“Килърът” от Украйна Александър Русов лови риба и туристи с яхта

в Азовско море.

Аверът му Кичатов е куриер, а шефът на “Колонел” летува в Гърция

Само човек, който е губил свободата си, може да се радва истински на морската шир. Украинецът Александър Русов и? се наслаждава по цял ден. 6 г. и 2 месеца той гледаше небето през прозорец на килия. Затворен бе в нея на 4 април 2000 г. заради първото поръчково убийство на политик в България за последния половин век. Жертвата на 2 октомври 1996 г. бе бившият премиер Андрей Луканов.

Първата присъда на Русов е доживотен затвор, но е отменена. Другите две инстанции го оправдават. Днес - 20 г. след изстрелите в гърба на Луканов на ул. “Латинка” в София, Русов се любува на Азовско море. Понякога се чува по телефона с адвоката си и отскача до България. Засичали са го да пазарува в супермаркет в “Горна баня”. Изглеждал спокоен, в мир със себе си и околните.

“Русов живее в родния си Бердянск с жена си Наталия. Сега е капитан на яхта и се занимава с риболов и туризъм”, казва един от хората, с които 46-годишният украинец поддържа връзка у нас. Предприемаческият дух на Русов не е отсега - още през 90-те г. той внасял у нас руски сокоизстисквачки и кафемелачки.

С украинеца през килиите за убийството на Луканов минават още 4-ма - сънародникът му Алексей Кичатов, бившият строителен предприемач и шеф на фирма “Колонел” Ангел Василев, шофьорът му Юрий Ленев и Георги Георгиев - Гопе, племенник на Василев. Те също бяха осъдени заедно с Русов на доживотен затвор от Софийския градски съд на 28 ноември 2003 г. Само за Ленев присъдата бе с право на замяна. 2 г. по-късно обаче - на 8 юни 2006 г., апелативният съд ги оправда, а на 17 март 2007 г. Върховният касационен съд ги оневини окончателно.

И петимата заведоха серия дела срещу държавата, осъдиха я и получиха обезщетения за общо над половин милион лева. Най-голямото е за Русов - 150 000 лв.

Кичатов е щастливо женен за българка. Работи като шофьор на куриерска кола. Твърди, че след като излязъл от затвора, “попаднал на хора”. (Виж карето долу).

Ангел Василев гони 72 г. и си гледа старините. Не иска да си спомня за 387-те дни в ареста и докарването му под конвой от Чехия. “24 часа” го откри на гръцкия бряг. В последните дни на септември той е отседнал там в апартаментче, но не е напуснал България, както се заканваше по-рано.

Откак през 2004 г. жена му Красимира умря от рак, той живее сам в емблематична сграда на столичния бул. “Гоце Делчев” и “България”, но не е в изолация. Среща се с тесен кръг познати и приятели, често се вози из софийските улици с трамвая. Синът му и 3-те му дъщери са поели по различни пътища в страната и чужбина.

Василев бе сочен за поръчител на убийството, но днес твърди, че няма обяснение защо. “Просто съм плюл и отминал. Не съм се опитвал да гадая кой е имал интерес да съм на това място”, казва той и бърза да приключва темата. (Виж интервюто) Другите обобщават философски: “Това, което стана с нас по делото “Луканов”, можеше да се случи на всеки”.

Но повечето полицаи и прокурори, минали през делото, още вярват, че са били на прав път и са “хванали, когото трябва”, въпреки че осъдени няма и убийството на Луканов сега е в графа “неразкрито”.
3 август 2000 г. - Юрий Ленев излиза от ареста. Той е задържан в дома си на 1 юни 1999 г. В края на 2012 г. осъди държавата в Страсбург като жертва на побой и получи 27 хил. евро.

27-те тома за покушението обаче все още не са в архива, тъй като не е изтекла абсолютната давност. В случая тя е 30 г. от деня на престъплението. След оправдателните присъди тогавашният шеф на Софийската градска прокуратура Николай Кокинов нареди да се образува ново дело срещу неизвестен извършител. После то е спряно. “Ако бъдат открити нови данни за покушението, ще го възобновим”, казваха през годините прокурорите. И така полека-лека папките прашасаха, а следите изстинаха.

