Неговата картина "Богатири" (1898) е широко известна в цял свят. Някои може да са я виждали дори изтъкана върху ковьори, които са били доста популярни през 60-те години на миналия век. Авторът на оригиналното мащабно маслено платно е руският художник Виктор Михайлович Васнецов (1848-1926). Васнецов работи върху тази картина почти 25 години и най-накрая, през 1898 година, това голямо епично платно било завършено.

Освен художник - живописец и график, Васнецов е бил също така и архитект и театрален дизайнер. Създал е скици за фасадата на Третяковската галерия и е участвал в стенописите на катедралата "Свети Владимир" в Киев. През 1885 година бил поканен да изработи костюмите на операта "Снежанка" от Николай Римски-Корсаков за представянето й в Италия. През 1897 година, заедно с брат му Аполинарий създават декорите и костюмите на още една премиера на Римски-Корсаков - "Садко".

Автопортрет на Виктор Васнецов

Между 1906-а и 1911 година работи по създаването на мозайки за катедралата "Александър Невски" във Варшава. И нещо много любопитно - през 1910 година Васнецов създава т.нар. "богатирка" - униформената шапка на руските военни по онова време, заимствана от народния епос за богатирите. Автор е и на пощенска картичка за доброволците, загинали в Първата световна война.

Както се вижда, Васнецов е имал широк кръг интереси и творческият му диапазон е завиден. Както и работохолизмът му. Той е сред основоположниците на неоруския стил в изкуството. В живописта е известен като майстор на сюжети на историческа и фолклорна тематика. Темите си черпи от руския епос, древната руска история и руския фолклор.

„Рицар на кръстопътя“ (1878) от Васнецов, обрисуващ митичния герой Иля Муромец.

Монументалните платна на Виктор Васнецов, като споменатото "Богатири", "Рицар на кръстопътя", "Альонушка" (1881), "Иван Царевич на сивия вълк" (1889) и др., са считани за класика на руската живопис. Негови творби се съхраняват в големи руски музеи, включително Държавната Третяковска галерия и Държавния руски музей.

Васнецов е роден на 15 май 1848 година в село Лопял, Вятска губерния, в семейството на свещеник. Първо учил във Вятското богословско училище, а после завършил Художествената академия в Санкт Петербург, където става член на организацията на Передвижниците. Той е един от 14-те непокорни студенти, които се опълчват срещу старомодния академизъм в изобразителното изкуство и искат да го доближат до обикновените хора, живеещи извън големите руски градове. Васнецов е смятан за ключова фигура в руския възрожденски период. Брат е на художника Аполинарий Васнецов. Третият от братята Васнецови станал учител.

„Снежанка“ (1899)

Бащата - Михаил Василиевич Васнецов, бил селски свещеник и много образован човек с наклонност към философията, природните науки, астрономията и рисуването. Неговият баща, дядото на Виктор, рисувал икони. Така че не е чудно, че Виктор и брат му Аполинарий стават художници, а самият Виктор Васнецов в края на живота си рисува много икони.

Още докато бил в семинарията, Виктор работел за местен продавач на икони. Един полски художник, нает да зографиса стенописите за катедралата "Александър Невски" във Вятка, го поканил да му помага. После, като студент в Санкт Петербург, Виктор Васнецов рисувал илюстрации, за да се издържа. Събирал пари за пътуване до Москва. За целта продал на търг и две свои картини - "Жътварка" и "Девойката с млякото". През първите гладни месеци от живота си в Санкт Петербург, Васнецов обичал да седне да се постопли в една порутена кръчма и една чайна. Така се ражда картината му "Пиене на чай в кръчма". На масата има два чайника, както е било обичайно тогава: единият голям с вряла вода, другият малък, шарен за чай. Вляво от вратата на маса седи старец, потънал в мисли, с измъчено лице. Картината направила силно впечатление на третата пътуваща изложба на Передвижниците.

"Пиене на чай в кръчма", худ. Виктор Васнецов

През август 1867 година Васнецов бил приет в Императорската художествена академия в москва. Там се сприятелил с лидера на Передвижниците Иван Крамской, и го възприел за свой учител. Става близък и със състудента си Иля Ефимович Репин. И макар че Передвижниците, към които се присъединява, били против митологичните и религиозните картини, Васнецов рисува библейски теми до края на живота си. Забележителна е графиката му "Христос и Пилат пред хората", за която получава награда - малък сребърен медал от Академията.

