Грешно сте чули, г-жо Григорова. Борисов каза дословно: „Ваня Григорова е по-добрият избор според мен“. Нека да ви обясня разликата. Представете си едно село. В селото живее гиздава мома за женене. В нея са влюбени двама – шивачът и местният принц. За кого да се омъжи? Здравият разум (а не лудото сърце) подсказва, че е най-добре да се омъжи за шивача по ред битови причини. И по този случай шивачът е по-добрият избор от принца. Това обаче никак не означава, че е по-добрият кандидат. Нали?

Да оставим настрана, че на следващия ден Борисов призна, че се шегува, за всички онези, които не го разбраха още предния ден. Изобщо, Борисов обича да се майтапи и го прави често – по-често, отколкото можете да предположите. И майтапът му е толкова по-остър, толкова по-хаплив, колкото другата страна е по-неспособна да се усети веднага.

Но така или иначе въпросът как да се гласува на втори тур в София стои. Набират сила препирните за по-малкото и по-голямото зло (утре отделно ще се занимаем с тази тема). Всеки от двамата кандидати изтъква силни аргументи в своя полза. Терзиев казва, че е управлявал фирма, следователно знае да управлява и община. Няма нищо общо, вЕрвайте ми. То е все едно да кажеш, че ще направиш торта, защото умееш да пържиш яйца.

Григорова пък била общественичка, синдикалистка и фондационистка, което ще рече политичка. Ами, нищо такова няма да рече. И между тези неща няма нищо общо. И двамата кандидати са трагично некомпетентни и неподготвени за поста, за който се натискат. Защо тогава според Борисов Ваня е по-добрият избор?

Ваня Григорова е по-добрият избор (а не по-добрият кандидат), защото не е хубаво алчните аматьори от Промяната да преяждат с власт. Ако Ваня Григорова стане кмет, тя ще е безпомощна да се справи с общинския съвет. Не знам защо мнозина си въобразяват, че местната власт произтича от кмета. Кметът изпълнява решенията на Общинския съвет, точно както министър-председателят изпълнява решенията на Парламента. Представете си министър-председател без парламентарно мнозинство зад гърба си! Винаги, когато се компрометира парламентарното мнозинство, правителството пада.

Като кмет в най-добрия случай, с трудолюбие и амбиция, Ваня Григорова ще успее да бъде един примерен домоуправител. Няма да има изгорели крушки по стълбището, ще се пръска редовно против хлебарки и мишки, ще се провеждат събрания с изрядни протоколи и толкоз.

При „Промяната“ обаче не е така. Да оставим настрана дали ще крадат или няма да крадат (вие как мислите, няма ли да крадат?) и да си представим само културните приоритети на новата власт. Досега културната политика на Общината беше ужасяваща, но при една доминация на „Промяната“ направо изтръпвам като си представя субсидираните с публични средства травестити и прочее естетически полети на прогресивната духовност. Колкото повече власт завоюва „Промяната“, толкова по-бързо ще прониква в България ляволибералната идеология, кенсъл културата, извратената естетика, всевъзможните малцинства с техните права, претенции и истерични крясъци и добилата глобални очертания утопия на социалната държава. Ако тези опасни влияния засега църцорят през пукнатините в бента, то ако такъв субект като „Промяната“ и всичките ѝ присъдружни партии и организации се докопат до достатъчно власт, то бентът ще рухне, ще се отприщят такива бурни мътни талази, каквито не сме и сънували. Маргиналите с налудничавите погледи ще се нароят като активни борци след 1944. Ще ни залеят с пролетарско вдъхновение, с вдъхновението на най-прогресивната класа – гробокопач на всичко, което обичаме и за което сме се трудили.

Културата е най-малкото. Ако „Промяната“ спечели кмет на столицата, това ще я направи политическа сила от друга величина и болшевишкият ѝ поход към „светлото бъдеще“ ще може да бъде спрян много по-трудно. Това засега може да ви изглежда само на теория, но не е шега.

И все пак в цялата работа има и един голям кеф. Сега умнокрасивитетът ще види колко е приятно да гласуват напук за Ваня Григорова, точно както той, умнокрасивитетът, два пъти гласува напук за Румен Радев и веднъж за Мая Манолова.

Така или иначе Бойко Борисов отново изненада всички. Изненада ме и мен, но как точно ¬– ще кажа след балотажа (има рима), защото дотогава може да се появят и още изненади. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен преди края на изборния ден (пак има рима). /tribune.bg

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.