Фатализмът на цар Фердинанд и неговите интереси от мистика до орнитология се преплитат в съдбовния избор на името

Има места, които пазят гласовете на историята в целия им диапазон от триумфалната величавост до фаталистичния драматизъм на трагедията. Дворецът "Врана" край София - домът на царете от Третото българско царство, е именно такова място, събрало в себе си сякаш следите от възходите и паденията на самата българска държава.

Тази седмица в салоните на двореца бе представена книгата "Врана" в короната. Неразказаната история на царския дворец" на доц. Ивайло Шалафов - директор на Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна". 

Невиждано досега по своята пълнота историческо изследване, в което е събрана почти цялата загубена фактология от създаването на двореца в началото на ХХ в. от цар Фердинанд през смяната на обитателите на родовото имение, следваща драматичните поврати на съдбата, заедно с интересния поток от чуждестранни високопоставени гости, до изоставянето на сградата в забвение и нейното възстановяване през последните години.

В самото начало стои съдбовният избор на името на двореца - цар Фердинанд, сам по себе си невъобразимо богата и противоречива фигура с многостранни интереси от мистика до орнитология - решава да даде име на двореца според първата птица, която кацне на покрива . 

"В старите книги срещу старобългарската дума вранъ стои значението тъмен, страшен, но още красив и победен. За сложна личност като цар Фердинад, в чиято душа се преплитат брилянтен ум и познание, безпощадна воля и вяра, мистика и фатализъм, изборът на подобно име буди известно недоумение", пише авторът в увода на книгата. След което обяснява, че

като поклонник на Вагнер, познавач на нордическата митология и рицарските легенди царят е знаел,

че могъщият Один, творецът на света, е бил съпровождан от две врани - Хугин и Мунин (Мисъл и Спомен), които сутрин излитали от небесния град Асгард, отивали в земята, обитавана от хората, и вечер отново се връщали при своя господар, за да му прошепнат всичко, което са видели.

Тъкмо между тези две думи - мисъл и спомен, се движи и разказът в книгата. Доц. Шалафов съвсем не идеализира историята на Третото българско царство. Напротив, чрез историята на "Врана", той я рисува такава, каквато е била - величествена и трагична едновременно, крехка и суетна, разпъната между човешки, политически и държавни триумфи и катастрофи. 

През залите на "Врана" са минали императори, диктатори, бъдещи папи и крале изгнаници

Някои са пристигали, придружени с фанфари и топовни салюти, други - дискретно, почти като на неоповестено семейно събиране. Но всички те са оставили след себе си истории, които днес звучат като сцени от роман.

Именно това прави "Врана" в короната" толкова ценна – тя не е описание на един дворец, а разказ за новата история на България през едно място, което е видяло всичко.  

Царското семейство по време на литургия, отслужена от Пловдивския митрополит Николай във възстановения и осветен дворцов параклис.

Възстановеният кабинет на цар Борис III

Версайската трапезария, където царят сутрин пиел липов чай и препечена филийка с масло, преди да се отправи към работния си кабинет в софийския дворец.

Поглед към едно от крилата на двореца, в чието дъно е православният параклис. В противоположната посока е католическата капела, възстановена миналата година.

За престоя на Фидел Кастро слагат маса за пинг-понг

От сина на Цар Освободител до Ким Ир Сен - кои са най-интересните гости през годините

Освен царското семейство "Врана" започва да приема и първите си височайши чуждестранни гости още през 1907 г. Тази година за откриването на Паметника на Цар Освободител в София гостуват синът му - великият княз Владимир Александрович, със съпругата си Мария Павловна. 

Великият княз Владимир, съпругата му и българските князе Борис и Кирил във "Врана".

Докато княгинята пие чай с цар Фердинанд в зимната градина на двореца, великият княз се връща от разходка в парка и неговите градини с огромна зелка под мишница.

През 1913 г., след падането на Одрин плененият османски командващ ген. Мехмед Шукри паша е посрещнат във "Врана" и му е оказана чест като на достоен противник. Цар Фердинанд лично го развежда из двореца и парка, с който особено се гордее. 

Цар Фердинанд и престолонаследникът княз Борис Търновски (вдясно) с Мехмед Шукри паша в двора на “Врана”

През октомври 1917 г. германският кайзер Вилхелм II вечеря във "Врана" с цар Фердинанд на маса, подарена от руския император Николай II. Т.нар. Карелска столова се пази и до днес и в нея може да се видят оригиналните сервизи, намерени години по-късно в конюшните на двореца. 

Карелската столова в двореца

Друг кадър от столовата с мебелировка, подарена от руския император Николай II

Карелската столова се е използвала като място за официални обеди и вечери с чуждестранни делегации и по времето на Тодор Живков чак до построяването на резиденция "Бояна"

На 5 януари 1935 г. царица Йоанна се сбогува с папския легат в София монсеньор Анджело Ронкали на стълбищата на "Врана" с пророческите думи: "Един ден ще ви посетим във Ватикана, когато станете папа". Ронкали пише в дневника си, че това е невъзможно. 23 г. по-късно белият дим над Сикстинската капела доказва обратното.