Луканов е убит на рождения ден на жена си Лилия Герасимова пред дома им на ул. “Латинка” 15. Малко след 9 ч той излиза от къщата си, за да отиде на уговорена среща в газовото дружество “Топенерджи”. Долу с пежо го чака шофьорът Веселин Симеонов. Луканов влиза в колата, но се сеща за нещо и се връща към входната врата. Звъни по домофона, но не успява да каже нищо на жена си. Застрелян е в гръб с 4 куршума. По-късно свидетели твърдят, че видели край кооперацията да се навърта мъж с дълга синя манта и овехтели панталони с вид на клошар, който хвърлил черна торба на цветя и побягнал. В първия момент шофьорът Веско не разбрал какво става, защото е спрял в края на кооперацията и от дърветата нямал добра видимост към входа. Намерил Луканов да лежи по очи на тротоара.

36 дни след убийството зад радиатор във вход на блок 86 на ул. “Д. Дебелянов”, на около 200 м от мястото на убийството, е намерен самоделен пистолет “Макаров”- оръжието, с което е стреляно. До днес няма отговор на въпроса защо не е открит още след покушението.

За няма и 10 минути след изстрелите жилищната сграда на “Латинка” е обградена от полиция, която “не дава пиле да прехвръкне”. Направени са бързо два фоторобота на мъж с каскет, които в следващите години не слизат от страниците на вестниците, но стрелецът не е заловен.

Оръжието е нишката, която развързва ръцете на разследващите.

Как е намерено то? На 7 ноември 1996 г. 88-годишният пенсионер Цвятко Николчовски вади няколко бележки и вестник, сгънат на четири, от пощенската си кутия във вход А на блок 86 в кв. “Изток”. Едно от листчетата се изплъзва от ръцете му и пада зад ребрата на радиатора. Той го търси с поглед и вижда, че е паднало между радиатора и стената върху нещо, увито в брезент. Във вързопа има и заглушител. Стандартният “Макаров” не е пригоден да стреля със заглушител, но неизвестен майстор го е преправил така, че да пасне.

Изненадата идва, когато експертизи показват, че със същото оръжие е извършено и убийството на Сергей Шанин на 6 март 1996 г. в столичния кв. “Надежда”. Следват оперативни беседи с украинци. Двама от тях - Владимир.

Шевчук и Александър Акимов, са хванати с помощта на турските служби на границата и са разпитвани в Копривщица - във вила на МВР, оборудвана с камина и микрофони, станала известна по-късно като “Къщата на ужасите”. По-късно двамата украинци са пуснати.

Водят се и “оперативни беседи” с Кичатов заради убийствата на Шанин и Юрий Кутепкин, чийто труп е открит в кладенец до Нови хан. Той и Ленев са първите задържани за стрелбата по Луканов. В ареста после влизат Гопе, Русов (който е натикан от “спецполицаи” в кола в Бердянск и е докаран у нас с кораб) и Ангел Василев (екстрадиран от Чехия, където по онова време искал да развива бизнес).

Разпитите се водят от тогавашния шеф на сектор “Престъпления срещу личността” в Националната полиция полк. Ботьо Ботев, сега секретар на ГЕРБ в Столичния общински съвет. С делото са ангажирани 2-ма следователи - Богдан Карайотов, който вече не е между живите, и Олег Янев, сега прокурор във ВКП. Разследването се следи лично от Нестор Несторов, тогава градски прокурор на София, сега пенсионер.

Доказателствата са внесени в съда от Кокинов, който поддържа обвиненията с колегата си Максим Колев.

Пистолетът “Макаров” и показанията на 2-ма свидетели - Веселин Балев и Марин Тончев, които според прокуратурата са посредничили за намиране на оръжие, са сред основните улики, въз основа на които 5-членен състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Георги Георгиев издава доживотните присъди по делото. Везните към затвора накланят и признанията на трима от обвинените, които съдът приема за достоверни. Те са дадени при 24 разпита в хода на разследването (12 на Ленев, 11 на Кичатов и 1 на Георгиев).

В съда тримата се отричат от признанията си. Русов и украинецът Олег Проценко (обвинен и оправдан през 2006 г. за убийството на Шанин) казват, че са отвлечени от Украйна. Следващите съдебни инстанции - апелативният и върховният съд, не дават вяра на признанията. Отхвърлят ги като “изтръгнати с насилие”.

