Дезертьор от украинските въоръжени сили разказа историята на бягството си пред кореспондент на Le Monde. Според бившия войник, причините са много, но основната е, че командирите просто нехаят за живота на своите редови войници.

С отдалечаването на края на конфликта, изтощените войници все по-често изоставят поделенията си. До средата на януари украинското Министерство на отбраната съобщи за приблизително 200 000 дезертьори.

Изминаха повече от три месеца, откакто Сергий е дезертирал. През цялото това време мъжът, известен на своите събратя с позивната "Механик", се опитва безуспешно да се възстанови от последната си служба в Донбас. Никога не си е представял, че ще трябва да издържи подобно изпитание. Историята му далеч не е изолирана. Тъй като украинската армия изпитва недостиг на персонал и заради влошаващата се ситуация на фронта, службата на пехотинците вече може да се проточи с месеци без възможност за ротация.

Неговата служба на фронта, която започва в началото на септември 2025 г., продължила 119 дни. Напълно изолиран от света, той и двама негови колеги другари са пратени на позиция, наречена "Дубай", разположена в центъра на това, което украинците наричат "зоната на смъртта". Намира се на нова, размита и разширена фронтова линия, където се сблъскват две армии и където под небето, изпълнено с дронове, най-малкото движение може да се окаже фатално.

Откъснати от своите другари, тримата украинци от 42-ра механизирана бригада можели да комуникират с външния свят само по радиото, а снабдяването им се осигурявало от дронове. "Това е смъртоносно пространство, където можеш да полудееш, където хигиената не съществува и където панталоните стават втората ти кожа", разказва Сергей. Срещаме се в началото на март в малката му къща в Западна Украйна, близо до красивия град Камянец-Подилски.

Неочаквано признание

Те успели най-накрая да напуснат позициите си едва в края на декември 2025 г., благодарение на гъстата мъгла, която закривала всякакви следи от движение на земята. Редник Сергей, който е пуснат в двуседмичен отпуск, решава да не се връща. Днес той се опитва да се възстанови в селото си.

Но все още изглежда съсипан: сякаш никога не е напускал бойната си позиция. Сергей крачи в кръг, докато говори, ридаейки неконтролируемо, поддавайки се на прилив на емоции и губейки думите си. Той обвинява 42-ра механизирана бригада, че го е изоставила на произвола на съдбата. "Нямам мотивация да се връщам там отново", казва той. "Никой дори не се сети да ми помогне, да се погрижи за мен и здравето ми. Защо, за Бога, бих се връщал там?"

Истории като тази на Сергей стават все по-чести в Украйна. Съществуването на това явление беше признато дори в средата на януари, когато новият министър на отбраната Михаил Фьодоров, назначен в началото на януари, обяви цифрата от 200 000 войници, изоставили позициите си и дезертирали. Това необичайно признание беше направено от властите на фона на сериозен недостиг на персонал и липса на предстоящ край на конфликта.

След като обсъди най-сериозните трудности с войници от 13 различни части, на 25 март министърът на отбраната увери, че неговото ведомство подготвя "ключови промени", които едновременно ще се справят както с мобилизацията, така и с предотвратяването на дезертьорство. В своя Telegram канал Фьодоров спомена по-специално "продължителността на службата на предна линия, трудността при заемането и изоставянето на позициите, логистичните трудности при постоянни атаки с дронове, недостига на персонал, качеството на обучението на военнослужещите..."

Над 310 000 наказателни дела

За украинската армия решаването на тези вътрешни проблеми, докато се изправя срещу числено превъзхождащ враг, се превърна в национална извънредна ситуация. Но макар мащабът на проблема да е признат, оценката му все пак е трудна.

Последният доклад на Главната прокуратура, публикуван през ноември 2025 г., съобщава за над 310 000 наказателни дела, образувани от началото на конфликта за "неправомерно отсъствие" от военно поделение или "дезертьорство" (наказуемо с лишаване от свобода от 5 до 12 години). Фактът, че повече от половината от тези случаи са регистрирани през първите десет месеца на 2025 г., демонстрира тенденцията. След това Главната прокуратура обяви, че ще спре да публикува статистика, за да избегне "дискредитирането" на въоръжените сили на страната.

Въпреки това военни анализатори предупреждават, че тези данни трябва да се третират с повишено внимание, като се има предвид, че много случаи остават недокладвани и множество разследвания може да включват едно и също лице. Освен това, през последните години самоволното напускане на собственото подразделение, за да се присъединиш към друго, се превърна в често срещана, макар и неразрешена, практика в украинските въоръжени сили. Към нея се прибягва, за да се избегнат продължителни административни производства.

В писмен отговор до Le Monde, Службата на военния омбудсман обяснява, че случаите на дезертьорство попадат в две основни категории.

Първо, има случаи на новобранци, които напускат службата още преди да бъдат изпратени на фронта, по време на обучение, поради липса на мотивация. Фактът, че войниците подписват постоянни договори, остава основен възпиращ фактор.

Втората категория включва опитни войници, които са "изтощени и деморализирани" от "изключително интензивните" бойни условия. Изследванията по тази тема цитират и конфликти с началници, липса на психологическа подкрепа и хронична липса на ресурси.

Единственият изход

Много войници наистина биват прехвърляни от една гореща точка в друга, без време за почивка, докато мобилизацията се бори да компенсира загубите. При тези обстоятелства дезертьорството изглежда единствената възможност за мнозина. Предвид впечатляващия мащаб на това явление и претоварената съдебна система, мнозина вече дори не се опитват да се скрият и се връщат към цивилния живот зад фронтовата линия, без страх от арест.

Войникът Сергей Гнездилов от 56-та мотострелкова бригада, който дезертира през есента на 2024 г., специално за да привлече внимание към ситуацията, и по-късно се завърна в поделението си, потвърждава, че нищо не се е променило. Той казва, че много случаи са свързани с конфликти с командването: заповеди, които биха довели до сигурна смърт, отказ за изпращане на войници в отпуск, постоянен натиск.

"Проблемите могат да бъдат от всякакъв вид: на войниците не е позволено да си починат или да "е възстановят. Те могат да бъдат напълно изтощени“, обяснява той по телефона от Краматорск. Понякога причината може да е по-лична: "На някои не е позволено да посетят семействата си, когато те имат нужда от тях. Тогава те не издържат повече и решават да напуснат".

Ситуацията варира значително в зависимост от конкретното подразделение. Някои командири например се опитват да бъдат по-отзивчиви към нуждите на своите войници. "В нашето подразделение нещата са съвсем различни. Нашите командири осъзнаха, че ако не могат да съкратят службата ни, могат поне да ни гарантират почивка и приемливи условия", отбелязва Гнездилов.

Без перспектива за прекратяване на конфликта, украинската армия няма друг избор, освен да се опита да се справи с този системен проблем. Огромни надежди се възлагат на новия министър на отбраната: мнозина се надяват, че той ще успее да избави Украйна от това, което се смята за прекалено съветско управление, и ще засили психологическата подкрепа на личния състав.

Междувременно Сергей се опитва да се възстанови в родното си село, заобиколен от съпругата си Олена и братовчед си, които му забраняват да се връща на фронта. Той търси работа и вече дори не се страхува да бъде арестуван по време на някакво разследване. "Знам, че ако се върна там, никога няма да мога да се възстановя", прошепва той.