Някои европейски правителства разкритикуваха Александър Стуб и Юнас Гар Стьоре, че са нарушили общата позиция и са се обадили директно на руския лидер.

Украинският президент Володимир Зеленски защити лидерите на Финландия и Норвегия за решението им да разговарят с Владимир Путин в търсене на мирно споразумение. Инициативата предизвика критики сред европейски правителства, според които подобни самостоятелни контакти подкопават единството на Европа. Зеленски обаче заяви, че дипломатическата изолация на руския президент е приключила още със срещата му с Доналд Тръмп в Аляска, а други европейски държави също поддържат контакти с Москва, но по-малко открито.

Украинският президент Володимир Зеленски защити лидерите на Финландия и Норвегия за установяването на контакт с руския президент Владимир Путин като част от усилията за постигане на мирно споразумение.

В продължилия 90 минути телефонен разговор във вторник финландският президент Александър Стуб и норвежкият министър-председател Юнас Гар Стьоре призоваха Путин да прекрати войната си срещу Украйна.

Някои европейски лидери обаче определиха разговора като грешка и разкритикуваха Стуб и Стьоре, че подкопават европейското единство в отношенията с руския президент, който до голяма степен беше поставен в дипломатическа изолация след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Пред журналисти във вторник Зеленски похвали двамата северноевропейски лидери за помощта им и заяви, че има „положително“ отношение към тях.

„Наистина имаме много добри отношения с тези държави. Те действително помагат“, каза Зеленски.

Украинският лидер заяви, че Путин е бил изведен от дипломатическата изолация миналата година, когато американският президент Доналд Тръмп се срещна с него в Аляска.

„След Аляска европейците също поддържат контакти с Русия“, каза Зеленски. „Просто не го правят толкова открито, колкото лидерите на Норвегия и Финландия.“

Всички разбират, че е имало контакти „на равнище съветници по националната сигурност и между разузнавателните служби“, както и разговори, за които се е разбрало едва след провеждането им, посочи той.

„Тук обаче всичко е напълно открито: предварителни обсъждания, пълно информиране и ясни цели. Финландия и Норвегия показват, че искат да отворят още един канал за комуникация, така че Европа да получава информация не само чрез Съединените щати, а Русия да чува определени неща пряко“, добави Зеленски.

Въпросът дали — и как — Европа трябва да разговаря с Путин е чувствителна тема за представители на властите и дипломати сред съюзниците на Украйна в ЕС и извън него.

Във вторник датският министър-председател Мете Фредериксен заяви, че е „много скептична“ към съвместния финландско-норвежки разговор. Шведският премиер Улф Кристершон пък каза, че мирът трябва да бъде постигнат чрез „сила“, а не чрез „умиротворяване“ на Русия.

Представител на едно от европейските правителства, пожелал анонимност, както и други събеседници, за да говори откровено по чувствителни въпроси, заяви, че формати като Е3 — Германия, Франция и Великобритания — работят добре. Според него би било лошо единният европейски глас да се разпокъса, като всяка държава започне собствени разговори с Москва.

Италианското правителство също изрази недоволство от разговора на Стуб и Стьоре с Путин. Негови представители заявиха, че той е показал неспособността на Европа да постигне съгласие кой трябва да я представлява в мирните преговори.

Правителствен представител в Рим предупреди, че отделните национални инициативи и непрекъснато променящите се дипломатически формати рискуват допълнително да отслабят европейското влияние. По думите му Европа „не може да продължава да действа хаотично и във формати, които се променят от седмица на седмица“.

Рим настоява спешно да бъдат определени представители с общ европейски мандат, които да защитават интересите и сигурността на континента.

„Преговорите няма да чакат“, заяви представителят.

Засега институциите в Брюксел реагират сдържано на норвежко-финландската инициатива, като същевременно дават да се разбере колко чувствителна е темата.

„Взехме под внимание разговора, който се проведе изцяло на двустранна основа“, заяви говорителката на Европейската комисия Паула Пиньо.

„Тези преговори се водят в различни формати, на различни места и на различни равнища с участието на държавни и правителствени ръководители, министри, високопоставени дипломати и длъжностни лица. ЕС участва.“

Източници: Politico