Веднага след избирането си за президент Никола Саркози сключи сделка с Муамар Кадафи за освобождаването на българските медицински сестри. Тайният договор между Париж и Триполи предвиждаше в замяна на тяхното освобождение Либия да получи военна техника и подготовка на либийските специални части. Макар да имаха общи икономически интереси, двете страни много често не успяваха да се договорят по политически въпроси.

В историята около военната операция на страните - участнички в антилибийската коалиция срещу Либия най-загадъчен и за момента оставащ без ясен отговор е само един въпрос: защо френският президент Никола Саркози "изведнъж" изпита толкова люта ненавист към лидера на либийската революция Муамар Кадафи, че неговата страна се оказа първа в света по антилибийска риторика и практически действия? За да се опитаме да отговорим на този въпрос трябва да припомним колко стремително бързо се развиваха отношенията между Франция и Либия от идването на власт на Никола Саркози през 2007 г., пише в анализ на арабиста В.В. Куделев от Института за Близък Изток.

Още преди това на 7 декември 2006 г. беше обявено, че Либия и френската група "Софема" подписаха договор "за вдигането във въздух" на 12 изтребители "Мираж Ф1" на либийските ВВС. Договорът предвиждаше, че тези самолети, които дълго време бяха приковани към земята, ще бъдат модернизирани и готови за действие до 30 месеца. Изглежда, именно те и се оказаха най-боеспособните сред самолетите на либийските ВВС към момента на начало на либийската криза. Стойността на сделката – 100 милиона евро. Тя не предвиждаше модернизирането на останалите 26 "Миража", с които официално разполагат ВВС на Либия, защото изглежда те въобще не подлежаха на ремонт. През 2007 г. една от първите чуждестранни банки, които стъпиха в Либия след приетото година по-рано решение за отваряне на банковия сектор, беше дъщерното дружество на френската "Креди Агрикол" - "Кальон". По това време последната вече имаше представителство в Либия, чрез което финансираше един от големите проекти в сферата на морското корабоплаване. Що се отнася непосредствено до Саркози, то той веднага след избирането си взе непосредствено участие в разрешаването на проблема с осъдените в Либия шест български медицински сестри и палестински лекар. Той успешно реши този проблем чрез непосредствени контакти с Кадафи, довели до сделка с либийския лидер.

На 25 юли 2007 г. стана известно какви дивиденти получи Либия за екстрадирането на българките. Същият ден намиращият се на посещение в Либия френски президент Никола Саркози подписа договор за сътрудничество между двете страни в областта на атомната енергия, който предвиждаше между другото проучване на въпроса за строителството на атомен реактор в Джамахирията (цена – 3 милиарда евро), предназначен за опресняване на морска вода. Още една клауза от договора позволи на Франция да прави геоложки проучвания за уран в южна Либия. И макар френският президент да уверяваше, че не е имало никаква връзка между екстрадирането на българките и възможната доставка на атомен реактор за Либия, думите му не бяха убедителни. Впрочем, френската група "Арева" моментално се притече на помощ на Саркози, заявявайки, че предварителните контакти с либийците относно възможното строителство на реактор са се водели още от 2006 г. При това французите веднага заявиха своето нежелание да доставят на Либия реактор EPR от последно поколение, макар Триполи да искаше именно такъв.

Какво още получи Франция? По данни на френски седмичник "Канар Аншене" тайният договор между Париж и Триполи е предвиждал, че в замяна на освобождението на българките Франция ще предостави на Либия военна техника и ще вземе участие в подготовката на либийските спец части. Любопитното е, че това съобщение не беше опровергано от министерството на отбраната на Франция. От своя страна, френското външно министерство потвърди за съществуването на някакви документи, едновременно с това отбелязвайки, че "обичайно договорите за сътрудничество в областта на отбраната не се разгласяват". Според "Канар Аншене" либийските планове са включвали покупката на бронетехника, кораби и патрулни катери, ПВО системи, бойни и военнотранспортни самолети, както и някакви космически системи.

