор Иван Суслопаров, началникът на Главния щаб на Съюзните експедиционни сили генерал-лейтенант Уолтър Бедел Смит и в качеството си на свидетел - заместник-началникът на Щаба на националната отбрана на Франция бригаден генерал Франсоа Севез.

Съгласно акта германските войски е трябвало да прекратят военните действия в 23,01 ч. Централноевропейско време на 8 май.

Шест часа след подписването в Реймс обаче се получава телеграма от Москва, в която се казва, че актът в този му вид е неприемлив за съветската страна, защото се различава от предварително съгласувания на Ялтенската конференция и защото генерал Суслопаров не е упълномощен да полага подпис.

Друг довод е, че капитулацията трябва да бъде декларирана не в освободена територия, а в "сърцето на звяра" - фашистката столица Берлин.

Всичко това е претекст за провеждане на зрелищна церемония, в която руската страна ще има централна роля.

Както казва Йосиф Сталин в телеграма до президента Хари Труман и премиер-министъра Чърчил: "Договорът, подписан в Реймс, не трябва да се отмени, но и не трябва да се признае".

Генерал Дуайт Айзенхауер се съгласява с руската страна и поема ангажимента да осигури присъствието на командирите на трите основни рода войски на Третия райх на 8 май в Берлин.

Въпреки че на подписването в Реймс присъстват 17 журналисти от САЩ и Великобритания, по молба на съветската страна се възприема 36-часово информационно ембарго на новината.

Но на 7 май по обяд германското радио във Фленсбург, който по това време е централа на немското правителство, излиза с официално обръщение към немския народ за подписаната капитулация.

Няколко часа по-късно репортерът на Асошейтед прес Едуард Кенеди нарушава уговорката и "изстрелва" топновината.

Изпреварен от събитията, Уинстън Чърчил прави официално обръщение по радиото, с което обявява края на война на 8 май.

Подписването на акта в Берлин се състои в сградата на офицерския клуб на бившето военно-инженерно училище в предградието Карлхорст в 00,16 ч. местно време на 9 май.

От немска страна подписи полагат началник-щаба на Върховното командване на Вермахта генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел, представителят на Луфтвафе генерал-полковник Щумпф и представителят на Кригсмарине адмирал фон Фридебург.

Безусловната капитулация приемат за съветската страна маршал Жуков и заместник главнокомандващият съюзните експедиционни сили маршал Артур Тедер. В качеството си на свидетели подписи слагат американският генерал Карл Спаатс и френският генерал Жан де Тасини.

Съветските граждани научили за края на войната в 2,10 ч. на 9 май от съобщение по радиото на Совинформбюро.

И в двата акта часът на влизане в сила обаче остава същият - 23,01 ч. централноевропейско време на 8 май, но поради часовата разлика това се равнява на 01.01 ч. московско време на 9 май.

На 8 май 1945 г. в 23,16 ч в превърнатия в развалини град под прожекторите на съюзническите медии началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел, влязъл в залата с маршалски жезъл и монокъл на окото, подписва германската капитулация в сградата на военноинженерното училище в берлинското предградие Карлсхорст.

От страна на съюзниците имената си слагат маршал Жуков, британският маршал от авиацията Тедър, американският генерал Спаац и френският генерал Латр дьо Тасини.

Тук демонстриращият до този момент прусашко самообладание фелдмаршал Кайтел не издържа: "Как, и французите ли?! Само това липсваше!", се възмущава той. И не без основание, като се има предвид позорната капитулация на Франция през 1940 г. и сътрудничеството на режима на Петен с Хитлер. 

Първа точка от подписания от тях

“АКТ ЗА ВОЕННА КАПИТУЛАЦИЯ”

“ Ние долуподписаните, действайки от името на Германското Върховно Командване, се съгласяваме за безусловната капитулация на всички наши въоръжени сили на суша, на море и във въздуха, а също всички сили, намиращи се в настоящия момент под немско командване, предаваме на подчинение на Върховното Главно командване на Червената Армия и едновременно на Върховното Командване на Съюзническите експедиционни сили”. 

Трагедията започва на 1 септември 1939 година с нападението над Полша.

До 9 май 1945 година човечеството записва в историята си най-кръвопролитната война. За период от близо 6 години загиват милиони хора по цял свят. 61 държави са въвлечени в тоталната кървава разправа. Тази касапница е известна като Втората световна война. По-малко известно е, че Германия е победена веднъж, но капитулира два пъти.

На 7 май 1945 година, в 2:41 часа, в град Реймс, Франция, Германия подписва пакта за безусловната си капитулация. С това се слага край на сраженията. Документът задължава страните да оставят на място военните си формирования. И да не предприемат никакви действия по унищожаване или повреждане на имущество и инфраструктура.

От страна на хитлерова Германия пактът е подписан от Алфред Йозеф Фердинанд Йодл – генералът, който от 1938 година ръководи Оперативния щаб на Вермахта.

