Софийският градски съд потвърди присъдата, с която спрягания за „физически убиец на Луканов” Александър Русов осъди Прокуратурата на Република България на 150 000 лева обезщетение. Украинецът беше предявил иск от половин милион заради това, че, макар и оневинен по повдигнатото срещу него обвинение в убийство, е бил държан продължително време като арестант и, по думите му – измъчван. Основен виновник за това според него бил ген. Ботьо Ботев. Русов разви пространно тезата си в книга с предизвикателното заглавие „Аз убих Луканов”, а в интервю за вестник „ШОУ” призова ген. Ботев да се покае. С днешна дата решението на Софийския градски съд потвърди първоинстанционната присъда. Паричният иск ще бъде изплатен от българския данъкоплатец, а въпросът кой уби Луканов продължава да виси в публичното пространство с огромна въпросителна.

„Андрей Луканов е жертва на конспирация, Ботьо Ботев е бил вътре в нея, това е моето мнение!”, каза преди време в студиото на “Всяка неделя” Александър Русов. Той обвини ген. Ботев в престъпление - че е отвлякъл един от обвиняемите - Проценко, и самия него. Русов твърди, че

България прикрива истинския убиец на Луканов

и че мистерията около смъртта на експремиера няма да бъде разкрита никога.

„ШОУ” беше първата медия, успяла да интервюира Александър Русов, който разказа потресаващи неща както за ареста си в България, така и за жестоките последствия от това за неговите близки в Украйна.

„Арестът и делото се отразиха отрицателно не само на мен, но на всички, които бяхме съдени по това дело. На Ангел Василев умря съпругата му. От притеснение! Георгиев и Ленев до ден-днешен споделят, че имат кошмарни сънища – на изтезанията, които са преживели. От деня, в който получихме оправдателната присъда, Алексей Кичатов по мръсна машинация на Ботьо Ботев отново беше обвинен в още едно убийство - на Юри Кутепкин, трупът на който беше намерен в някакъв кладенец. Ако претърсим всичките кладенци в България, колко ли трупове ще намерим там, за които да е виновен Алексей?! По онова време Бог благослови Алексей Кичатов с прекрасна съпруга Диана. Роди им се дъщеричка Александра, а след годинка и нещо и син Владимир. Бащата на Диана, когато разбира, че Алексей е бил осъден на първа инстанция на 12 години, направо се шокира – почва да плаче за дъщеря си и внуците – как ще останат без баща... Разболя се този човек и умря! Всичко това са отделни ракурси от една голяма житейска трагедия, причинена ни от мръсната ръка на шефа на отдел “Тежки престъпления” Ботьо Ботев, който всъщност се явява потенциален престъпник, организатор и участник и на моето отвличане от Украйна. Колко още жертви иска този човек, за да получи наслаждение, подобно на Ханибал Лектър?! Аз призовавах Ботев в 2001 г. в съдебната зала той да се покае за своите грехове, но той не прие сериозно думите ми.

Делото се отрази отрицателно и на мен, и на моите роднини. От нервното напрежение моята съпруга се разболя от страшна болест. Господ я помилва няколко пъти, на ръба на смъртта, а малката ми дъщеричка гледаше майка си и не разбираше, че тя вече се подготвяше да ни напусне! Слава Богу, Господ бе милостив към нея - остави съпругата ми жива, но през 2003-а, когато съобщиха за моята доживотна присъда, моята леля получи първия инсулт. След нея веднага и вуйчо ми. За периода, в който аз бях в затвора, и двамата са преживели по три инсулта и станаха инвалиди. За обвинението в убийството на Луканов знаеше цяла Украйна, целият град. Съпругата ми, сестра ми, леля и вуйчо пострадаха от този срам много сериозно. Вестниците са публикували десетки статии, в които са ме наричали “убиец”. Близките ми са изживявали това много тежко и болезнено.

Аз се срещнах с моята дъщеря, когато тя вече беше на 7!...

Има неща, които не се лекуват с времето. Някои рани отиват толкова надълбоко, че не могат да се излекуват никога!...

