Хората са използвали гъбите като храна отдавна. Човекът се е научавал с цената на много жертви да разпознава ядливите от отровните гъби. Гъбите са добро средство за разнообразяване на храната и за доставяне на ценни хранителни вещества за организма. Те съдържат основно белтъци и мазнини и са бедни на въглехидрати. Гъбите съдържат значително количество витамини В1, РР, D, фолиева и пантотенова киселини. Те са сходни с плодовете по съдържание на калий, натрий, калций, желязо, цинк, мед, манган и др. Съдържащите се в тях етерични масла и смолисти вещества придават специфичния аромат на гъбите. Гъбите са една от основните храни в менюто на дълголетниците.

Гъбите могат да бъдат разделени на три основни групи – ядливи, неядливи и отровни. Неядливите гъби се отнасят към неотровните видове, но поради горчив вкус, неприятна миризма, твърда консистенция и малка хранителна стойност не се използват за храна. Често ядливите и отровните гъби растат заедно. Голям брой от ядливите гъби имат отровни «двойници». Те се различават помежду си по някои незначителни белези и могат да бъдат сбъркани и от опитни гъбари. Най-често грешки се допускат със смъртоносно отровната зелена мухоморка и вкусната горска печурка. Разграничаването на отровните от ядливите гъби в редица случаи е много трудно. И двата вида се срещат на едно и също място и растат по едно и също време. По вкуса и миризмата не могат да се разпознаят отровните видове. Ядливите гъби имат приятен вкус и миризма, но и много от отровните гъби притежават такива. Промяната в цвета при разчупване, напр. посиняване на гъбата, което се приема от някои като белег за отровност, се наблюдава само при някои видове отровни гъби /дяволската гъба, която е двойник на манатарката/. Погрешно е и мнението, че червивите и наядени от животни гъби не са отровни, както и че най-младите и появяващите се в ранна пролет гъби не са отровни. Установено е, че отровните вещества са налични и в най-младите отровни гъби, още при появата им над почвата. Консумацията на отровни гъби с вино или обилно подправени с оцет не неутрализира отровните вещества. Голяма част от гъбните токсини са устойчиви на температурно въздействие и кулинарната обработка на гъбите не ги прави по-малко отровни.

Отравяния с гъби се регистрират ежегодно в много страни по света. Нашата страна не прави изключение. Честотата на гъбните отравяния е в пряка зависимост от климатични фактори, благоприятстващи растежа на гъбите в природата. Има години в които честотата им е много ниска, но има и години, в които са регистрирани многобройни гъбни отравяния, нерядко с фатален завършек. Гъбните отравяния се разделят обикновено на две групи. При първата група симптомите на отравяне се проявяват скоро- най-често от 1- до 3 часа след консумацията на гъбите. При втората група тези симптоми се проявяват обикновено след 8-12 до 48 часа след консумацията. Към втората група се отнасят най-опасните в нашата страна отравяния, предизвикани от т.н. фалоидни гъби, които са двойници на горската и ливадна печурка. И при двете групи гъбни отравяния първите симптоми на отравяне са сходни. Проявите са предимно от страна на гастроинтестиналния тракт, а именно тяжест и болки в корема, гадене и различно изразени по степен повръщания и диарични изхождания. Допълнително при част от отравянията може да има и начални прояви от страна на други органи и системи.

Възможно е някои хора след консумация на гъби да получат симптоми като при отравяне с гъби, въпреки, че са консумирали ядливи гъби. Това обикновено е факт при хора с придружаващи заболявания на гастроинтестиналния тракт /гастрити, язвена болест, колити и др./, за които консумацията на гъби, които са трудно смилаеми и богати на целулоза се явява диетична грешка или ако ядливите гъби са приготвени и съхранявани продължително време преди консумацията. В тези случаи не се касае за истинско гъбно отравяне.

Отравяния с гъби се регистрират ежегодно с различна честота и във Варненска област. За последните 5 години на лечение в Клиниката по токсикология след консумация на гъби са постъпили 288 човека. От всички тези отравяния само две са причинени от фалоидни гъби, като единият пациент загина. В предходни години, обаче на лечение са постъпвали по 20-30 човека годишно с фалоидни интоксикации, като смъртността при тях е около 15-20%. Проведени изследвания са показали, че при нелекувани пациенти с фалоидни отравяния смъртността е от 50 до 70%, така, че събирането и консумацията на диворастящи гъби не е безобидно занимание. Тежки гъбни отравяния, включително с фатален край сме регистрирали и при хора, които твърдяха, че са опитни гъбари и че разпознават много добре ядливите от отровните гъби.

При всяко съмнение за отравяне с гъби или при поява на горепосочени симптоми след консумация на гъби е необходимо незабавно да се потърси медицинска помощ. За да се избегнат отравянията с гъби е необходимо да се консумират култивирани гъби и да се избягва консумацията на диворастящите гъби.
доц. Д-р Петко Маринов д.м. /antonlukov.blogpost.com