Картината му "Момче с бутилка водка" пък получава бронзов медал на Световното изложение в Лондон през 1874 година. В същия период Виктор Васнецов започнал да рисува битова живопис с маслени бои. Появява се забележителното му платно "Преместване".

„Преместване“, 1876 г.

През 1876 година Репин поканил Васнецов да се включи в пътуване на Передвижниците в Париж.

Там той нарисувал "Акробати" (1877), както и доста гравюри.

„Акробати“

Именно в Париж се запалил по вълшебните приказки и започнал да ги рисува. Така се появяват картините му "Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата", "Рицар на кръстопътя" (1878), "Три царици на подземното царство" (1879 - 1881), "Вълшебното килимче" (1880) и "Аленушка". Васнецов работил върху последната назована в Москва, където художникът живял и работил в периода между 1877-а и 1884 година.

В картини като "Альонушка" лъха състраданието на един добър човек, загрижен за съдбата на обикновените хора.

„Аленушка“ (1881)

Някои изкуствоведи са на мнение, че тези картини се разминават с реалистичното кредо на Передвижниците и по тази причина Третяков отказвал да ги купува, но пък приказните сюжети на Васнецов са толкова завладяващи, че именно те го направили известен сред широката публика.

„Царевна-лягушка“ (Принцесата-жаба, 1918)

Васнецов е автор на фреските в катедралата "Св. Владимир" в Киев. Мненията на изкуствоведите за тях също не са еднозначни. Някои смятат, че са изпълнени по-скоро в духа на западните традиции и заради това дори ги окачествяват като "кощунствени" за религиозните чувства на руския народ. Това, обаче, не ги прави по-малко забележителни като изобразително изкуство.

Докато работел по фреските в катедралата, Васнецов се сближил с Михаил Врубел и станал негов наставник. В Киев започнал да рисува и най-известната си картина - "Богатири" (1898).

Като архитект Виктор Васнецов се признат за възрожденец, заради неговия "приказен" стил. По негов проект е изградена църква в Абрамцево. Проектирал и собственото си имение в Москва.

Автор е на павилиона на Русия за Световното изложение в Париж през 1898 година. А през 1904 година завършва проект за фасадата на най-известната си сграда - Третяковската галерия.

Освен автор на уникални платна, декори, костюми и сгради, Васнецов бил и щедър благотворител. Дарил голяма сума лични средства на Държавния исторически музей, с която били закупени произведения на изкуството.

След Октомврийската революция през 1917 година художникът се застъпва за запазването на отхвърляните от пропагандатори атеисти религиозни картини и организирал преместването на някои от тях от църквите в Третяковската галерия, за да бъдат съхранени там. Това доказва високия морал и характер на този човек, изцяло отдаден на изкуството и отговорен към запазването на образците му.

„Девицата и Христос“ (1887)

Много интересен е случаят с катедралата "Св. Георги". Скоро след Октомврийската революция службите в катедралата престанали. ВЛастите имали намерение да използват сградата за културна институция. В свободните й помещения взели да се вихрят танци, да свири духов оркестър. Картините, без всякаква охрана и напълно хаотично били подбрани и отнесени в катедралата "Успение Богородично". Васнецов не могъл да направи нищо. Платното на Васнецов "Страшният съд", навит на голям прът, скъсан в долната част и набързо зашит с канап, също било закарано там.

Катедралата е възстановена чак през 80-те години на миналия век, когато Васнецов вече не бил жив. През 1983 година картината "Страшният съд" била върната на мястото си в катедралата "Свети Георги". Един критик нарича тази картина на Васнецов "ужасяваща оратория, надхвърляща времето и пространството".

"Страшният съд" на Виктор Васнецов

И днес изкуствоведи са на мнение, че никой, подобно на Васнецов, не е черпил толкова широко и свободно от света на древното, руско народно, анонимно творчество и не е оставил толкова много прекрасни произведения в негова чест.

В своите картини Васнецов прославя руския народ, неговата героична доблест, храброст, доброта и благородство.

Самият Васнецов, докато следвал в Академията, постоянно изпитвал материални затруднения. Живеел с оскъдни средства. Изкарвал пари с илюстрации за списания, които станали много популярни. А картините му "Певци просяци", "Книжарница" и други, спечелили сърцата на хората от низините - на бедните и социално онеправданите хора в руското общество.

Васнецов умира през 1926 година, на 78-годишна възраст, в Москва. Картините му представляват непреходна вечност, в прослава на руския народ и богатирския дух на героите от руския епос.

Еми МАРИЯНСКА