За антихитлеристката коалиция подписите си под документа полагат генерал-лейтенант Уолтър Бийдъл Смит – началник на Главния щаб на Съюзническите експедиционни сили и представителят на Върховното главно командване на СССР генерал-майор Иван Суслопаров. Като представител на Франция и свидетел на подписването, пактът е подписан от заместник началника на Щаба на националната отбрана, бригаден генерал Франсуа Севез.

Капитулацията на нацистка Германия влиза в сила от 23:01 часа (средноевропейско време) на 8 май 1945 година. Пактът е изготвен на английски език и за официална е приета само версията му на този език.

В САЩ и Европа официалното обявяване на подписването на пакта е малко преди полунощ на 8 май. А в СССР – в късните часове на 9 май. От тогава като ден на победата в СССР се отбелязва 9 май.

Сталин е възмутен от подписаната капитулация в Реймс,

при което водеща роля имат западните съюзници. Той отказва да признае този акт и иска ново подписване на капитулацията в завзетия от Червената армия Берлин. И моли съюзниците да не обявяват официално за победата до встъпването в сила на капитулацията, т.е. до 9 май. В последното искане му отказват и Чърчил, и Труман, който заявява, че молбата на Сталин е постъпила при него много късно и е невъзможно да бъде отменено обявяването на капитулацията.

Сталин заявява: „Договорът, подписан в Реймс, не трябва да се отменя, но не бива да се признава. Капитулацията трябва да бъде отразена като най-важният исторически акт и да бъде приета не на територията на победителите, а там, откъдето тръгна фашистката агресия – в Берлин, и не в едностранен ред, а задължително от върховното командване на всичките страни от антихитлеристката коалиция…“

В отговор съюзниците се съгласяват да проведат церемонията с вторичното подписване на акта в Берлин. Айзенхауер известява на Йодъл, че германските командващи видовете въоръжени сили трябва да се явят за провеждането на окончателната официална процедура във времето и мястото, което бъде посочено от съветското и съюзните командвания.

Окончателната и безусловна капитулация на Германия е подписан в берлинското предградие Карлхорст, в сградата на бившата столова на военно инженерното училище.

Според официалната версия, приета в Съветския съюз, актът е подписан на 8 май в 22,43 часа централноевропейско време, в 00,43 часа на 9 май московско време. В текста на акта не е посочена точната дата на подписването му – посочен е 8 май 1945 г.

Под този документ подписите си от немска страна слагат генерал-фелдмаршал, началник на Върховното командване на Вермахта Вилхелм Кайтел, представителят на Луфтвафе – генерал-полковник Штумпф и на кригсмарината — адмирал фон Фридебург. Безусловната капитулация е приета от маршал Жуков (от страна на СССР) и заместник главнокомандващия на експедиционните съюзнически сили маршал Тедър.

Айзенхауер има намерение да присъства на второто подписване на акта, но е спрян от възраженията на Чърчил и група офицери от своето обкръжение, недоволни от тази процедура. В резултат Айзенхауер изпраща своя заместник Артур Тедер.

Според съгласуваността между правителствата на Съветския съюз, САЩ и Великобритания е постигната договореността процедурата в Реймс да се смята за предварителна. Точно така тя се трактува в Съветския съюз, където значението на акта на 8 май се принизява, но на Запад се оценява като официално подписване на капитулацията, а процедурата в Карлхорст – за ратификацията ѝ.

След като приема капитулацията, Съветският съюз не подписва мир с Германия, т.е. формално остава в състоянието на война. Указът за прекратяването на войната е приет от Президиума на Върховния съвет на Съветския съюз на 25 януари 1955 г.

Идеята за безусловна капитулация е лансирана от президента Рузвелт още на срещата в Казабланка през 1943 година.

До месец юли 1944 година е разработен детайлно документ, съгласуван с всички командвания в антихитлеристката коалиция. Когато на 4-5 май 1945 година въпросът за капитулацията на Германия вече става актуален, се налага да се напише нов, кратък и чисто военен текст на пакта. Автори на документа са американски офицери от щаба на главнокомандващия американо-английски съюзнически сили Дуайт Айзенхауер.

Де факто войната в Европа продължава до средата на май, когато приключват последните сражения в централната част на континента. Приемайки капитулацията, Съветският съюз не подписва мирен договор с Германия.

Състоянието на война продължава до 25 януари 1955 г., когато е приет Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР. Втората световна война завършва с подписването на борда на американския линкор "Мисури" акт на безусловна капитулация на Япония. Интересен е фактът, че и до ден днешен не е подписан мирен договор между СССР (респективно Русия) и Япония заради неуредените спорове за собствеността на Курилските острови.

Мащабното отбелязване на Деня на победата В СССР започва двадесет години след подписването на капитулацията, по времето на Леонид Илич Брежнев. Оттогава датират грандиозните военни паради на които се демонстрира съветската военна мощ и нови технически средства. Дотогава е проведен само един парад на победата - на 24 юни 1945 г.