Продължение…

---

Но не всички участници в ядреното лоби просто получават заплати. Сред тях има няколко големи, които правят общо десетки милиони евро на година. Те не искат да се лишат от тези пари и са инвестирали в начини да се предпазят от тази опасност. Всички в този ексклузивен бизнес се познават. Договорите през цялото време зависят от понякога бързо променящите се икономически и бизнес интереси. Тъй като работата им в затворената екосистема на ядрената енергетика зависи от добрите им отношения с големите играчи, малцина се осмеляват да говорят открито или прикрито за корупцията или очевидните рискове, свързани с безопасността. Обяснението е просто и формулирано съвсем по нашенски от Слави Трифонов: "България е толкова малка, че всички като че ли спят под същото одеяло. Като пръдне някой, всички тутакси разбират."

По някакъв странен начин "ядреният въпрос" успя да обедини в себе си неща, които не би трябвало да са обединени. Разпространената в обществото, макар и неоправданна, несигурност относно бъдещото членство в Европейския съюз ("Какво ли ще стане?"), национализъм ("Те искат да ни вземат централата!") и еднакво неоправдан оптимизъм ("Трябва да станем енергиен център на Балканите!") се смесват в неконтролируема експлозивна смес, напиперена със страх и лакомия. В сместа се набъркват и политици, в желанието си да натрупат политически капитал и да осигурят преизбирането си. Маргинали от всички цветове на драго сърце скачат през глава в тези мътни води само за да привличат вниманието на медиите и да изграждат "достоен" обществен имидж.

Важно е да се отбележи, че борбата на група хора за техните собствени интереси не означава непременно борба срещу националните такива. Но е еднакво важно да се каже, че при липсата на законни изисквания да се идентифицира лобизмът им като такъв, както и при отсъствието на обществено разбиране на основните елементи на лобизма, дебатът се оказва изключително объркан и неинформиран. Всички хора и групи, поддържащи натиска срещу политическото решение да се затворят четирите стари реактора на Козлодуй, биха били считани за лобисти навсякъде в Западна Европа и Северна Америка.

Играта

За да се разбере същината на козлодуйския дебат, трябва да се върнем към онези първи години на българската демокрация, когато общественото мнение на некомунистите се насочи против АЕЦ Козлодуй и плановете да се строи втори подобен завод в Белене. Чернобил бе избухнал само четири години по-рано и спомените за него бяха смъртоносно свежи. Първата инспекция на Международната агенция по ядрена енергетика определя атомната централа в Козлодуй като "далеч най-опасната, виждана някога". Козлодуй е катастрофа, към която е прикачен часовников механизъм. Шефовете на централата обаче бързо разбират, че в демокрацията добрият PR ще им осигури оцеляване.

"Те постепенно и изкусно започнаха дългосрочна кампания", казва бившият министър на индустрията Александър Божков, самият той топлоинженер, в момента съпредседател на Центъра за икономическо развитие. "Който иска да се учи на добър PR в България, непременно трябва да се вгледа в дългосрочния подход на Козлодуй, който през годините успя да превърне една национална катастрофа в национално съкровище."

В резултат на тази добре платена кампания Козлодуй остава във фокуса на общественото внимание цели 15 години. Неговата значимост се поддържа по необичайни начини като острите забележки на Жак Ив Кусто през 1991 г. и паниката, предизвикана от шоуто "Ку-ку". Днешният дебат се характеризира, от една страна, с нажежените политически страсти и от друга - със своя силно емоционален и ирационален характер. И тъй като логика или противоаргументи няма, вакуумът се запълва от простички икономически интереси.

"В депресията, в която живеем, светлият лъч идва от схващането, че имаме едно единствено нещо, което ни прави да приличаме на големите и богати държави. Имаме си АЕЦ - казва Евгени Дайнов, директор на Центъра за социални практики. - Навремето произвеждахме компютри, но лошите американци ни забраниха да ги правим. Компютрите "Правец" бяха символ на национално самочувствие. Първо ще ни вземат Козлодуй, после ще дойдат и чужденците, които ще започнат да купуват българска земя. Ето как, ако историята на националната ни гордост значи нещо, ще спрем да съществуваме. Провалът на прогресивните хора в България е очевиден. Те не успяха да обяснят, че съществуването на една държава не е това. Съществуването на една държава означава други неща."

Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии "ядреното лоби тотално е завоювало общественото пространство да представя Козлодуй като България. В общественото съзнание да затвориш Козлодуй, означава да затвориш България".

"Тази кампания всъщност задоволява някаква психологична нужда - продължава Ганев. - Защо ТЕ ще ни казват на НАС да правим това и онова? ТЕ винаги са в опозиция с НАС. Те са европейците, но са паднали до нивото на Съветския съюз в опитите си да ни налагат това и онова. При така нарисуваната картина в общественото съзнание няма място за някаква рационална причина за затварянето на Козлодуй, освен прищявката на европейската бюрокрация."

По света

Повечето хора с отношение към корупцията в политиката възприемат лобистите като хора, които представляват някакви обществени интереси, било то икономически или други, и които се опитват да окажат законодателен или политически натиск. В България не съществува законов инструмент дори за дефиницията на лобизма. Резултатът е страшно очевиден за всички: огромен потенциал за корупция в политиката без ни най-малък страх от разкриване и причудливо предубеден дебат от типа на "Грийнпийс" срещу България.

В страните, където закони за лобизма съществуват - а това са всички в Западна Европа и Северна Америка - действащите лобисти са задължени да заявят чии интереси защитават и какви пари получават. В Съединените щати има стриктно спазван федерален закон, който задължава лобистите да се отчитат кога, къде и с кои законодатели и политици се срещат. Те са длъжни да приготвят периодично доклади, които не само трябва да са много подробни, но и да са обществено достъпни - всеки гражданин има право да ги прочете.

Дори при тези строги правила политиците трябва да са достатъчно устойчиви на натиска на лобистите. Примерът на Джеси Ънру, председател на щатския парламент в Калифорния през 60-те, е добре известен: "Ако не си в състояние да вземеш парите им, да изядеш вечерите им, да изпиеш уискито им и да изчукаш жените им, и след това да гласуваш срещу тях, значи нямаш място в политиката."

Тъжната и в случая на АЕЦ Козлодуй изключително нездравословна констатация е, че в България няма правила. Думи като "корупция" и "мафия" всеки в политиката и политиците като цяло заклеймяват, но тук те не значат нищо. Между изразяване на собствените интереси, организирано лобиране и политическа корупция няма граници. Всички те са част от българския гювеч с бамя и парченца месо. В резултат икономическите интереси претендират, че действат от името на гражданите, а политиците действат като лобисти. Населението няма средства да филтрира радиоактивната шлака и да разбере кои са тези хора, които непрекъснато говорят по телевизията в защита на АЕЦ Козлодуй.

"Когато лобирането за една или друга цел, за едно или друго решение, каквото е закриването на реакторите на Козлодуй, става на тъмно - казва Цеков, -когато не е ясно какви други интереси извън политическите обслужва едно или друго решение, това има вредно влияние - не просто за обществото, а е една сериозна предпоставка за корупционни практики."

Екип по проект на Фондация “Отоврено общество”-София

www.mediapool.bg