Ритаха ме и ме удряха кой където свари, заяви от болничното легло 30-годишният санданчанин Ангел Златков, който в неделя бе пребит от роднини на бившата си съпруга. Не знам с какво провокирах тази жестокост. Държа се добре с тях, помагам за отглеждането на детето, чуди се младият мъж.
Ето какво разказва той пред в. „Струма”

С бившата ми съпругата Фиданка, която е от с. Дамяница, сме разведени от година и половина. От брака с нея имаме 4-годишна дъщеричка - Катерина, чиито родителски права са дадени на Фиданка. Аз имам право да виждам детето си всяка първа и трета седмица. Поддържам контакт по телефона с нея ежедневно.

В събота се чух с нея вечерта и тя ме изненада с думи, за които предполагам, че са я подучили предварително. Покани ме да я видя с думите: „Тате, ела утре на село, тъй като е празник и съм ти подготвила специален подарък“. Макар че много се учудих на думите й, все пак реших да не я разочаровам и да отида. Също така ме учуди много начинът, по който ми говореше дъщеря ми, но не подозирах какво може да се случи.

На следващия ден в неделя около 9.30 ч. позвъних на Фидана, за да съгласувам визитата си в къщата им в село Дамяница, тъй като по закон в този ден нямам право на свиждане на малката. Не вдигна телефона, но час по-късно ми се обади, като ме помоли да побързам, тъй като по-късно имали планове с детето. Звучеше ми добронамерено. Веднага купих лакомства и комплект детски гримове за дъщеря ми. Тръгнах за Дамяница, но взех една приятелка с мен, за всеки случай. Накарах я да седне на задната седалка, за да не я виждат.

Около 12 часа пристигнах пред къщата им на улица „Юрий Гагарин”. Въобще не съм пристъпвал в парцела им. Стоейки на улицата пред тях, звъннах на Фиданка да изведе Катеринка и след минута излезе тя, но сама, без детето. Попитах я защо е сама, а тя, видимо ядосана, ме попита кой е в колата. Отговорих й, че няма значение, а просто искам да видя детето. Тя се нахвърли на момичето, което седеше в колата. Опитах да я спра, заставайки между колата и нея. Брат й Лъчезар Сливков, който е бивш служител в НСО, дотича побеснял. Нахвърли ми се, с крак ме изрита в гърдите. Аз отвърнах на удара и той падна по гръб на земята. Извиках на момичето, което дойде с мен, да звънне на тел. 112 и да повика полиция.

В този момент към мен се втурнаха и бащата на Фидана - Павел Сливков, майка й Величка, чичо й Иван и един семеен техен приятел, пак Иван. Всички се нахвърлиха върху мен. Започнаха да ме налагат с ръце и крака навсякъде, буквално кой където свари. Стовариха ме на земята и почнаха да ме ритат в главата. Добре че се появи техният съсед Илия Трушанов, който чул разправията и се притече на помощ по чехли. Тук е моментът да благодаря на този човек, който започна да ги моли да спрат. Казваше им: „Оставете го, ще умре, ще го лежите, помислете…”. Благодарение на него те ме оставиха за момент. Опитах се да се изправя едва-едва. Лъчезар ме изрита с крак в главата и отново паднах. Едва след 5 минути събрах сили да се изправя благодарение на Илия.

Пристигна и полицейски екип. По-късно отидохме да дадем обяснения в РУП - Сандански. Полицаят, който беше при мен, ме помоли да отида в Спешна помощ за преглед, тъй като не изглеждах добре. Така и направих. Медиците ме препратиха към приемно отделение със съмнение за счупени ребра и комоцио. Събраха се четирима специалисти, които ми направиха всякакви изследвания, снимки и ехограф, и установиха, че освен раните и охлузванията по тялото, съм със сътресение на мозъка.

Не мога да разбера кое провокира бившата ми съпруга и роднините й да се държат така с мен, при положение че аз постоянно се стремя да се държа добре с всички и да помагам в отглеждането на детето. Стремя се да съм информиран за всичко, което се случва с дъщеря ми, затова й звъня всяка вечер. Купил съм й таблет, колело, дрехи за всеки сезон.

Допреди два месеца давах на Фидана по 100 лв., но те отивали не за дъщеря ми, а за кредита на баща й, който го теглил, за да си построи оранжерии, казва още пострадалият.