Тед Снайдер,  The American Conservative

Подобно на героя от „Монти Пайтън и Свещеният Граал“, украинският президент Володимир Зеленски може би възкликва: „Не съм мъртъв“. Твърде рано е да се прави аутопсия на политическата му кариера. Но може би не е преждевременно да се анализират влошаващото му се състояние и борбата му за оцеляване.

Позициите на Зеленски отслабват на четири фронта: обществената подкрепа в страната, подкрепата на собствената му партия, финансовата подкрепа от Европа и разпадащите се отношения с президента Доналд Тръмп.

Проучванията показват, че украинците, които искаха Зеленски да ги води през войната, вече не искат той да ги ръководи след нейния край. След като подхранваше у тях нереалистични надежди, че Русия ще бъде изтласкана от всички украински територии и че страната ще бъде приета в НАТО, и след като разчиташе на сътрудничество с украинските ултранационалисти, които се противопоставят на компромисен мир с Москва, Зеленски може би сам се е поставил в положение, при което президентството му няма да преживее войната. Социологическите проучвания показват срив на подкрепата за него в страната и сочат, че на следващите избори той би загубил с голяма разлика.

Но докато чуждестранните медии бяха съсредоточени изцяло върху войната, вниманието в самата Украйна се насочи и към корупцията. Зеленски беше избран с две основни обещания: да постигне мир с Русия и да сложи край на корупцията, която разяжда Украйна. Не изпълни нито едното.

Ключов показател е доверието в Зеленски. В скорошно проучване, в което украинците бяха попитани на кои политически фигури имат доверие, президентът им се нареди на показателното за положението му шесто място. Едва 18 процента от анкетираните му се доверяват напълно. Основните му потенциални политически съперници — Валерий Залужни, Кирило Буданов и Михайло Федоров — се ползват с по-високо доверие. Една пета от хората, които заявяват, че не вярват на Зеленски, посочват корупцията като основна причина, а 72 процента от украинците смятат, че той носи лична отговорност за корупцията в управлението си. На фона на последния му сблъсък с Тръмп едно скорошно проучване отчете повишаване на доверието в Зеленски. Общата тенденция обаче остава неблагоприятна, а ефектът на сплотяване около националния лидер може да се окаже краткотраен. Зеленски сам навреди на позициите си с начина, по който се справя с разрастващия се корупционен скандал, който засяга все по-дълбоко най-близкото му обкръжение.

Украинският президент губи позиции не само сред избирателите — той губи и подкрепата на партията си, която някога стоеше твърдо зад него. Сега се сблъсква с непривична за него съпротива: десетки депутати от „Слуга на народа“ бойкотират работата или се бунтуват. Според публикации напускането на депутати застрашава голямото му парламентарно мнозинство.

Липсата на подкрепа у дома поставя под заплаха и финансирането от ЕС, на което украинското правителство разчита. Украйна е изправена пред огромен бюджетен недостиг, възлизащ на десетки милиарди долари. Киев иска средствата, обещани от ЕС за 2027 г., да бъдат предоставени по-рано. Но отпускането на крайно необходимите европейски пари зависи от приемането на антикорупционни реформи от Върховната рада — украинския парламент, — а партията на Зеленски отказва да гласува такива мерки. Дори пакетът от данъчни законопроекти, приет миналата седмица, който би могъл да отключи 4,3 милиарда долара, обхваща само по-безспорните въпроси и заобикаля много от по-съществените искания на ЕС.

По-рано този месец ЕС отхвърли призивите на Зеленски и отказа да ускори плащанията, за да покрие недостига, като отново обвърза финансирането с антикорупционни реформи. Според словашкия премиер Роберт Фицо нито Словакия, нито Унгария ще участват в пореден заем от ЕС за Украйна. Други държави от съюза, които подкрепят по-категорично Украйна, трудно биха запълнили недостига. Франция например е разтърсвана от безредици, предизвикани отчасти от поскъпването на живота, а популистките критици на управляващите не пропускат да напомнят на избирателите за огромните суми, които вече са изпратени на Украйна. Лидерката на десницата Марин льо Пен, която в момента е фаворит за победа на следващите президентски избори във Франция, наскоро заяви, че ако спечели, Париж ще намали финансовата помощ за Украйна.