След това Триполи съобщи за подписването на договор с компанията EADS за покупката на противотанкови ракети "Милан". Сумата на сделката е 168 милиона евро. Още един договор засягаше покупката на комуникационни системи "Тетра" на стойност 128 милиона евро. И макар, че синът на Кадафи Сейф ал Ислам заяви веднага, че сделката с EADS няма нищо общо с делото срещу медицинските сестри, неговите думи не изглеждаха убедително. Тези договори бяха първите подписани (или подготвени за подписване) с европейска държава, след като през 2004 г. беше отменено ембаргото за доставка на оръжия за Либия. В периода от 10 до 15 декември 2007 г. Кадафи бе на официално посещение във Франция. Главният резултат от визитата беше подписването на десетки договори и споразумения на обща стойност над 10 милиарда евро. Най-скъпите сделки станаха договорите за купуването на 21 Еърбъса от различен тип, както и "един или няколко атомни реактора". Атомното споразумение предвиждаше, че "един или няколко реактора" ще бъдат построени в Либия с цел опресняване на морска вода. Освен това доставката на реактора (реакторите) предвиждаше и оказването на помощ при промишления добив на уран.

Впрочем, при наличието на взаимни икономически интереси Париж и Триполи често не можеха да се договорят в политическата област. Така, на 10 юни 2008 г. в Триполи се проведе мини среща на арабските страни, която меко казано не успя да приеме предложения от Франция проект за Средиземноморски съюз. Официалното изявление за неговото създаване прозвуча на 13 юли в Париж. Арабските страни като цяло не бяха против този съюз като такъв, но те поискаха от Париж разяснения относно участието в него на Израел. Тъй като подобни разяснения не последваха, лидерът на либийската революция Муамар Кадафи се изказа по време на мини - срещата против Средиземноморския съюз. Друг тревожен сигнал дойде на 28 ноември 2010 г. от сайта Уикилийкс, според който либийският лидер, оставайки недоволен от приема оказан му в Ню Йорк през 2009 г., взел решение да се откаже от обявеното по-рано намерение да се отърве от урана, който той е трябвало да предаде на Русия. Според секретните грами на американските дипломати, които Уикилийкс разкри, недоволството на Кадафи било свързано с това, че по време на престоя му в Ню Йорк не му разрешили да разпъне любимата си палатка в един от градските паркове. Той също така не бил допуснат до мемориалния комплекс, построен на мястото на кулите на Световния търговски център, разрушен при атентатите на 11 септември 2011 г. В крайна сметка 5,2 кг високообогатен уран бяха отправени за Русия на 21 декември 2009 г.

На 18 май 2009 г. френският президент Никола Саркози изпрати послание до Муамар Кадафи, в което изрази полежалия да активизира "стратегическото партньорство между двете страни в областта на отбраната". Зад тези гръмки слова прозираше стремежът на Франция на всяка цена да намери първия чуждестранен купувач на изтребителите Рафал, които се оказаха прекалено скъпи. Смята се, че става дума за 14 изтребителя Рафал, 35 вертолети и други оръжия на обща стойност 4,5 милиарда евро. Изхождайки от текущите събития, можем с увереност да заявим, че Кадафи е загубил, отказвайки се от Рафалите. Ако той ги беше купил, или Западът /разбирай Франция/ въобще не би тръгнала да създава антилибийска коалиция, или бихме наблюдавали спиращи дъха сцени на въздушни боеве между Рафали. Между впрочем два френски Рафала са появиха в небето на Либия още на 1 септември 2009 г. Те взеха участие в тържествата по случай 40-та годишнина от либийската революция.

На 22 октомври Либия и Франция подписаха документ, предвиждащ издигането на техните отношения на равнище "стратегическо партньорство", особено в сферата на икономиката, енергетиката и атомната енергетика. В документа се посочваше, че страните ще проведат преговори за сключване на договор за сътрудничество в областта на мирното използване на атомната енергетика, а също строителството на АЕЦ.

