Новото нормално е авторитарна популистка партия да е в челната тройка по електорална подкрепа, посочва авторът на доклада

26,9% от европейците подкрепят авторитарни политически партии, както в лявата, така и в дясната част на политическия спектър. Въпреки че това представлява исторически най-високото ниво на подкрепа за тях, 2023 г. е пета поредна година без допълнителен ръст. България е на девето място сред държавите в ЕС със сравнително ниска подкрепа за подобен тип партии - под 20 на сто, но бележи ръст през последните 10 години.

Това сочи Индексът на авторитарния популизъм, който описва начина, по който популистките правителства в Европа подкопават демокрацията и правата на човека и прилагат вредни икономически политики.

Резултатите от проучването, което обхваща 31 държави и всички избори, провеждани в тях от 1945 г. до 2023 г. беше разпространено от Института за пазарна икономика (ИПИ). Индексът на авторитарния популизъм е публикуван за първи път през 2016 г., а следващите му издания са били през 2017 и 2019 г.

Изводите в сегашния доклад доклада сочат, че страховете от имиграцията са довели до нарастване на подкрепата за десния авторитаризъм и популизъм, докато радикалната левица преживява постоянен спад. Отношението към ЕС се различава сред популистките партии. Макар че тези партии са по-принцип по-евроскептично настроени, днес по-малко от тях се застъпват за пълно оттегляне от ЕС, отколкото през предходните години. Данните сочат, че подкрепата за популистите се консолидира, но няма признаци за по-нататъшно разширяване.

Петте държави в Европа с най-висока подкрепа за популистки и/или авторитарни партии са Унгария - с 60 %, Италия - с над 50 на сто, Франция - малко под 50 %, Гърция и Полша с близо 45 на сто.

Петте държави на дъното по подкрепа за такива партии са Хърватия - с около 14 %, Люксембург - около 13 на сто, Португалия - с близо 12 %, Обединеното кралство - под 4 на сто и Малта - под 2 %.

Изчисленият според методологията на индекса общ дял на гласовете за авторитарни и популистки партии в България бележи значителен ръст през последното десетилетие, като в средата на миналото десетилетие достига почти 1/5 от всички гласове на парламентарни избори. През последните години възходът на "Възраждане" й носи поредно увеличение, като според последното издание делът на популизма в страната достига 17% през 2023 г.

Електоралната подкрепа за национално-консервативни партии остава много висока, като се увеличава непрекъснато от 1990 г. насам. Средната подкрепа в момента е 13,9%, което е малко под 14,1%, регистрирани през 2022 г. Докато подкрепата за десния авторитаризъм/популизъм продължава да нараства, през последните години се наблюдава постоянен спад на подкрепата за радикалната левица. Тези партии вероятно не са успели да запазят инерцията, която набраха след финансовата криза от 2008 г., е един от изводите на проучването.

През 2023 г. електоралната подкрепа за либералните партии достига исторически връх, с 12,3 %. Ръстът на подкрепата за тях е постоянен от 2010 г. насам.

Към март 2024 г. популистки и/или авторитарни партии участват в осем правителства в Европа: Унгария, Италия, Испания, Словакия, Словения, Финландия, Швейцария и Румъния. Това е най-ниското ниво на участие в правителства от 2014 г. насам, като през 2019 г. подобни формации са участвали в кабинети в 15 държави.

"Новото нормално в Европа е авторитарна популистка партия да е в челната тройка по електорална подкрепа в почти всяка страна. Популярността на тези партии често води и до захващане на политическа власт, като повечето европейски демокрации са имали популистки партии в управлението в един или друг момент", посочва Андреас Йохансон Хайно, автор на доклада.

Популистките партии по своята същност са антисистемни движения и са обединени от съпротивата си срещу политическите елити в съответните държави, но същевременно представляват много разнообразна група от партии, включително в отношението си към демокрацията. Ето защо, макар данните да показват общоевропейски тенденции, всяка партия трябва да бъде оценявана според собствените си особености, посочва Хайно.

Днес популизмът е по-ляв, отколкото преди двадесет години, особено що се отнася до икономическата политика. Това е очевидно както по по-протекционистките им позиции за търговската политика, така и по отношение на твърдата защита на голяма и щедра социална държава. Сред популистките партии се наблюдават и тенденции към промяна на отношението към ЕС. Макар че тези партии остават чувствително по-евроскептични от други, все по-малко от тях се застъпват за оттегляне от съюза, а няколко партии възприемат по-умерени позиции, сочи още анализът на авторорът на доклада