Космическите сили на САЩ са подписали договор с компанията Antares на стойност 0,16 милиарда долара за работа по ядрения реактор R1-S

Космическите сили на САЩ са подписали договор с компанията Antares на стойност 0,16 милиарда долара за работа по ядрения реактор R1-S. Той е предназначен за захранване на космически апарати. А през следващата година Antares трябва да захранва с друг свой микрореактор наземна система на Космическите сили за работа "в космоса".

САЩ активно разширяват военните си възможности в космоса: през последните дни те заявиха, че вече са разположили там орбитално оръжие. Но достатъчно мощните военни системи неизбежно изискват много енергия, която слънчевите батерии не винаги могат да осигурят. Например, голям спътник, намиращ се в сянката на Земята, не получава енергия от Слънцето, а капацитетът на акумулаторите му може да е недостатъчен.

Това поражда естествен интерес от страна на военните към ядрените реактори. Но стандартните наземни реактори не са подходящи за космически условия: те са прекалено тежки и обемисти. Сега американските военни съобщиха за отпускането на 161 милиона долара (под формата на договор) на частната компания Antares. Тя разработва конструкции с доста необичайна комбинация от характеристики.

От една страна, тя изгражда реактор "Mark-1" за енергоснабдяване на военни бази на Земята. Той използва гориво под формата на сфери в керамична обвивка. Под обвивката в тях се намира графит, а под него — уранов оксид. Охлаждането на активната зона се осигурява от така наречените натриеви топлинни тръби. Това са метални тръби, в които циркулира натрий, който първо се довежда до газообразно състояние, а след това се кондензира в течно. Благодарение на огромната си топлопроводимост и голямото количество топлина, изразходвано за процеса на изпаряване, натрият ефективно предава топлината на азота от втория контур. Загретият азот под налягане след това задвижва газова турбина със затворен цикъл.

Тази схема е принципно по-лека и по-проста от водо-водните реактори със същата мощност, които доминират в гражданската енергетика. В нея липсват типичните за АЕЦ парни турбини с техните големи размери и зависимост от водата. Първият такъв реактор трябва да започне да захранва американска военна база още през 2027 г. През юни тази година демонстрационен реактор от този тип, Mark-0, вече беше пуснат в една от лабораториите на Министерството на енергетиката на САЩ. Така Antares, доскоро "хартиен" стартъп, се превърна в една от първите компании в света и в САЩ, пуснала в експлоатация усъвършенстван реактор с подобна конструкция през това десетилетие.

Съгласно новия договор тя трябва не само да демонстрира работоспособността на своя космически реактор на Земята, но и да го интегрира в космически апарат. Компанията не планира да създава реактор за космоса "от нулата". Вместо това тя ще адаптира технологията Mark-1 за реактора R1-S, като внесе някои промени. Все още няма конкретни подробности за това как точно ще бъде променена технологията на наземния прототип за космически цели. Очевидно е, че затвореният газотурбинен цикъл с азот не е оптимален за космически условия. Не е изключено да се планира използването на по-тежък газ, като например ксенон.

Въпреки успеха на Antares с "Марк-0", задачата за реализиране на реактора в космоса остава нелека. Отвеждането на топлината от него е наистина сложно, необходими са надеждни радиатори. Самият принцип на преобразуване на енергията чрез газова турбина в космически условия все още не е реализиран от никого в света. Затова не е изключено Antares първоначално да използва термоелектрически генератори, работещи на базата на температурната разлика между активната зона и околната среда. Подобни генератори вече са били използвани в много ядрени космически реактори на СССР.

Към днешна дата в света няма нито една държава с ядрени реактори в космоса. Ако военните на САЩ реализират плановете си в пълен обем, те ще станат първите, които са успели да постигнат това през XXI век. Основателят и ръководителят на Antares не крие: "Ядреният разпад ще отвори [за САЩ в космоса] стратегически възможности, недостижими днес".