През последните два дни г-н Първанов направи няколко политически хода, които са недостойни за президентската институция и поставят България в унизителна ситуация. Настояванията му правителството да увеличи социалните разходи, намесата на синдикатите в темата за управлението на еворпейските фондове и сервилното отношение към тоталитарния режим на Муамар Кадафи правят Първанов нежелан избор за държавен глава.

Президентът Първанов влезе в предизборна кампания още в края на 2005 г., когато в речта си пред Народното събрание си позволи да поиска нещо, което нито една българска институция не си бе позволявала до момента. Г-н Първанов поиска промяна на институционалния баланс страната и засилване на правомощията на президентската институция до степен, в която това би й позволило да се бърка пряко в законодателната дейност на парламента и дори да блокира законодателните приоритети на правителството.

Тук много хора биха, извадили аргумента, че досегашните български правителства управляват зад кулисите и прилагат корупционни практики и схеми при управлението на страната. Затова е необходим по-овластен президент, който да има все пак някаква сдържаща функция по отношение на изпълнителната власт. Това би било логично твърдение, ако президентът имаше отговорности по ежедневното управление на страната и с дейността си би могъл да помогне или попречи на ежедневието на хората. Според българската Конституция обаче, президентът няма такава функция. Затова е опасно да се дават повече правомощия на институция която не е отговорна за ежедневието ни. Това би означавало даване на излишна власт без отговорности към обществото.

Несъразмерната концентрация на власт спрямо отговорностите винаги избива или към промяна на статуквото, или към задкулисна политика съчетана с корупция или към популизъм.

Настоящият президент със сигурност е популист. Примерите за това са много. Обещавам този път да не се връщам на „социалният президент”, толкова дъвкан от политици и анализатори. Няма да повтарям тук и неуспеха на настоящия президент да изпълни с политически действия конституционните правомощия на институцията. През последните няколко седмици г-н Първанов даде достатъчно други поводи да бъде окачествен като политик популист.

Малко уточнение. Това не са редове против президента. За разлика от много други хора, аз го считам за достатъчно сериозен и успешен политик. Това обаче не го прави по-честен, не премахва демагогията от политическия му стил и не може да прикрие факта, че мандатът му бе неуспешен дори по отношение на поставени от самия него политически приоритети.

За съжаление, политическото лицемерие е силно оръжие на настоящия държавен глава. Нека ви върна във времето, когато Иван Костов бе министър-председател, а г-н Първанов лидер на БСП. Тогава, по време на изказване в парламента, Георги Първанов заяви за Костов „Той не е командира, той е кръстника”, перифразирайки популярния прякор на Иван Костов „командира”. Аз съм последният, който би защитавал г-н Костов, но това, което тогава Първанов направи като опозиционен лидер е скандално. Той си позволи да направи сравнение между действащ министър председател и легендарен американски мафиотски бос, лепвайки на Костов етикета „кръстника” от популярния филм с Марлон Брандо.

И забележете, без никакви аргументи или доказателства.

Ако това бе станало в страна, където депутатите нямат имунитет, г-н Първанов можеше да бъде даден съвсем справедливо под съд за обида и клевета.

Направих това връщане няколко години назад, за да илюстрирам опасния популизъм, с който си служи държавния глава. За последните два дни той даде три нови повода да му бъде поискано обяснение от българското общество.

”Добрият президент” и „Лошото правителство”

„Лошо е, че правителството отстъпи от някои свои предизборни обещания. Още по-лошо е, че не успява убедително да ги обясни". Това каза президентът в опит, да се дистанцира от губещото подкрепа българско правителство. Да, наистина правителството не изпълнява обещанията си. Особено, след като вместо съвсем реалистичната коалиция БСП-НДСВ, която можеше да бъде създадена с втория по ред управленски мандат след изборите, ДПС влезе във властта с подкрепата на г-н Първанов. Така вместо оформена около споразумение за това, как да управлява двойна коалиция, днес имаме обединена около това, как да разпределя държавни пари тройна коалиция. Политическите апетитите са по-големи, а усилията по-малки.

Затова президентът не е в позицията да критикува правителството за това, че не изпълнява предизборните си обещания. Има и още нещо. Най-големият отказ от изпълнение на предизборни обещания е този на водещата в управлението партия – БСП. Отправените обвинения изправят Първанов директно срещу бившата му партия.

В случая обаче не г-н Първанов е добрият политик. Отказът на БСП да изпълнява предизборни обещания поне свежда рисковете пред развитието на икономиката в разумни граници. Обратно, разбирането на Първанов за „добро правителство” е да има такова, което безотговорно харчи парите на данъкоплатците и излага икономическото развитие на страната на опасност.

---

Продължава тук...