Самопризнанията ни бяха изтръгнати с нечовешки мъчения! Даже не знам дали думата е “самопризнание”. Това беше изтръгване на лъжесвидетелство срещу самия теб. Не съществува нито един човек на земята, който може да изтърпи това, което изтърпяхме аз, Кичатов, Ленев и Георгиев!”, каза пред репортер на „ШОУ” самият Александър Русов.

Той прекара 6 години и два месеца в затвора, като, по думите на адвокатката му Екатерина Димитрова, е пребивавал там при изключително тежки условия, подложен на всекидневен психологически натиск и физическо насилие. „Смятам, че пред прокуратурата и разследващите е стояла задачата бързо и на всяка цена да намерят убийците на Андрей Луканов и затова са си позволили, многократно превишавайки правата си, да привлекат като обвиняеми лица, за които няма никакви доказателства, че са извършителите на това деяние! Да тръгнем от самия арест: Служителите на отдел „Криминална полиция“ Ботьо Ботев и Граматиков твърдят, че са арестували Русов в Бургас, а той самият, че на 29 март 2000 година е отвлечен от родния си град Бердянск, Украйна, и докаран с кораб в град Бургас от същите тези лица. В хода на делото за убийството на Луканов думите на Русов многократно се потвърдиха! Бит е в ареста. Неговите жалби за побоите са отхвърлени, а на него му завеждат две дела за хулиганство. Докато се водеха тези дела, Русов вече беше получил оправдателна присъда по делото за убийството на Луканов! Именно тези нарушения констатира съдът!”, каза адвокат Димитрова.

А украинецът продължи да отстоява тезата си: „Свръхамбициозният полицай Ботьо Ботев бе твърдо решен да намери необходимите грешници. Той бе готов да завърши това дело дори с цената на невинни хора в затвора, но да се увенчае със славата на полицай №1. От делото стана ясно, че

дори близките на Луканов не вярват в това, че аз съм неговият убиец!

Дори след като прочетоха оправдателната ни присъда, аз, вече официално свободният човек, пак трябваше да се боря с един полицай, който буквално искаше отново да ми сложи белезници. Представяте ли си?! Трябваше да се намеси съдийката - Галина Тонева, за да прекрати той да ми дърпа ръцете. Ботев изглеждаше разочарован, че не може отново да ме арестува!... Обичам България и не осъдих България. Осъдих Прокуратурата на България заради грешките на един човек! А някога исках да заживея тук със семейството си. Моята съпруга е бесарабска българка, покойният ми баща също е с български корен!”, казва Русов.



Из Решението на Софийски градски съд

„Ищецът Александър Михайлович Русов, гражданин на Украйна, реално е задържан под стража на 03.04. 2000 г. и едва на 08.06. 2006 г. мярката за неотклонение е променена в по-лека такава – подписка. С влязло в сила на 15.03. 2007 г. решение на ВКС- Първо наказателно отделение, е оставена в сила въззивна присъда на САС №344/2004 г., с която присъда Александър Михайлович Русов е бил признат за невинен по всичките повдигнати му обвинения. От показанията на свидетелите се установи, че ищецът е бил шокиран и подтиснат от незаконното обвинение срещу него. През годините на задържането му е изживял тежки страдания и мъки от това, че, макар и невинен, срещу него се оказва наказателна репресия. Лошите, а понякога и нечовешки условия, в които ищецът е живял през време на задържането си под стража, безспорно са го унижили като човешко същество, тъй като се оказа, че в голяма част от времето Русов е бил изолиран в самостоятелна килия, при крайно мизерни битови условия, от които психиката на ищеца се променила. Задържането на ищеца и повдигнатото срещу него обвинение са получили силен медиен отзвук в България, че именно Русов в съучастие с други лица е извършил тежко криминално престъпление. При гореизложеното съдът намира, че предявеният от Александър Михайлович Русов иск е доказан по своето основание. От друга страна съдът приема, че ответникът – Прокуратура на Република България, не следва да носи отговорност за иначе безспорно установените нечовешки битови условия, при които ищецът е бил принуден да живее, тъй като те не са отговорност на Прокуратурата, а на орган на изпълнителната власт – Министерство на правосъдието. По изложените съображения съдът реши: ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ... да заплати 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03. 2007 г.”.


Подготви: Еми МАРИЯНСКА