Пловдивският апелативен съд потвърди взетите от Пловдивския окръжен съд мерки за неотклонение "задържане под стража" по отношение на 39-годишния Спас Христов и 31-годишния Георги Йорданов.

Двамата са обвинени заради това, че на 23 септември се опитаха да прегазят с автомобилите си четирима души, съобщиха от пресслужбата на съда. На 23 септември в село Катуница при управление на лек автомобил "Мерцедес" обвиняемият Йорданов и с товарен автомобил "Фолксваген" обвиняемият Христов са нарушили правилата за движение и умишлено са причинили средна телесна повреда на Венцислав Гeоргиев, Валентин Костов, Атанас Васев и Петър Георгиев.

Апелативният съд прие изцяло мотивите на Окръжния съд, с които е преценил, че следва да бъде наложена най-тежката мярка за процесуална принуда. За да бъде постановена тя, законът изисква да са налице следните предпоставки – за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен в това качество и да е налице реална опасност той да се укрие или извърши престъпление.

В случая, за престъплението, в извършването на което са обвинени Христов и Йорданов се предвижда наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години, поради което е изпълнена първата изискуема за задържането предпоставка.

Съдът прие, че заболяванията на Христов понастоящем не могат да се отчетат като фактор, адекватно противопоставим на задържането, защото оскъдната по делото медицинска документация, част от която с голяма времева давност, не позволяват да се направи извод, че здравословното му състояние е несъвместимо с престой в пенитенциарно заведение, а за това тепърва може да бъде направено искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да изясни тези въпроси.

С оглед на горното, съдът намери, че мярката за неотклонение "задържане под стража" е най-подходяща за изпълнение на целите по чл.57 от НПК и отговаря на условията по чл.56, ал.3 от НПК и за двамата обвиняеми.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.