Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

През един от последните дни на предизборната кампания през 2013 година, въпреки че мнозина разумни хора я посъветваха да не прави това, защото нейната сила е в градовете, а пък в селата, дори и на главата си да се изправи, дори и да гълта огън и да прави цигански колела, никой няма да ѝ обърне внимание и да гласува за нея, Меглена Кунева се завлече в някакво русенско село да играе хоро с бабите (това изречение ми се получи малко като при Йовков). Не успях да стана свидетел на този хепънинг и благодаря на Бог, че ми е спестил подобна гледка. Но се питам друго. Ради кого (понеже ради что знаем) партийните лидери и фигуриращите в листите кандидати се правят на идиоти по най-невъзможни начини, сами се поставят в колкото смешни, толкова и отблъскващи ситуации, когато наближат избори? Когато отидат да се возят на каруца с циганин в някое село (каквато снимка видяхме на Антоанета Цонева), те заради циганина ли го правят или за някого другиго, различен от него, някой от градската деснееща интелигенция, който ще ги гледа по телевизора? Или пък с надеждата да ги види простият гражданин, който и без тях си има достатъчно други интересни занимания, и да им рече: Браво!?

И как ще забравиш онази сцена, в която съсипана жена с огромна ръчна количка изнася кал от къщата на прадядо си, а до нея е застанал строен партиен лидер с бяла риза и излъчва съпричастност. Жената го ругае, но той стърчи и излъчва. Добре че дойдоха мъжете, та да го изпъдят.

Има случаи, когато трябва да се съгласим с привържениците на вечния прогрес. Днес безочието на политическия ексхибиционизъм е стигнало такива размери, че невинното хорце на Меглена Кунева в онова русенско село през далечната 2013 година прилича на ненужно сдържан консервативен акт.

Случи се така, че тази година в самото начало на предизборната кампания, в самия ѝ първи ден наводнение заля карловските села по поречието на Стряма – Розино, Слатина, Столетово, Дъбене, Войнягово и най-лошо Богдан и Каравелово, – но никой не провидя в това Божие предупреждение, а мнозина го приеха като добре дошъл елемент от кампанията. Никой не се стресна, никой не се смири, никой не каза: абе, дайте да го дадем по-полека този път! Дайте да внимаваме какво говорим, да не сквернословим, защото истинският живот може да бъде много по-мъчителен от измислиците, в които се мятаме и блещим като риби със сребърните си кореми. Най-сетне защото е казано: „...че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака“ (смахнат), виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена“ (Мат. 5:22). Ама, моля ви се! Днес да кажеш на някой политик „безумнико“ и то по време на предизборна кампания, когато отвсякъде се влачат на талази говняни реки, могъщи като великата река Ориноко, близо до чието устие, на пустинен остров, прикарал 28 години Робинзон Крузо родом от Йорк, то това ще е нещо дребно, нещо обикновено, дето дори не си е струвало труда да го изречеш, нещо, което не заслужава внимание на фона на всичко останало, което се е изляло по негов адрес, нещо, което даже не е и обидно, ама изобщо не е обидно!

Телевизиите полудяха. Вместо обикновени репортажи, дори вместо големи и подробни репортажи, в началото на централните си информационни емисии те започваха да излъчват истински документални филми, сякаш „по света и у нас“ не се е случило нищо друго, филми, стигащи до половин час ефирно време! Тъкмо свършиха лешоядските „журналистически“ материали за оня автобус с децата, дойдоха наводненията като манна небесна. Шокирани, но и съпричастни репортери започнаха да ни разказват кое как се е случило, кой и как е пострадал, кой и кога се е притекъл на помощ и какви инструменти е носел, колко вода е влязла в мазето и каква зимнина е унищожила, вършат ли си работата институциите и кой в крайна сметка, мама му стара, е виновен за всичко това! Защото виновен винаги трябва да има и това да не сме ние, въпреки повтаряните до втръсване клишета: „за всичко сме си виновни ние“, „не сме народ“, „няма държава“, „ударихме дъното“ и прочие, и прочие. Дали на 24 август 79 година Senatus Populusque Romanus е спрял да се занимава с всичко друго, за да търси кой е виновен за изригването на Везувий и затрупването на градовете Херкулан, Помпей и Стабии?

Като видяха, как телевизиите полудяха, кандидатите си рекоха: „Чакай, бе! Ние да не сме нещо шантави, че да стоим и да гледаме отстрани какво става! Скивайте как се прославиха хората за нищо и никакво! Я да тичаме и ние, та телевизиите да прославят и нас в дългите си и напоителни репортажи!“. И грабнаха лопати, грабнаха ръчни колички, но най-вече грабнаха фотоапарати и камери, за да увековечат нечовешкия си алтруизъм, чудовищната си филантропия, заради които трябва да си последен изрод, ако не гласуваш за тях на предсрочните избори.

Мен тази показност ме отвращава и си мисля, че така трябва да е при всички. Защото, когато си тръгнал да проявяваш човещина само за да те снимат, да те дадат по телевизията, да се „постнеш“ и „шернеш“ в интернет и дори да се отпечаташ на листовка, която да раздадеш в подходящ момент, у теб всъщност абсолютно никаква човещина няма, а само ситен, но безкрайно агресивен егоизъм. Но пък кандидатите са си направили сметката и вероятно има сред избирателите достатъчно хора, които ще се възхитят като ги видят как човечно контактуват с простия народ, как се снимат с лопата в ръка и как намръщено гледат всекиго, който не се е поддал на бригадирския им порив. Знам ли, може да има и такива хора... Но тогава трябва да се попитаме: кой е по-вреден – лицемерните кандидати или онези, които им дават властта с гласовете си? Защото последните, изглежда, не ще да са съвсем у ред...

Между другото, знаете ли какво означава „кандидат“? Не може да не знаете, но аз пак ще кажа. Идва от toga candida (светла, белоснежна), чисто бяла тога без никакви кантове, която обличали римляните при кандидатстване за някаква обществена длъжност. Оттам и „кандидат“ – човек, облечен в чиста, бяла тога кандида, която символизира личната му чистота, даваща му право да се осмели да „кандидатства“ за обществена позиция или обществена служба. Казвам това като извинение задето по-горе в текста употребих думите „кандидат“ и „кандидати“ по адрес на съвсем различни хора. Освен това, независимо от мнението на Сената, мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 ***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.