Имайки предвид положителната динамика на развитие на двустранните отношение, кое е могло да послужи като повод за очевидния взрив на враждебност спрямо Либия от страна на Франция? Причините за това са няколко. Едните от тях са установени със сигурност, а другите са доста хипотетични. Към първата група можем да отнесем отказа на Либия да купи супер скъпите френски изтребители Рафал. Още една причина, за която стана известно от дипломатически източник – глобата от 0,5 милиарда евро, наложена на френската петролна група "Тотал" от либийските власти.

Към втората група се отнасят също няколко причини, за които можем да говорим само като възможни. Известно е, че затоплянето на отношенията между Либия и западните страни започна през 2003 г., когато Триполи се отказа от програмата за създаване на оръжие за масово унищожение и когато САЩ и техните съюзници направиха Джамахирията пример за подражание за останалите страни изгои. Известно е, че на 11 декември 2006 г. страните – участнички в Организацията за забрана на химическото оръжие /ОЗХО/ взеха решение да предоставят допълнително време на САЩ, Индия, Русия и Либия за унищожаването на запасите им от бойни отровни вещества /БОВ/. Първоначално се предвиждаше, че БОВ в Либия трябва да бъдат унищожени до 29 април 2010 г. По решение на ОЗХО срокът на изпълнение на тази задача за Либия беше удължен до декември 2010 г. В тази връзка се набива на очи предположението, че Париж би могъл да получи информация, според която Триполи въобще не е смятал напълно да се избави от БОВ – за всеки случай. В потвърждение на изказаното по-горе предположение може да се приведе и факта на покупката от Украйна на два противопожарни самолета Ан-32П. През май 2005 г. Киевският държавен самолетостроителен завод "Авиант" връчи тези самолети на Либия. От само себе си се разбира, че тези самолети са с двойно предназначение. Официално те са предназначени за потушаване на пожари в труднодостъпни местности. Самолетът е с капацитет до 8 тона противопожарна течност, както и може да бъде използвана за спускането на 28 пожарникара-парашутиста и специално снаряжение. Но веднага възниква въпроса – какво може да се запали в пустинята? А да се заредят агрегатите с течни бойни отровни вещества не притежава трудност.

Друга хипотетична причини би могла да бъде свързана с това, че Триполи, вероятно е премислил относно страната, която трябва да построи АЕЦ. Не е изключено, че в Париж са научили, че това няма да е Франция. И това не е учудващо. Та нали французите не пожелаха да доставят на Либия съвременен реактор. Още една причина за влошаване на отношенията би могла да бъде свързана с появата във Франция на бившия ръководител на протокола на либийския революционен лидер Нури ал Мисмари. Първоначално по искане на Триполи той беше арестуван на 29 ноември 2010 г., след което го пуснаха. В Либия срещу него е повдигнато обвинение за кражбата на държавни средства на стойност 7 милиона евро. Ал Мисмари помоли Франция за политическо убежище. И е възможно, за да го получи, той да е казал нещо, което да е направило неизбежно изблика на войнственост на Саркози по отношение на Кадафи.

Имайки предвид настоящото положение, независимо от това дали Кадафи ще остане на власт в Либия или не, Франция при всички случаи я чакат многомилиардни загуби. Още на 23 юни 2007 г. по време на авиокосмическия салон в Бурже либийската авиокомпания "Ал Африкия" обяви, че е подписала протокол за намерения за купуването на шест самолета за далечни полети А350 и пет А320 на обща сума 1,6 милиарда долара. Предвиждаше се доставката на А350 да започне през 2017 г. Разбираемо е, че днес изпълнението на тази поръчка е под голям въпрос. Затова ни се струва, че в действията на Париж има повече емоции, отколкото трезви сметки. /БГНЕС