Опитвам се да не съм субективно негативен към Ердоган, но ми е трудно и ми се струва, че Турция леко-полеко се спуска към отстъпление от ценностния свят на Ататюрк. Плаши ме ревизията на ограниченията пред религиозния начин на мислене и поведение. Мои приятели в Турция също се плашат.

Светския характер на турската държава е гаранция за траен и устойчив път на развитие, включващ добросъседство и спазване на правата на човека. И когато четеш, че се връща правото за носене на забрадки, това действа притеснително. Но тези дни май всички, които познаваме турската действителност, леко преоценяваме своята настройка и мисъл.

Медиите в Турция съобщиха нещо много, много голямо! И това не може да е кьорфишек. Ердоган предлага пакет демократични реформи в турската избирателна система, в образователната и т.н. И то политически, които в крайна сметка имат един прочит. А именно - признаването на кюрдския етнос, както и останали етноси и малцинства с последващите права и свободи.

Премахването на ограниченията в режими въведени от военните, фактическото признаване на права и свободи на етническите малцинства, предложението за падането на избирателния праг, облекчаването на регистрацията на партии и кандидати, както и новата регулация на държавната субсидия. Това означава признаване на реалностите и действия за отдавна чакани реформи.

Кюрдите са близо 20 милиона в Турция и признаването на езика им и възможността да го учат официално, връщане на кюрдските автентични имена на селища, преименувани по насилствен начин, всичко това прави кюрдите да влязат официално в турската политическа действителност. Вярно е, че те искат и конституционни промени, но като че ли има време за всичко.

Равновесие е думата в тези реформи на Ердоган. От една страна, увеличава показните религиозни знаци (плашещи всеки светски мислещ човек), но от друга страна прави нещо, което никой до сега не е посмял. Де факто, признава кюрдския етнос и му дава право да се развива политически. Изкарването на въпроса от революционната плоскост и вкарването му в политиката е подложката на тези реформи.

Да решиш въпрос като кюрдския, обаче е все едно да смесиш олио и вода. Ердоган смесва увеличаването на религиозните знаци с правата и свободите на кюрдите, а и на другите малцинства. Каква везна! Любимото на един мой приятел „Соф маасе ба махнава тихла“, което на български е: „Последното в действията е първото в замисъла“.

Кюрдският проблем е вековен и неговите психологически корени са в греха на човека превзел Йерусалим от християните. На гроба на Салах ад-Дин (или Саладин) пише: „Роден от корема на кюрдка“.

Християнския свят помни това и може би, заради това кюрдите трудно организират държавност, но пък са много, и кажи речи се увеличават два пъти за 30 години. А днес правоверният Ердоган дава политически свободи на „своите“ кюрди. Нещо, което не можаха да сторят дори и многото кюрди участвали в управлението на Турция. Дори и великият Тургут Йозал.

Днес хората търсят своя живот и своята родина, там където ги уважават, зачитат и живеят добре. Какво ли е замислил Ердоган? Дали след политическата реформа няма да следва и регионално икономическа? Та в Ирак има държава Кюрдистан и тя процъфтява. В Сирия нито Ал-Кайда, още по-малко Башар Асад, може да влезе в кюрдските райони. В Иран също текат процеси. А Турция прави Реформа.

Как ли звучи в главата на Ердоган началото на една кюрдска песен: „Уалатема Курдистана“ или „Нашата Родина е Кюрдистан“.
Както и да звучи планът му е много, много дълбок и издържан в традициите на Имперската политика. А в нея няма нищо последно.

Д-р Янко Станев