Оценката на тези разпити е решаваща. “Подобни действия на насилие, на физически и психически тормоз съдът не само не толерира и не поощрява, но се отнася към тях с укор и възмущение”, пише СГС. За разлика от по-горните инстанции той дава вяра на признанията с мотива, че част от тях са дадени месеци след мъченията и е “несериозно и житейски нелогично” да бъдат оправдавани с уплаха.

Съдиите от апелативния и върховния съд обаче отхвърлят тази теза и поставят под съмнение посочения в обвинителния акт мотив за убийството, свързан с митичния кръг “Орион”. Прокуратурата твърди, че Луканов е започнал кампания срещу тогавашното правителство на Жан Виденов и “ползващите се с привилегии фирми от кръга “Орион”. Създал се конфликт, който се превърнал в “източник на заплаха за живота на бившия премиер”. Между Луканов и боса на “Орион” имало напрежение заради дългове на фирми от приятелския кръг към БЗК. За убийството били платени 100 000 ДМ. Увисва обаче твърдението, че поведението на Луканов е щяло да засегне икономическите интереси на Ангел Василев, тъй като доказателства за това няма.

В обвинителния акт се избягва името на шефа на “Орион” Румен Спасов, син на зам. -министъра на вътрешните работи по Живково време - Мирчо Спасов. (Румен Спасов умря от рак през юли 2009 г. в Кейптаун на 63 г.). Но през юни 2000 г. избухна скандал заради твърдения, че бизнесменът Николайчо Кривошиев е бил притискан в полицията да свидетелства, че Василев и Спасов са се наговаряли за убийството на бившия премиер. Спасов твърдеше, че няма интерес от смъртта на Луканов и че “това са глупави изхвърляния на прокуратурата”. Той е разпитван само веднъж като свидетел в следствието, преди да емигрира в ЮА.

От документите в съда не става ясно дали е работено по други версии за мотива за убийството. А за 20 г. се появиха какви ли не, някои в стил “теория на конспирацията”. Най-често те бяха свързани с руския газ и българско-руските фирми, с “Мултигруп”, кредитните милионери, мозъчен тръст във Виена, притежаван от Луканов списък с данни за корупция по високите етажи и пр., а също и с планирано преди убийството му негово пътуване до САЩ.

Днес полицаи признават, че при разследването са допуснати грешки и МВР е изтървало “златна възможност” да залови убийците. “Системата за доказване на престъпления у нас е твърде закостеняла и формална”, казва един от тях. Някои усещали на гърба си “дългата ръка на политиката”, която форсира или държи на трупчета важни дела според интереса на правителствата какви факти да излязат наяве.

Близо 8 г. се води разследване дали е имало побой над задържаните за Луканов. Делото приключва с оправдателни присъди за трима спецполицаи от сектор “Оперативна реализация” към НСБОП. Те осъждат държавата за морални вреди и получават общо към 30 000 лв. обезщетения.

За изминалите 20 г. близките на Луканов изказваха силно разочарование от отношението към личността му и към покушението срещу него. “Андрей пътуваше много и винаги носеше нови идеи отвън, обичаше да експериментира. 10 проекта да имаше пред него, винаги имаше и свой вариант”, каза в последното си интервю пред “24 часа” жена му Лилия Герасимова.

Дни преди 20-годишнината от смъртта на съпруга си тя отказа да говори за нея. Въпреки че дълги години е журналист, не написа книга за мъжа си и за изпитанията на семейството. Направиха го Александър Русов, подтикнат по думите му от Майкъл Капустин, и Ангел Василев.

Русов и Кичатов сега твърдят, че са получили просветление от Господ и живеят като християни. Но Василев чистосърдечно признава, като го питат дали е вярващ: “Не съм. Дядо ми е бил поп. Но аз не вярвам в никакви религии. Нито в Бог, нито в дявол. Сигурно не ми стига оптимизъм.”

Оптимизмът не достига и на разследващите у нас, особено когато погледнат дългия списък на неразкритите поръчкови убийства на знакови фигури от времето на “демократичния преход”. Папките за покушението срещу Луканов са в националното следствие, където са и делата за убийството на Илия Павлов (застрелян на 8 март 2003 г., ден след като е разпитан в съда за Луканов), на боса на ВИС Васил Илиев (април 1995 г.), на банкера Емил Кюлев (октомври 2005 г.), на Фатик (август 2003 г.), Иван Тодоров - Доктора (февруари 2006 г.) и много други. Папките отлежават, докато следите изстинат, и се превръщат в студени досиета.