Райхсмаршал Херман Гьоринг пристига в София през 1935 г. и отсяда също в двореца. Той е поканен на лов от цар Борис III, за който се появява облечен като средновековен герой – с перо на шапката и лък в ръка. Цар Борис деликатно му обяснява, че подобен стил би изглеждал твърде екзотично за българските ловци.

Следващата година британският монарх Едуард VIII гостува във "Врана" с Уолис Симпсън. В книгата е разказана мила история, в която той бил разсмян от 4-годишната княгиня Мария Луиза, която внезапно решила да прекъсне срещата си с него, изричайки на немски език: "Трябва да си ходя – имам работа". 

Едуард VIII (вляво) с цар Борис III

След като царското семейство заминава в изгнание, дворецът "Врана" става резиденция на новата комунистическа власт. Георги Димитров се нанася в двореца и започва да го нарича "у нас". 

Георги Димитров с албанския диктатор Енвер Ходжа (вляво).

В този период чуждестранните гости на някогашния царски дворец също се променят. Сред първите са албанският диктатор Енвер Ходжа и чешкият премиер Клемент Готвалд. 

Никита Хрушчов и делегацията му във "Врана", 1955 г.

Съветският лидер Никита Хрушчов пристига през 1955 г., а следващата година във "Врана" е посрещнат севернокорейският вожд Ким Ир Сен.

Живков с Ким Ир Сен, 1956 г.

Делегацията на севернокорейският вожд във "Врана". От двете страни на Ким Ир Сен са Тодор Живков и Антон Югов (по онова време министър-председател).

Виетнамският президент Хо Ши Мин идва у нас през 1957 г. и е настанен във "Врана". Половин век по-късно виетнамска държавна делегация влиза в салона, в който е бил посрещнат Хо Ши Мин, застава мирно пред празния диван и се покланя мълчаливо. 

Тодор Живков посреща етиопският император Хайле Селасие.

Станко Тодоров с иракския президент Садам Хюсеин във "Врана" (Стария дворец).

Тодор Живков и дъщеря му Людмила с шаха на Иран Мохамед Реза и императрица Фара Диба

Цола Драгойчева гледа влюбено Леонид Брежнев (вдясно). Снимката е правена пред камината в Българския (Фердинандов) салон, който е сред най-великолепно възстановените днес помещения на двореца.

Заради визитата на кубинския лидер Фидел Кастро дворецът е превърнат почти в казармена комуна – по етажите са сместени допълнителни легла и дюшеци, защото Команданте настоява всички от делегацията му да бъдат близо до него. Единственото му оплакване било, че няма маса за пинг-понг. На следващия ден му докарали една. 

В книгата на Шалафов се разказват и още много невероятни истории за "Врана".  

Цар Симеон с редакторката на книгата "Врана" в короната" Наталия Петрова и авторът - доц. Ивайло Шалафов (вляво).

Приятели се обединяват по почина на "Версай"

При представянето на книгата в присъствието на цар Симеон II, Борис Търновски, епископи на Българската православна църква и стотици гости, бе оповестена и инициативата "Приятели на двореца "Врана". Това е своеобразен клуб на доброволни начала, обединяващ частни лица, общественици, предприемачи и хора на бизнеса, които чрез съпричастността си подкрепят дейността на Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна" и двореца "Врана". Особено в дейностите за реставрация, консервация и съхраняването на историческия дом на българските царе, музея и института към двореца.

Както обясниха от фонда, подкрепата може да се изразява и във вид на дарения на исторически артефакти от периода на Третото българско царство, а също и чрез доброволчество в процеса на работа.

Инициативата следва установена европейска практика за съхраняване, реставриране и поддържане на исторически сгради от национално значение. Подобни асоциации обединяват изтъкнати меценати и радетели за съхраняването на историческата памет. Най-ярък такъв пример е асоциацията "Приятели на Версай", основана още през 1907 г. под егидата на Раймонд Поанкаре, която подпомага опазването и популяризирането на най-известния дворец на френските крале.

Чрез волните пожертвования на нейните членове, както и от благотворителни събития, асоциацията финансира реставрациите, обогатява музейните колекции и организира културно-исторически събития. Членовете на френската асоциация са над 5 хил. души, като получават предимства - специален достъп до историческата сграда и музейните експозиции.

Към момента в музейните части на двореца "Врана" се допускат групови посещения, които са предварително заявени на сайта на фонда. 

Царят приветства след представянето на книгата бившият български посланик във Ватикана Богдан Паташев.

Георги Милков, "24 часа"