"Убеждението, че демокрацията е най-добрата форма на управление за съвременния свят, намалява, особено сред младите хора."

Светът преживява невиждана криза на демокрацията. Демократичните институции в Европа и САЩ се провалят, а в развиващите се страни обществата започват да се съмняват, че изграждането на демокрация е правилният път. За това пише в статия за The Guardian коментаторът по международна политика Саймън Тисдал, предава "Фокус".

"Еманюел Макрон звучеше като опечален човек. Не беше ядосан, нито предизвикателен, просто малко тъжен. Европа, оплака се той, страда от "дегенерация на демокрацията". Много заплахи идват отвън, от Русия, от Китай, от мощни американски технологични компании и предприемачи в социалните медии", заяви френският президент.

"Но не трябва да бъдем наивни. Вътрешно се обръщаме един срещу друг. Съмняваме се в собствената си демокрация... Виждаме навсякъде, че нещо се случва с нашата демократична структура. Демократичният дебат се превръща в дебат на омразата", започва коментарът на Тисдал.

Заклещен между ожесточените крайности на дясното и лявото, Макрон знае за какво говори. Но "неуправляемата" Франция не е единствената страна с горчиви и неразрешими разделения.

"В цяла Европа, Великобритания и САЩ недоверието и недоволството ежедневно задълбочават политическата дисфункция и социалните различия. Убеждението, че демокрацията е най-добрата форма на управление за съвременния свят, намалява, особено сред младите хора. Междувременно публичното пространство става все по-грубо и жестоко", пише той.

В цяла Европа – от Великобритания до Чехия – набират популярност крайни десни и популистки сили на фона на загубата на доверие в умерените политици.

"Този грозен порив към крайности е своеобразен вот на недоверие към самата демократична система", пише анализаторът и добавя, че дори в САЩ, които по-рано се смятаха за образец на демокрация, Доналд Тръмп все повече прилича на диктатор, отколкото на демократичен президент.

Народи извън богатия Запад също губят доверие в самата идея за демокрация. От Мароко до Бангладеш, от Индонезия до Кения хората са уморени от бедността, корупцията и липсата на реални алтернативи на настоящата власт.

"Това е фундаментален проблем, с който се сблъсква всеки: демокрацията не работи или работи толкова зле, че рискува да бъде отхвърлена", пише Тисдал.

Анализаторът е убеден, че в момента в света се води глобална борба за това дали демокрацията ще се запази като идеология, или светът отново ще се върне в ерата на автокрациите. Засега тази борба се води с променлив успех: в Грузия демокрацията загуби, в Молдова – се запази.

Според Тисдал "критичната загуба на вяра в демократичните системи" се обяснява с факта, че демокрацията е престанала да носи постоянен осезаем напредък в качеството на живот. Особено на Запад. Вместо надежди за по-добро бъдеще, хората се сблъскват с инфлация, трудности при търсенето на работа, нарастващо неравенство в богатството и масова миграция.

Всичко това може да се обобщи в общо, дълбоко и повсеместно чувство на загуба, с което живеят хората в демократичните страни. И именно това, според Тисдал, обяснява възхода на популистите, които обещават да върнат "старите добри времена".