Владимир Сахатчиев, БТА 

Неутралитетът има смисъл само тогава, когато е защитен с оръжие, каза в предновогодишно интервю за централното издание „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ) доскорошният началник на швейцарската армия генерал Томас Зюсли. Изказването разбуни духовете в Швейцария и привлече сериозно световно внимание заради поставянето под въпрос на един от най-сакралните за швейцарската държавност елементи.

В интервюто Зюсли предупреди сънародниците си да не си мислят, че неутралитетът автоматично ще предпази Швейцария от заплахи. Това по думите му е невярно схващане и се доказва от световната история, в която има редица примери на неутрални страни, които са били невъоръжени и пак са били вкарани във война. Неутралитетът има смисъл само тогава, когато е въоръжен, тоест може да бъде защитен с оръжие, подчерта генералът.

Той посочи, че въпреки руското нападение срещу Украйна преди почти четири години нито един швейцарски политик не е показал желание за укрепване на отбраната на алпийската република. „Не съм забелязал някой в страната да се е трогнал особено“, каза той. „В демократичните страни тези решения се вземат от политиците. Това го приемам. Но за войската отговорността нося аз. Тежко е да знаеш, че при извънредна ситуация пълно бойно снаряжение ще може да бъде осигурено само за една трета от войниците.“

„Спомням си много ясно онзи 24 февруари 2022 г., когато Русия нападна Украйна. За мен бе ясно: сега се нуждаем от безпощадна откровеност. Обществото и политиците не бива да си мислят, че армията е боеспособна, когато не е“, предупреди генералът, който на 1 януари се оттегли, за да отстъпи място на своя наследник.

Защо никой не обърна нужното внимание на въпроса в Швейцария след руското нападение срещу Украйна? Зюсли посочи три причини. Първата е най-баналната и тя е, че на швейцарска земя не са водени войни от близо 200 години – от Зондербундската война (гражданската война между либерали и консерватори, завършила с поражение за Зондербунда, съюза на католическите кантони) през 1847 г. „Оттогава, за щастие, нямаме колективен спомен за войни, за разлика от страни като Полша и Естония например“, каза той. Второ, добави генералът, на мнозина войната в Украйна им се струва като нещо далечно. „А фактически между нас и Украйна има само две държави – Австрия и Унгария“, предупреди Зюсли.

Швейцария не може да се пази сама

Трето, настанило се е измамното усещане, че неутралитетът автоматично те пази. Затова вече бившият главнокомандващ се обявява за международно сътрудничество. „Швейцария не може да се пази сама. Затова трябва да си сътрудничим с другите армии и да изградим оперативна съвместимост с тях, тоест да действаме заедно. Затова е нужна подготовка, която вече започна“, подчерта той.

Ако Швейцария ще започва да отделя 1% от брутния вътрешен продукт за отбрана едва от 2032 – 2035 г., то ще стане 2050 г., докато тя бъде напълно способна да се пази сама. Но това е твърде дълъг период от време с оглед на заплахата. Швейцарската армия все пак прави някои стъпки, за да бъде на висотата на предизвикателствата на съвременното бойно поле, добави Зюсли.

Опити за разпалване на подобни дебати и в съседна Австрия

В съседна Австрия напоследък също имаше опити да бъдат предизвикани дебати по темата, а тон за тях даде външният министър и председател на либералната партия НЕОС Беате Майнъл-Райзингер.

Алпийската република предприе определени стъпки за промяна в дългогодишната си политика още през 2024 г., когато прие обновена стратегия за национална сигурност, в която бе предвидено Австрия да се откаже от зависимостта си от руския газ, за разлика от предишния вариант на документа, в който Русия беше определена като „значим партньор“. Но през лятото на миналата година тон за посягане на светая светих на австрийската конституция – така наречения вечен неутралитет – даде именно Майнъл-Райзингер, отбелязва германското издание „Зюддойче цайтунг“.

Външната политика и политиката на сигурност на Виена дълго време будеха недоумение, посочва вестникът. От една страна, през 2018 г. тогавашният външен министър Карин Кнайсъл – безпартийна номинация, издигната от крайнодясната и проруска Австрийска партия на свободата – танцуваше валс на сватбата си с руския президент Владимир Путин, а после танцът завърши с дълбок поклон към него от нейна страна. А сега Майнъл-Райзингер, откакто встъпи в длъжност, посети три пъти Украйна, а на Деня на независимостта на източноевропейската държава публикува своя снимка в традиционна украинска народна носия.

Според действащата конституция на Австрия, която е приета през 1955 г., тя няма право да влиза във военни съюзи и да се обединява с Германия. Националният празник на Австрия е 26 октомври, който ежегодно се отбелязва с военен парад, а на него се чества приемането на Закона за неутралитета на 26 октомври 1955 година. Австрия се съгласява да възприеме тази политика след войната, за да не бъде разделена като Германия.

В обществото има почти железен консенсус – две трети от запитаните – че неутралитетът трябва да остане в оригиналната си форма и не бива да бъде пипан под никакъв предлог.

Именно затова бе удивително, когато след встъпването си в длъжност Майнъл-Райзингер избра първото й задгранично посещение да бъде в Украйна, а не в Швейцария, каквато е традицията в Австрия заради традиционния неутралитет на съседната алпийска република. Но преди нея пръв още бившият канцлер Волфганг Шусел през 2001 г. предупреди, че Австрия трябва да се откаже от „старите шаблони, които не отговарят на новите реалности през 21 в.“

„Неутралитетът не пази и не може да бъде концепция за сигурност“, отбеляза Майнъл-Райзингер пред „Зюддойче цайтунг“. Въпреки това тя все още не се осмелява да произнесе думата „НАТО“, но все пак посочва, че „за жалост, страната ни (Австрия) е обект на хибридни атаки и шпионаж“, коментира изданието.

По думите на министъра Австрия все пак предприема някои стъпки за гарантиране на отбраната си, като вложи повече средства в нея и се включи в подетата от Германия инициатива „Небесен щит“ (Sky Shield) за изграждане на единна многослойна европейска противовъздушна отбрана.

Ще трябва отново да освобождаваме Виена

Миналия месец известният прокремълски руски журналист Владимир Соловьов заплаши няколко европейски града с „нахлуване“, сред тях Виена, Берлин и Париж, отбелязва австрийското издание „Клайне цайтунг“. „Ще трябва отново да освобождаваме Виена“, казва той в радиопредаването си „Пълен контакт“, според откъс, публикуван в Екс от проукраинската организация „Свети Джавелин“ (Saint Javelin, алюзия към американските противотанкови ракети „Джавелин). „Но може пък австрийците да размислят.“

„Ще трябва отново да разрушим Берлин и да влезем в този забравен от Бога град. Ще трябва отново да влезем и в Париж. Ще трябва отново да освобождаваме и Виена“, заплаши Соловьов и добави, че страната му не иска да го прави, „но ще действа, ако бъде принудена“, правейки препратка към тезата на Путин, че Русия е била принудена да влезе в Украйна.

В края на август бившият руски президент Дмитрий Медведев също заплаши Австрия. По думите му евентуален поврат във военната политика и отказ от неутралитета ще наложи тя да бъде включена в стратегическите планове за действие на руските военни.

„Вече бяха взети ответни мерки по отношение на заплахата за сигурността ни от влизането на Хелзинки и Стокхолм в НАТО. За Австрия също никой не смята да прави изключение“, написа Медведев в авторска статия за колонката си за руския телевизионен канал RT, озаглавена „Аншлусът към НАТО“, визирайки Аншлусът (присъединяването, или анексирането) на Австрия от нацистка Германия през 1938 г.