В досието на царя и семейството му, водено между 1957 и 1967 г. от Държавна сигурност, няма нито една дума срещу България. Това показва детайлният прочит на секретните документи, които се пазят в архива на МВР.

Той напълно опровергава онова, което се опитват да ни внушат някои вестници, бивши оперативни работници и политици 8 последни--те 2 дни. 1 Имам професионалния шанс да съм единственият български журналист, който е чел досието на царя в края на 1997 г. и началото на 1998 г.
Тогава нито някой го криеше, нито законът забраняваше то да бъде прочетено.

Няколко години по-късно законът забрани достъпът до досиетата без съгласието и разрешението на този, за когото се отнася разработката. От това следва, че сега само Симеон и сестра му могат да поискат да четат документите, създавани от Държавна сигурност за фамилията им или трябва да дадат разрешение на трети лица да направят това.

Навремето "24 часа" прояви професионална находчивост и прати писмо до тогавашния министър на вътрешните работи Богомил Бонев, в което поиска разсекретяване на досието. Няколко месеца по-късно получих картбланш да чета документите в сумрачния архив на МВР.
Какво има между кориците на досието?

Стъпките на Симеон II, майка му Йоанна и сестра му Мария Луиза са следени от III управление на Държавна сигурност. При това не в една, а в две разработки. Кодовите им названия са "Паразити" и "Пепелянка". Първата е за царя, майка му и сестра му, а втората - за леля му княгиня Евдокия, сестра на Борис III.
В груповата активна разработка (ГАР) се включват агентите "Недялков", "Бука" и "Иванов" от II управление на ДС.

Агентите се впускат след царя и семейството му на 25 юни 1957 година
5 месеца преди това, през февруари 1957 г. ДС изготвя справки за тях. Причината е, че попадат в категорията " бивши капиталисти, монархофашистки управници и буржоазни партии", към които по онова време Държавна сигурност проявява особен интерес.

В секретните справки за "Йоанна Виктор Емануилова и Симеон Борисов Фердинандов" се разкрива, че до 1953 г. царското семейство живее в Александрия, Египет. Младият Симеон учи в английски колеж и го и завършва с отличен. Знае 5 езика и "учи арабски". Към момента на рапорта Симеон завършва "висшето си образование в Швейцария, постоянната му резидентура е при майка му в Мадрид".

Според постъпилите сведения в Александрия царица Йоанна и двете й деца живеят със сестрите Елена и Мария Чомакови, бивши придворни дами, адютанта Борис Малчев със семейството си и още двама души от антуража на цар Симеон. Освен храната царицата " плаща по 7 лири месечно на членовете на свитата".
От докладите става ясно, че царицата майка е ходила много скромно облечена, а това поведение е било под "давление на англичаните, които се грижели за семейството ".

Според сведенията "до Великден 1949 г. поведението им било добро, не са водили открита вражеска дейност против НРБ". Празнуването на Великден обаче според оперативните работници било "атака срещу републиката".

"Атаката" се изразявала в това, че на този ден " бившата царица" поканила всички българи, "отказали да се регистрират в нашата легация" в Египет. На приема идват само няколко семейства от фабриката на имигранта Аспарух Бояджиев, определен като "изменник на родината".

Целта на "Паразити" и "Пепелянка" е да се "установят, проучат и подсигурят агентурните връзки на бившето царско семейство, намиращи се в страната".

За агенти, които донасят срещу царя, са вербувани предимно "изменници на родината", бивши служители в двореца и "открити източници" - бюлетини, предавания на "вражески радиостанции" като "Гласът на Америка".

Много от имигрантите са били нарочно пратени да слухтят край царя. Тъкмо те давали информациите си на агентите "Недялков" от II управление и " Бука"и "Иванов" от IV управление на Държавна сигурност.
Фиксирана е всяка среща на Симеон II със сънародници зад граница или неговото изказване по радиото.
Все още докладите на агентите са тайна и се пазят в МВР.

Списък на 33 души в близки връзки с царя е приложен към делото
Сред тях са писателят Елин Пелин, с когото Борис III ходел на лов, синът на проф. Александър Балан -Станислав, д-р Драгомир Александров и шефът на тайната царска канцелария Павел Груев.
Към тях е приложено " мероприятие N 9", за да се установи дали поддържат връзки с царя сега.
Най-много внимание е отделено на младия цар Симеон. Според докладите камарилата в двореца имала различия как трябва да бъде възпитан невръстният цар и как да контактува с имигрантите. Това довело до разрив с някои от приближените до двореца - Кьосеиванов, Стефанов, Диманов, Попов. Верни на двореца останали само Благой Узунов и Стоян Реджов.

На младия Симеон е отделено специално внимание на 16 юни 1955 г., когато става пълнолетен и е коронясай в Мадрид на скромна, но тържествена церемония в новия дом на царското семейство в Мадрид.

Разузнавачите разпознават сред стотината души на тържеството неколцина българи, сред които Стефан Груев, Георги Цен-ков, Илия Велинов.

Не е ясно колко агенти има Държавна сигурност сред присъстващите , но според събраните сведения Симеон II прочита манифест към българския народ, който според авторите на доклада от тайната полиция бил "пропит с омраза към народната власт и НРБ". "Омразата" се изразявала в това, че младият цар говорил за „съставянето на задгранично правителство"
С "омраза" според сведенията била пропита и новогодишната честитка на царя за 1957 г. Няма конкретен пример за омразата, но може би оперативните работници са раздразнени от това, че Симеон се е подписал като "цар на България".

В досието на Симеон II могат да се видят още подробни описания на срещите му с българския емигрант легионер Иван Дочев, със сънародници в руската църква в Брюксел, на които царят обещал материална помощ.
Алексения Димитрова
в-к “24 часа”, 16 април 2005г.