Бедна и без индустрия Европа не може да може да спре глобалното затопляне, смятат от Центъра за икономика и индустрия

От 2020 до 2024 година европейската автомобилна индустрия е загубила 86 хиляди работни места. Правят се нови дългосрочни планове за съкращения за години напред, а по различни оценки нивата на производство на автомобили в Германия се връщат към тези от преди четвърт век.

На пръв поглед става дума за една отделна индустрия в една отделна държава членка на Европейския съюз. Но всъщност Германия е индустриалното сърце на Европа, а автомобилната й индустрия е моторът, който движи това сърце.

Неблагоприятната тенденция се развива на фона на приказките, плановете или по-скоро мечтите за някаква реиндустриализация на Европа. Но реалността и посоката на развитие на германската и цялата европейска икономика е съвсем различна.

Всъщност идеята за реализиране на „Зелената сделка“ се оправдава именно с необходимостта да се извърши технологичен скок и да се преодолее изоставането от САЩ и Китай. Би било опростено да мислим, че проблемът е само в цената на тока и цената на енергоносителите. От значение са и усилията в рамките на самата Зелена сделка за ликвидиране на производството на двигатели с вътрешно горене и свръх амбицията за постигане на степен на електрификация, каквато не съществува никъде в модерния свят.

Но „зеленият напън“ за повече конкурентоспособност и то екологично чиста на този етап пълни джобовете на едни и без това достатъчно солидни финансово европейски корпорации и още по-солидни представители на самия финансов капитал. Докато тези хора стават все по-богати, а мнозинството европейски граждани все по-бедни, на практика европейската индустрия се ликвидира. Производствени мощности, както в автомобилостроенето, така и в други по-тежки индустрии се изнасят в САЩ и Китай, както и в други райони на света, където няма същите екологични и социални изисквания.

Със сигурност всички регулации и европейски норми имат значение. Но водещ е фактът, че цените на електроенергията в Европа, макар и да варират, като цяло са два до три пъти по-високи от тези в САЩ и Китай. Основната причина за това е безсмисления отказ от евтиния ток на въглищните ТЕЦ. Докато Европа полага огромни усилия да закрие въглищни централи с по-малко от 200 гигавата мощности до 2050 година, то Китай само до 2030 г. планира да пусне в експлоатация поне 200 гигавата нови ТЕЦ. Съседите му в Югоизточна Азия ще добавят още толкова. През 2026 година се очаква увеличение на количеството ток, произведен от въглища и ТЕЦ спрямо 2025 година. Ако не се стигне до преодоляване на конфликтите с Иран и в Украйна, тази тенденция ще продължи.

В същото време Китай е водещата икономика в света, потребяваща най-много ток и дори конкурираща се в Европа по дела на електрическа енергия произведена от възобновяеми източници. Но китайците планират дългосрочно и знаят много добре, че не бива при изграждането на бъдещата енергийна система да се стига до крайности, които могат да доведат до опасни сривове.

Китай не може да се откаже от въглищата, защото има същите проблеми като Европа с доставката на петрол и газ. Едновременно с това световният лидер има нужда от все по-големи количества енергия за собствената си икономика и най-вече за индустрията. Дори само „Зелената сделка“ на Европа означава европейски инвестиции в панели, вятърни турбини и батерии за 2 трилиона евро, а средно 80% от тези стоки ще бъдат доставени от основния им производител – Китай.

Така на практика по всички възможни начини „Зелената сделка“ води до намаляване на европейската конкурентоспособност и до стимулиране на индустриите на САЩ и особено на Китай. Вероятно с помощта на субсидиите от Брюксел една група уж европейски огромни енергийни и финансови компании ще спечелят огромни пари за сметка на обикновените европейци, които ще купуват скъп ток и всички други стоки, произведени на по-високи цени заради скъпия ток. Но този пореден случай, в който бедните в Европа ще направят богатите още по-богати, още повече ще отдалечи Съюза с уж най-прекрасните ценности от неговите конкуренти САЩ и Китай. Не само европейските граждани, а цяла Европа, ще стане по-изостанала и бедна, докато конкурентите й стават по-напреднали и богати. За влизане в някаква надпревара в най-модерната сфера за развитие на изкуствения интелект и дума не може да става – Европа просто не може да произведе нужния за центровете за данни ток.

ЕС има нужда от радикална промяна и радикално преразглеждане на „Зелената сделка“ и глупавия начин, по който се реализира „зелената трансформация“. По пътя, по който сме тръгнали, в следващите 10 години не само ще продължим да плащаме най-скъпия ток в света, но и ще инвестираме трилиони евро в икономиките най-големи замърсители на околната среда и отделящи най-много въглеводороди в атмосферата. Бедна и без индустрия Европа не може и няма да може да спре глобалното затопляне.

Източник: Център за конкурентна икономика и индустрия