Той е първият нобелист- не европеец, автор на два химна и "кръстник" на махатма Ганди

Неговото име звучи респектиращо като име на мъдрец и светец. Умира на 7 август през 1941 година. Отдавна, но всъщност няма и век, а думите му са като извадени от дълбините на хилядолетна мъдрост.

Става дума за големия индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и общественик Рабиндранат Тагор. Той е идвал в България през есента на 1926-а и за това посещение и личността му пише големият Димо Казасов в "Следи от изминали дни".

Рабиндранат Тагор, ок. 1900 г. Снимка: Getty Images

В превод от бенгалски името на Тагор означава "Повелител на Слънцето". И това също, съотнесено към личността му, кара човек наистина да повярва в теорията, че има хора, които са пратеници на Небето с мисия на Земята.

Те идват и си отиват, но винаги остават Тук и Сега, за да ни учат на ум и разум, и за да можем да понесем по-леко битието, на което сме орисани.

Портрет на индийския писател и поет Рабиндранат Тагор, около 1941 г. Снимка: Getty Images

Рабиндранат Тагор е роден на 7 май 1861 година в Калкута. Произхожда от знатно бенгалско семейство с вековни традиции. Тагор има изключителни заслуги за бенгалската култура в края на 19-и и началото на 20 век.

Той е автор на химна на Бангладеш и на химна на Индия. Може би е единственият поет в света, автор на два държавни химна. Стихотворението му "Джана Гана Мана" става химн на Индия, а "Амар Сонар Бангла" - химн на Бангладеш.

През 1913 година получава Нобелова награда за литература за стихосбирката му "Гитанджали", и е първият не европеец, удостоен с това отличие. Може би можем да съизмерим значимостта на неговата личност за Индия и света единствено с култовата личност на Махатма Ганди.

Двамата са политически съмишленици в движението за независимост на Индия и именно Тагор дава прозвището на Ганди "Махатма", което означава "Велика душа". Ганди пък наричал Тагор "Божествен Учител", и го е смятал за адепт.

Как се изгражда като личност Рабиндранат Тагор: Той започнал да пише още на 8, а на 18 вече пишел разкази и пиеси на родния бенгали. Знаел и английски, и превеждал поезията си сам. Става дума за стихосбирките му "Гитанджали" и "Градинарят", романа "Гора" (1910) и сборника с философски есета "Садхана".

Определено за тази висока култура в ранна възраст, огромно значение изиграва средата, в която расте Тагор. Неговият баща бил образован човек с напредничаво мислене - деен член на организация, бореща се срещу идолопоклонството и старите обреди и предразсъдъци, както и срещу кастовата система. Тагор израстнал в семейство с още 14 братя и сестри, възпитавани в култ към знанието и взаимопомощ. Всички Тагор получават добро образование и възпитание.

Семейството наследило богатство от дядото по бащина линия, който бил създател на първата индийска банка и на първата индийска флотилия. Както и на медицинската академия в Калкута.

През целия си живот този изключителен човек дарявал пари на много големи институции и давал безценен пример за подражание на идните поколения - че богатството трябва да се споделя за полезни за обществото неща.

Бащата на Тагор изиграва друга роля - в духовен смисъл той е главният учител на бъдещия поет и писател. При едно пътуване в Хималаите той взел малкия си син с него и в планината го запознал с дълбокия смисъл на съзерцанието, отшелничеството и мъдростта да си в единение с природата; какво е, в тишина да черпиш знание от скритите й сили.

Младият Тагор мислел критично и не се поддава на каквито и да е готови идеологеми, както и на насаждането им със сила. Включително, и по отношение на религията. След време ще напише: "Когато някоя религия реши, че трябва да завладее с доктрината си целия свят, тя се превръща в тирания".

Свободният му дух не търпял ограничения и предразсъдъци. Също като баща си, той се бори с тях.

Наред с възпитанието, което дал на сина си, бащата на Тагор му осигурил частни учители, които да го въведат в тънкостите на науките и чуждите езици. Момчето изучавало дори катаревуси като санскрит. Тагор получил и музикални познания, благодарение на единия от братята си. Интересувал се много от анатомията. Но не растял като някакъв книжен плъх, а обхождал планините и известно време тренирал борба.

Навлизайки все повече в различни сфери на познанието, момчето Тагор ставало все по-жадно за още знания. На 17 го изпратили да учи право в Лондон, но той бързо установил, че не това го влече и че от Запада иска да научи повече за литературата и изкуството на европейските народи. Семейството му издавало списание "Бхарати", което излизало почти половин век, така че Тагор искал да продължи тази линия - на писаното слово.

Когато се оженил, му се родили пет деца. За жалост, приживе изпратил две от тях и съпругата си. През 1901 година основал училище в семейното имение, със задълбочено преподаване на бенгалски език, индийска и световна литература, природни науки и математика.

И най-любопитното - по негова идея занятията се водели сред природата, в беседи с учителите. След две десетилетия от това училище се ражда университетът Вишва Бхарати.

За целите на обучението в легендарното училище по методиката на Тагор, през 1912-а той направил голяма обиколка из Европа и Америка, където основно се срещал с изтъкнати интелектуалци и творци. На другата година го удостояват с Нобеловата награда и получава и английска благородническа титла, от която след години поетът се отказва, в знак на протест срещу кърваво потушения мирен протест в Амритсар.

До края на живота си Тагор не се ласкае от награди и почести, а скромно приема огромното внимание на хората към него и се радва на всяка среща.

В Европа пътувал отново през 1926 година, когато след Атина, Букурещ и Белград, идва и в София. След България заминава за Югоизточна Азия и Япония, а през 1932 година пътува през Персия, Ирак и Цейлон.

Отново се връща в Европа, а после пътува до Съединените щати. Там се запознал с Айнщайн и Хърбърт Уелс. Посещавал е и Съветския съюз. Споделя, че е останал силно впечатлен от колективизацията и битката срещу неграмотността в СССР.

И след като преживява толкова много и набира толкова много впечатления от света и отделните народи, в края на живота си Тагор не само пишел, но и започнал да рисува. Творческият му гений не знаел умора.

Умира на 7 август 1941 година, като оставя на света 12 романа, над 100 разказа, около 2000 песни, около 30 поеми, 50 стихосбирки и много рисунки.

Рабиндранат Тагор - цитати

Реката на истината тече през каналите на заблужденията.

Смъртта е угасване на светлината на лампата, а не на слънцето.

Тревата търси на земята тълпите от себеподобни; дървото търси в небето своята самота.

Главното, на което животът учи човека, не е че в света съществува страдание, а в това, че от самия човек зависи дали ще го превърне в благо и радост.

Не ударите с чук, а танцът на водата довежда облото камъче до съвършенство.

Ние потъваме в гъсталака на шумната тълпа, за да заглушим вика на собствената си съвест.

Водата в каната е прозрачна, а в морето - тъмна. Малките истини говорят с ясни думи; голямата Истина е велико безмълвие.

Ние опознаваме човека не по това, което той знае, а по това, на което се радва.

Затворете вратата пред всички грешки и истината няма да може да влезе.

Звездите не се боят, че ще ги сбъркат със светулки.

Не ограничавай детето само със собствените си знания, защото то е родено в друго време.

Любовта е безкрайна мистерия, защото няма разумна причина, която да я обясни.

Хората са жестоки, но човекът е благороден.

Не можеш да прекосиш морето, като само седиш и се взираш във водата.

Еми МАРИЯНСКА