От Фейсбук профила на Велислава Кръстева

За сблъсъка с агресията и грубостта трудно се говори. Питат ме приятели, журналисти, журналисти-приятели защо мълча. Изговориха се тонове думи. Изписаха се.

От едната страна, малко като Каравелов “ у нас не бият”, от друга страна, ако и аз съм поредната, която премълчи – насилието става норма.

“Изчезвай” гърми в съзнанието ми вече втора седмица.

Случилото се с мен обиколи социалните медии и медиите въобще. Както за всичко у нас, всеки си има мнение. И това й е хубавото на демокрацията. На същата тази, дето й отбелязахме 33 години тези дни. Тези, с по-дългата историческа памет си спомняме онези дни, онези площади, онези надежди. Със смесени чувства.

Защото издрасканото с ярост “изчезвай” заличава сякаш надеждата, че сме си научили уроците по толерантност, по демокрация, по заедност.

“Изчезвай”

Печелила съм битки и съм губила. И съм падала и съм ставала. Но винаги в открит бой. Очи в очи.

В тази история очи няма. Или са скрити зад тъмни очила, или “бунтарски” къртят и дращят в малките часове на нощта. С правописни грешки.

И с огромната претенция за някаква своя малка правдица.

Че кой си ти, самопровъзгласил се за борец срещу една жена!? Кой ти дава право да нахлуваш и да дращиш. И после да се опитваш да размениш местата на жертва и насилник.

И защо?

Кой си ти, който организираш публичен линч? Извършваш опит за гражданско убийство? Някакво средновековно аутодафе? Клеймиш и се гавриш с някого, с когото просто не си съгласен, не го приемаш, и искаш да го изчезнеш!?

За да получиш какво, което още не си получил? За да изчегърташ демоните си в мое лице? За да доведеш до органическа несъвместимост този иначе чудесен екип?

За да унизиш, накърниш, за да унищожиш. Ако това е житейска философия, много жалко.

...”среднощен бунтар” - не. Насилник.

Трудно се говори за насилието, но аз ще продължа още малко тук. За останалото си има съответното място и, слава Богу, ред и закон.

Не, не се чувствам ОК. Никак даже.

Но, тъй като ми е гласувано доверие от човека, заради когото поех тази задача, няма да отстъпя. Няма да се счупя.

Заради децата си, които се тревожат и близките, които ме обичат такава, каквато съм. Извинете за всичко това, което се случва.

Заради всички жени, които ме подкрепиха и приемат всичко това с огромна тревога. Коя ще е следващата?

Заради всички колеги и приятели журналисти, артисти и режисьори, прекрасният ни екип в НТ и топлото им отношение, заради всички, които ми се обадиха с подкрепата си. Всички, всички.

И заради тези, които се упражняват неуморно върху името ми в тези две седмици. Прости им, Господи, те не знаят какво правят. Защото днес съм аз, а утре?