Осъдиха генерал Атанас Атанасов за подслушването на главния прокурор Никола Филчев и това е повод да те попитам за едно разкритие преди години във Варна, когато се разрази истински скандал с подслушването на твоите телефони, на колеги, магистрати и обществено значими политически фигури. В последствие всичко беше замазано и покрито. Сега темата отново е актуална, как би коментирала станалото с теб и другите колеги?
Не изпитвам капка съжаление към това, което се случи с генерал Атанасов и присъдата му във връзка с първото дело, образувано за подслушването на главния прокурор Никола Филчев, тъй като бях една от потърпевшите на един друг скандал, останал малко встрани и се случи през 1998 година. Тогава на власт беше Иван Костов, като министър председател, а във Варна областен управител и шеф на СДС беше Добрин Митев, а по същото време шеф на Националната служба за сигурност беше въпросният генерал Атанас Атанасов. През това време времената бяха мракобесни за Варна и всички, които сме живи и здрави ги помним още, защото бяхме тъпкани от железния ботуш на Командира и неговото протеже Добрин Митев.

Тук лично от Богомил Бонев беше ръкоположена по нареждане на Костов така наречената Софийска бригада, оглавяваща РДВР-Варна, под прякото ръководство на полковник Иван Стефанов. През тази година заедно с колежките Юлия Кунева и Невяна Троянска водехме в телевизия “М Сат”, която не беше се навела тотално на Добрин Митев, едно предаване “Спешно отделение”. По ред причини се опитахме да направим едно журналистическо разследване и се сдобихме с уред, който отчиташе при проверка дали даден телефон се подслушва.

Първото нещо, което направихме беше да проверим редакциите на “24 часа Море” и “Морски Труд”, където работехме. Оказа се, че редакционните телефони на журналистите в редакциите светнаха моментално, за разлика от телефоните на рекламните отдели на редакциите. Проверих също и личния си телефон, който също беше подслушван. В същото това време един бивш вече офицер от регионалната служба за сигурност във Варна ме предупреди, че съм поставена на подслушване и на външно наблюдение, с цел да се установят източниците ми на информация.

Представихме журналистическото разследване по телевизията в “М Сат” и в местните издания на “24 часа” и вестник “Труд” и във Варна се разрази един огромен скандал. Веднага бяха направени публикации и в националното издание на “24 часа”, а “Труд” не пусна нито ред, поради близките контакти и топлите отношения на Тошо Тошев с генерал Богомил Бонев. На следващия ден не закъсня и полицейската реакция. Бяхме повикани лично от тогавашния шеф на РДВР-Варна полк. Иван Стефанов в кабинета му. Там бяха и шефа на полицията Георги Живков и шефа по сигурността Орлин Станчев. Опитаха се да вземат уреда ни, уж да го проверят техните специалисти, но ние категорично отказахме, понеже се съмнявахме в почтеността на намеренията им. Тогава те ни увериха, че няма никакво подслушване, че ще направят проверка и ще ни уведомят за резултатите.

На същия ден подадохме жалба и във военна прокуратура срещу действията на полицаите. Поискахме прокуратурата да направи проверка на тези хора. Тогавашния военен прокурор Бочо Цветков с чиста съвест мога да кажа, че се покри като последния шушумига и не направи абсолютно нищо по случая, потули проверката и оттам нататъка даже не получихме и отговор за резултатите и. За сметка на това полк. Иван Стефанов ни прати още на следващия ден, два дни след журналистическите публикации, едно официално писмо, в което се обясняваше, че е направена проверка, която е установила, че няма никакво подслушване.

Интересното е, че през тези няколко дни след като скандала гръмна, бяхме търсени от магистрати, политици, хора във власта, които ни молеха да проверим телефоните им. Направихме го и се оказа, че на много от висшите магистрати от Окръжен съд, Окръжна прокуратура, община Варна, в други редакции, телефоните се подслушват поголовно. От София междувременно пристигна специалист, който ни беше представен от полк. Стефанов като Григор, който даже не си каза фамилията и ние на шега го наричахме експерта Григор. Много по-късно се установи, че този човек е бил тогавашния началник на СОТИ, който се казва Григор Григоров. Той дойде с уверенията, че такова нещо не може да се случи, че ако искаме да проверят за подслушване редакциите и личните ни телефони трябва да платим една доста голяма сума на МВР, защото нямали пари. И така щяло да се установи истината, като целта беше отново да ни вземат уреда.

Разбира се, че ние не го дадохме, но след като се разшумя тази история, лично проверих отново моя телефон и той вече не даваше индикации за подслушване. Не светеха вече и телефоните на колегите журналисти. Имаше един много любопитен момент, който е показателен за полицейска намеса, но не мога да го докажа. В един от поредните разговори с полковник Стефанов, който непрекъснато ни звънеше и ни уреждаше срещи, една вечер около 21,30 ни позвъни шефът на полицията и ни помоли трите спешно да отидем при Стефанов. Всички след броени минути се събрахме в РДВР, но пред сградата ни чакаше Георги Живков по анцунг и се извини, че се бил объркал, защото срещата трябвало да бъде за 9,30 на следнащия ден сутринта. Изведени бяхме от домовете си за около час и това е достатъчно, за да си помисля, че някой може да е целял точно това. На мой въпрос какво е наложило нощната постановка с викането в РДВР, се усмихна арогантно и отговори, че е така, щом си пия сама ракията в къщи. Което за мен означаваше, че тези хора са наясно, как живея и че съм сама в къщи.

Още по-късно мои източници, които не искам да коментирам ми казаха, че нарочно е трябвало да бъда изведена от дома, за да се извадят евентуално ако е имало “бръмбари”, тъй като скандала набилаше скорост и не се знаеше дали прокуратурата в един момент няма да се задейства и да реагира по-сериозно, както стана със случая с Филчев. Е, аз не съм главен прокурор и за мен такова нещо не се предприе.

---

Продължава тук...