Най-голямото предизвикателство пред Зеленски обаче идва от най-важния поддръжник на Украйна. Обтегнатите отношения с американските президенти не са нещо ново за него. През първата година на войната, когато Джо Байдън одобри допълнителна военна помощ за Украйна, Зеленски се оплака от онова, което не получава. Според публикации Байдън „изпуснал нервите си“ по време на телефонен разговор с украинския лидер. „Повишавайки тон“, той казал на Зеленски да „покаже малко повече благодарност“. На следващата година Томас Фридман от „Ню Йорк Таймс“ написа: „Между Белия дом и украинския президент Володимир Зеленски съществува дълбоко недоверие — значително по-голямо, отколкото се съобщава“.

Зеленски обаче успя да се справи с тези трудности. Дори след миналогодишния публичен провал, при който Тръмп го изгони от Овалния кабинет, той съумя да възстанови отношенията си с американския президент. Сега всички тези усилия отидоха на вятъра.

По-рано този месец Тръмп взе три решения, които, взети заедно, изглежда изчерпаха търпението на Зеленски, следвал дотогава с нежелание помирителен подход. Той постигна договореност с руския президент Владимир Путин, която позволява на Русия да продава дизелово гориво, изненадващо обяви примирие по отношение на енергийните обекти, което изискваше украинските въоръжени сили да прекратят всички удари по руските рафинерии, и се отказа от налагането на нови санкции срещу Русия.

Тези три съобщения очевидно са накарали Зеленски да заключи, че помирителният му подход вече не дава резултат. Според човек, близък до него, той дал да се разбере, че вече е необходимо „да се говори открито“, и решил да критикува публично Тръмп.

Зеленски заяви, че поведението на Тръмп „със сигурност не е начинът, по който партньорите трябва да се отнасят един към друг“. Когато Украйна удари поредна руска рафинерия, Тръмп каза за Зеленски: „По дяволите, по-добре да спре“. Зеленски заяви, че Тръмп не постъпва справедливо и честно. Нарече го слаб и противопостави лидерството му на това на „истинските лидери“ в Европа. Тръмп отвърна: „Мисля, че е време Украйна да има нов президент… Предлагам им да си намерят нов лидер, който може да постигне споразумение“. По-късно той доразви думите си: „Мисля, че ако изобщо ще стигнат до някакво споразумение, няма да го направят с него“. В понеделник Тръмп добави: „Честно казано, мисля, че е време някой друг да преговаря от името на Украйна“.

Сблъсъкът вече беше открит и Зеленски рискуваше да загуби подкрепата на Тръмп. Военната версия на „Старлинк“, която украинците използват за комуникации на бойното поле, престана да работи, а американските ранни предупреждения за приближаващи руски ракети спряха да постъпват. „Той не е подходящ човек, с когото да работим“, каза Тръмп за Зеленски в петък и добави, че с него „се работи по-трудно, отколкото с Путин“. По думите му Зеленски е „съсипал тази страна“.

Докато Русия продължаваше да нанася удари по украинската електроенергийна мрежа с дронове, балистични и хиперзвукови ракети, а достъпът до американска разузнавателна информация беше ограничен, Зеленски се противопостави на нарежданията на Тръмп и даде да се разбере, че забраната за атаки срещу руски рафинерии вече не важи.

Зеленски умее да оцелява политически, но сегашното струпване на кризи е най-тежкото изпитание за лидерството му досега.

Източници:

• The American Conservative 
• Киевски международен институт по социология — обществено доверие и отношение към Зеленски