И ГЕРБ с Мария Габриел някак стигнаха до извода, да заложат въпроса за съдебната реформа като темел за новата власт. Въпрос, любим на плеяда политици, които с него оправдават съществуването си. Впрочем това  е обичаен похват за всички времена и епохи - посочваш проблема (в случая липсата на справедливост), подгряваш тълпата до безпаметна ярост и посочваш “врага” плюс лесно решение, на чиято реализация въпросния враг пречи. Подобни решения, естествено, се плъзгат по повърхността на проблема, те са измислени не за да го решат, а за да създадат политическа теза и подпомогнат “борецът за правда” да вземе властта.

 Пак имаме опит проблемите в съдебната система да се сведат до проблем на прокуратурата и в частност до персоната на Гешев. А прокурори влизат едва по 10% от делата. Когато тенденциозно се решават имотни спорове, обществени поръчки, отменят се административни актове - кой е виновен? Затворената среда с негласни правила за растеж и чувството за безнаказаност (също като при политиците). Основният въпрос, който следва да се реши е за личната отговорност на съдии и прокурори за актовете, които постановяват, ако те са в явно противоречие с правото. Никой не повдига темата, защото много от блюстителите на “реформата” са в адвокатските кантори, към които трябва да се обърнеш, за да спечелиш със сигурност дело във ВКС или ВАС например.

Опитът (засега успешен) да се сведе реформата в съдебната система до фигурата на главния прокурор е просто безогледно замазване на проблема. Мястото на прокуратурата като елемент от съдебната власт е сбъркано, а не функциите или личността на главния прокурор. Това автоматично пренасяне на “съветския опит” в конституцията от 1990 г., води след себе си много проблеми.

Прокуратурата трябва да бъде изведена от състава на съдебната власт. Никакви мимикрии чрез отделни колегии не могат да направят работеща и имунизирана от корупция съдебната власт. Разбира се, прокуратурата трябва да остане независима политически, отделна структура със свой Висш съвет на прокурорите, който да избира главен прокурор - администратор, а не началник на всички прокурори под него. Следствието трябва да се слее с прокуратурата.

И това е проста логика, известна на всеки юрист или политик, занимаващ се с материята. Но тя първо изисква Велико народно събрание, което означава да се откажеш от власт заради промяната, второ ще реши проблема окончателно и ще лиши от основание за пребиваването им на политическата сцена “вечните борци за съдебна реформа”. Затова никой не говори за нея.

Иначе тетрото върви - Мария Габриел, също като Надежда Йорданова и Янаки Стоилов ще внасят искания за оставката на Гешев, дали ще минат или  не - няма значение. Системата ще създава следващите си герои по същия модел.

...............

И вече под линия - още преди година изготвихме проект за изменение на Конституцията, изваждащ прокуратурата от състава на съдебната власт, пратихме го в НС на комисията Христо Иванов и отделно на президента - ни вопъл, ни стон. Ще го пратим и на следващата комисия в това НС, да видим...