България е една от 12-те държави-членки на Европейския съюз, които разполагат с атомни електроцентрали. Войната в Украйна постави на дневен ред въпроса: Какво ще се случва с отработеното ядрено гориво (ОЯГ), генерирано от АЕЦ "Козлодуй" след като вече не може да бъде преработвано в Русия?

В България ОЯГ се генерира от блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй", а в миналото и от блокове от 1 до 4 на централата.

На първо място трябва да изясним, че ядреногоривния цикъл е два вида - единият е отворен, а другият - затворен.

При първия вид горивото от ядрените реактори трябва да бъде директно "погребано".

Под погребване на горивото се разбира, че то бива поставено под земята, обикновено в някакви дълбоки геоложки формации, където то не може да бъде извлечено повече.

Проблемът при директното погребване на отработено гориво е, че трябва да се докаже безопасността му за вечни времена (най-малко за 10 000 години напред). Освен това трябва да има достатъчно бариери, които да не допуснат радиоактивните вещества да излязат "навън", а също и че няма да се получи т.нар. критична маса - неконтролируема верижна реакция, като атомната бомба.

Докато при затворения цикъл това гориво се изпраща за преработка в специален завод откъдето от него се извличат уран и плутоний, които могат да бъдат използвани повторно. А високорадиоактивните отпадъци, които не стават за нищо, но са много високорадиоактивни се връщат обратно на този, който е поръчал преработката. Те се изпращат "остъклени" - във вид на стъклено кубче. След като преминат този цикъл те могат да бъдат погребани.

Според експерти разликата е, че при погребване на високорадиоактивни отпадъци няма проблем с подкритичността, освен това тези кубчета са по-компактни, а и топлоотделянето е по-малко.

Съхранение в басейн или в склад?

При съхранение на отработените радиоактивни отпадъци, поставени в касети по метода на т. нар. басейнов тип (гигантски басейн), по проект безопасността е гарантирана до 30 години, а при съхранение в сухо хранилище, в каквото до момента се съхранява гориво само от старите реактори на АЕЦ "Козлодуй", срокът за съхранение е доказан за 50 години напред.

Тези срокове са поставени от гледна точка на съоръженията, ако се удължат тези срокове радиоактивните отпадъци могат да се съхраняват в тях и по-дълго.

А горивото тип ВВЕР-1000 няма сухо хранилище. Евентуално предстои такова да бъде проектирано и построено, но това е решение оператора.

Преработката на ядрено гориво може да се извърши само на две места

Реалистично погледнато преработката на отработено ядрено гориво може да се извърши или в завода "Маяк" в Русия или в завода "Хаак" във Франция. В Европа няма друго място, което може да послужи за целта. В световен мащаб преработка на отработено ядрено гориво може да се извършва в Китай и Пакистан, които обаче не преработват чуждо гориво. А Великобритания и САЩ затвориха преработвателните си заводи.

Какъв е изходът за ядрените ни отпадъци?

До преди началото на войната България изпращаше за преработка ядреното гориво в Русия. Сега обаче предвид политическата обстановка, това не е възможно да се случва.

Заводът във Франция няма поточна линия, която да поеме касетите с ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй". Причината е, че нашите касети са шестоъгълни, а западните - квадратни.

Ядрени отпадъци може да бъдат заравяни в България

В резултат на задълбочен преглед на данните от геоложките проучвания, по предварително заключение, районите с подходящи по химичен състав скали са - гранити в Югоизточна България и мергели в Дунавската равнина. Като това са двата региона в България, подходящи за погребване на радиоактивни отпадъци. Това става ясно от писмен отговор на министъра на енергетиката Румен Радев на въпрос на депутата от ДПС Джевдет Чакъров, в който няма по-голяма конкретика, по отношение на това за кои райони става въпрос. Проблемът е, че в Югоизточна България е Странджа планина, а част от Дунавската равнина е Добруджа.

Джевдет Чакъров пита дали в националната енергийна стратегия на България ще залегне изграждане на хранилище за дългосрочно съхраняване на отработено ядрено гориво и ако да, правени ли са проучвания дали има подходящи за това места и кои са те. А повод за въпроса му е анализ, посветен на радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото, изготвен от Съвета за икономически анализи към Министерския съвет. В него е записано, че към днешна дата в България има формулирана концепция за хранилище за геоложко погребване, като началото на експлоатация му се предвижда за 2050 г.

Александра Ангелова, money.bg