Ангел Василев:

Заради делото жена ми се поболя,

умря, преди да ме оправдаят

- С какво се занимавате сега, г-н Василев?

- Спортувам, плувам, грижа се за здравето си. Чета класиците, древните философи.

- Често ли се сещате за процеса “Луканов”, в който бяхте съден и оправдан?

- Не, защото за мен това е свършен факт, който нанесе поражения на мен и семейството ми - на Краси, която почина, и на децата. Иначе на мене - не. Просто съм плюл и отминал. Гледам на нещата с насмешка. Смях падаше в съдебната зала.

- Жена ви заради делото ли се поболя?

- Естествено. Не дочака решението на апелативния и върховния съд, с които бях оправдан.

- Оттогава срещали ли сте някого от съдиите по делото?

- Не. Даже съжалявам, че ако срещна някого, няма да го позная. Не нарочно. Облеченият в тога прокурор или съдия не бих могъл да позная в цивилно облекло. Нямам нагласата да възприемам тези хора като цивилни.

- Сега, когато за вас всичко е приключило в съда, как смятате - защо ви обвиниха за смъртта на Луканов?

- Нямам обяснение и не съм първият, на когото такива обвинения изрисуват, нагласяват.

- С някои от другите подсъдими поддържате ли контакти?

- Не съм виждал никого от последните процесуални действия, на които трябваше да присъстваме.

- Последният ви разговор с Юрий Ленев кога беше?

- Не съм разговарял с него може би от апелативния съд. Не съм имал нито възможност, нито желание да си спомняме тия отвратителни истории, опитите да се притискат хора да свидетелстват срещу нас.

Бившият прокурор Николай Кокинов:

Не съжалявам, всеки колега

би постъпил като мене

Не се обвинявам, че съм допуснал грешка по делото “Луканов”. Доказателствата тогава бяха такива, всеки колега би направил това, което направих аз (бел.ред.- да внесе обвинителен акт}.

Заварих делото преди приключването му в градската прокуратура след 2 г. разследване. По писмени доказателства изглеждаше перфектно. Имахме цялата верига с оръжие и взривове, признания на Ленев пред съдия в присъствие на адвокат и др. Към онзи момент съм направил това, което е било реално, и не съжалявам”, казва бившият прокурор Николай Кокинов. Той бе шеф на Софийската градска прокуратура от октомври 2006 г. до април 2013 г. Подаде оставка, след като избухна скандал с таен запис с участието на Бойко Борисов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов. Сега е адвокат, основно на близки на жертви на катастрофи. По делото “Луканов” в съда се явява и Максим Колев, сега прокурор във ВКП.

Под оправдателните присъди на апелативния съд подписи слагат съдиите Галина Тонева, Мая Цонева и Антоанета Данова. След избора на Борис Велчев за главен прокурор Тонева стана негов заместник. Сега е съдия във ВКС. Там са и другите съдийки.

Съдия Георги Георгиев, произнесъл доживотните присъди, малко след делото заминава със семейството си в САЩ. Негови колеги твърдят, че сега си е в България. В 5-членния състав с Георгиев бе и съдия Цветинка Пашкунова. Преди дни тя бе избрана за член на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Кичатов: Искам да живея

честно, ходя в църква,

която помага на бежанци

“Набедиха ме за убийството, такова време беше. Сега времената са други, хората се държат добре с мен. Откакто съм излязъл от затвора, не съм спирал да работя - като охрана, като шофьор, сега съм куриер, разнасям пратки към малка фирма. Имам прекрасно семейство - жена и 2 деца - момиче на 8 г. и момче на 5. Успявам да ги храня, да плащам сметки и ако остане нещо - за морето”, казва Алексей Кичатов. Живее в София и не планира да се връща в Украйна.

“Смятам дълготрайно да остана, всяка година подавам документи за продължително пребивавен в България и плащам по 800 лв.”, казва Кичатов. Той има намерение след 1-2 г. да кандидатства за българско гражданство.

“Искам честно да живея, така Господ е казал. Затворът ме промени, станах християнин. Продължавам да ходя в църквата на пастор Иводор Ковачев. Сега тя помага на бежанци от Сирия, Иран и Ирак, на затворници”, твърди Кичатов. /24chasa.bg