Прегръдка и едно "Добър ден" могат да ви извадят от лошото настроение и самотата

Удобно е да направим самотата клише - жена със седем котки или неразговорлив и занемарен възрастен мъж, вероятно компютърджия. Самотата обаче присъства във всички възрастови групи и по празниците е особено тежка, лична, болезнена и с много фасети, а думата смело обобщава

много видове самота, от които боледува човечеството

2023-а ще остане в историята на общественото здраве с това, че една не-болест - самотата, която е нито инфекциозна, нито хронична, бе обявена от особено важно значение за бъдещето на човечеството. Две години по-рано Япония, винаги напред, създаде министерство на самотата и изолацията с цел да изработва стратегии и практики, които да ги предотвратяват. Причината? Самотата е отрова, която разрушава физическото и менталното здраве.

Намаляване на вредата: използвайте празниците, за да сте повече с децата си, освен на масата, екрана или в кухнята.

При поколението на по-младите самотата не е рядкост и е свързана до голяма степен със семейната среда, като особено значение има емоционалната връзка с родителя от противоположния пол, т.е. на бащата с дъщерята и на майката със сина. Студеното поведение на такъв родител може дори след години да носи отпечатък върху всички отношения, включително и отношения на човека сам със себе си (като ниска самоценка, самокритика, обща удовлетвореност от живота).

Добрите връзки и с двамата родители

са първото нещо, което “ваксинира” човек от самота. Липса на време, посветено на детето, при което то избира какво да правите заедно, усилва сега и в бъдеще неговите проблеми. Как може да проверите дали правите нещо не съвсем добре - за някои деца негативното внимание е по-добре от никакво и то се чуди как да ви ядоса. Други деца пък избират подхода да са твърде послушни и дисциплинирани, което също издава, че има проблем с усещането му за самота в ежедневието. Оттам вероятно се корени и стремежът “на всяка цена” да си във връзка, включително и с приятели, тази представа, че след като имаш “някого” или деца, тя няма да оплете студените си пипала, е

отговор на страха да останеш сам

Самотата сред хора е доста по-различна от временното оставане сам за празниците например, което макар и неприятно минава с първата прегръдка от близък. Понякога тя се превръща в хронична - хората, които я носят, са се чувствали самотни толкова време, че това се е превърнало в начин на живот, макар и породена понякога от странични обстоятелства като смяна на местоживеене или липса на приятели.

Празниците са особен случай, в който заблудите ни за това какви са отношенията в семейството се разкриват от непосредственото общуване и не могат да бъдат прикрити от липсата на време или други удобни вратички.

В семействата и връзките често се промъква самотата, която идва от това, че за да не мине епично неприятно празникът, човек трябва да си сложи маска, която ще угоди на желанията и очакванията на другите. Тя обаче е неудобна, дори когато човек свикне с нея, защото се уморява да я носи, пък и като не си си ти, това създава самота. От друга страна, ако я свалиш, разочарованието на околните също не е приятно. Затова тази самота е толкова разрушаваща, че нерядко отива в зависимостите (алкохол и храна например). Това е този тип самота, при която усещането е, че

нямаш с кого да говориш така, че да бъдеш разбран, на кого да довериш страховете си.

Сложното в нея е, че тя води до порочен кръг - колкото по-самотен се чувства човек, толкова по-малко вероятно е да се доверява.

Главният хирург на САЩ д-р Вивек Мърти, един от активистите в областта на темата, някъде беше написал, че “Срамът, който идва със самотата... ни кара да мислим, че

ако сме самотни, не сме симпатични,

че сме счупени по някакъв начин”. В такъв случай не трябва да забравяме, че за всички нас близката среда е въпрос на ментално оцеляване и няма нищо необичайно в това да направите първата стъпка в такава посока - да намерите кръг, в който да се чувствате част. Да си сам и тъжен е невъзможно, непосилно трудно, като единственият начин да бъде прекосен този бряг е само с човек или хора, на които да бъде споделено това как се чувствате. И далеч не е нужно това да е психотерапевт - някой от членовете на семейството, приятели са първият избор и е възможно да се отзове с радост на тези думи, защото може би е минавал през такъв период.

Едно “добър ден” и самотата бяга от теб

Терапията на самотата, когато близките не са наблизо или не могат да отделят повече от времето, което искате, може да бъде като във фразата “една ябълка на ден държи лекаря далеч от мен” и докато пиша това, се сещам за съседа от другия вход, който - днес проверих в интернет (няма да му спомена името) - е на 89 години, но ми прави впечатление как винаги казва “Добър ден” и се усмихва.

Не знам дали той знае, но

в малък шведски град има кампания с името “Кажи здравей!”,

която има за цел да намали самотата сред гражданите и да зарадва психолозите и социалните работници по цял свят. Общуването с непознати дори в неангажиращи разговори води до подобряване на живота, като едно от изследванията по въпроса е турско и е с над 60 хил. души.

Независимо от колко време се чувства самотен един човек, добре е да знае, че каквато и да е причината за самотата му, може да я избегне. Това може да стане чрез 15 минути на ден с други хора, каквито и да било, защото така не позволяваме на мозъка ни сам да се затвори за другите, а устата ни - да ръждяса за думи и усмивки.

И нека не забравяме, че според изследвания групата на 16-24-годишните се приема за най-самотната от всички поколения досега.

Детелина Стаменова, психолог /24 часа