Продължение…

---

Дали не съзирате тук атака срещу кмета?
Възможно е, не ги интересува дали е хубаво, или лошо, важното е да бъде наплют кметът. Това е другият момент, те и в следствието това казаха – не ви ли мирише, че това е атака против кмета. Викам, вижте какво, аз не съм човекът, който може да решава съдбините на града и на кмета, да дава мнение. Аз отговарям за това, което е направено, ето ви сметките, ето ви всичко, това е от мене, ако смятате, че има някъде нарушение, търсете го, аз смятам, че няма. Ама и ние смятаме, че няма, казаха от следствието и точно затова си мислим дали не е политическа атака. Е, аз какво да направя, и да е, им казах.

Как Ви хрумна тази идея за спирките?
Тази идея ми хрумна от кооперативния пазар. На кооперативния пазар ние направихме паркинга. Една моя русенска фирма, приятели мои, го направиха. Да, ама остана една ръждясала, грохнала ламаринена спирка. Вървя и ме дразни. Аз съм такъв човек. И питах тук, питах там ей, какво да направим с тая спирка. Някой каза – ами направи я! Как да я направя, тя струва пари? И аз тогава се договорих с “Пазари” – ще ви я направя тази спирка, голяма работа, че ще похарча някой лев, мен ме дразни така. Ами като ти пречи, направи я, ми казаха. Направих я и стана много хубава и си казах хубаво ще е целият град да е с такива спирки. Там принципът е същият – аз им казах на “Пазари” ще ви я направя, обаче ще си направя два търговски обекта на гърба. Там всичко беше наред, взех си разрешително от кметството, то и тук е наред, и тук има разрешително за поставяне на обектите по спирките… Там си плащат и наем на “Пазари”. И така стана – отидох в общината и им предложих да направим спирките.
Сега какво става оттук нататък? Кметът ли трябва да прояви воля, след като е бил убеден, че това е добро за града, слагайки си подписа под тези договори и да продължи строежа им?
Не знам какво ще стане.

Ситуацията е патова обаче, тук трябва да проявиш характер да отстоиш това, което си направил. Едните спирки направени, другите стоят, защото са спрени, договорът Ви е спрян…
Значи договорът не е прекратен. Аз вися в облаците. На мен ми казаха: “Не пипай нищо повече!” Под някакъв външен, медиен, политически натиск ми казаха спираш и толкоз. Аз имам интерес да спра, защото оттук нататък тези, които предстоят, няма да ми донесат един лев печалба и за мен сякаш е добре дошло да ме спрат, само че не е добре дошло, защото не стои добре в общественото пространство.

Договорът обаче е наполовина направен, наполовина не…
Питах скоро в общината – това е несериозно да ми кажете спирай. Питах ще ги довършваме ли, или няма. Засега няма, казаха. Е, как няма, то ми изтече и срокът на договора… Голяма плетеница стана от цялата тази работа. Аз имам добрата воля да ги довърша, само че няма кой да ми разреши.

И все пак не мислите ли, че кметът трябва да поеме отговорността?
Как да я поеме, когато най-вероятно го е страх човека. Защото виждате със Софиянски какво стана. Аз съм убеден, че е направил нещо хубаво с халите за София. Няма значение в каква схема е влязъл, няма значение за какво става въпрос, важното е, че са направени халите и че работят.

Значи, за да си кмет, ти трябва здраво дупе и да не те е страх?
Трябва да не те е страх или да си мижитурка и нищо да не направиш за града. Не искам да кажа нищо за Христо Кирчев, приятел ми беше, но осем години нищо не направи за Варна. Не боядиса един подлез, защото го е страх.

Юридически ще си търсите ли правата?
Не, не мисля. Въпреки че няма основателна причина, заради която мога да бъда спрян. Още повече че е съмнителна печалбата, която мога да получа от всичко това. Ако имаше голяма далавера в цялата работа, аз нама да гледам никого, ще си го построя и ще си гледам работата, имам договори и не ми пука за нищо. Аз нямам далавера. Защо да се блъскам там, където нямам далавера? Не съм чак толкова голям самарянин, но все пак живеем в този град. В Русе падна спирка и уби човек. Това ли да чакаме да се случи във Варна?

Разговаря Веселина Томова
в-к “167 часа-Варна”