Eдва около половината ученици от математически или природоматематически гимназии са положили изпит по нещо, което е пряко свързано с тясната специализация на паралелката

Преди няколко седмици МОН представи за обществено обсъждане промени в закона за предучилищното и училищно образование. Част от предвидените промени сериозно засягат приема в математическите и природоматематическите гимназии. Предлага се този вид училища да приемат своите ученици след 4-ти клас, а подбор и след 7-и клас да се провежда само ако има възможност и свободни места. Промените са съгласувани (а ако можем да предположим - силно подкрепяни) от директорите на този вид училища, като за мотив се посочва ограничения чрез НВО по български език и литература достъп на силни математици.

Същевременно резултатите от ДЗИ, проведени през май тази година, потвърждават, че с малки изключения в много математически гимназии у нас учениците не се явяват на профилирана матура по математика. От 3976 зрелостници едва 920 са положили такъв зрелостен изпит, или едва 23,7% от всички. Изпит по някой предмет от СТЕМ категорията пък са държали 1649 ученика или 43,6% от всички.

Бележки: Графиката включва всички 31 математически и природоматематически гимназии в България и СУ "Отец Паисий" с природоматематическа насоченост, Кърджали. "ДЗИ езици" включва явилите се на зрелостни изпити по всички чужди езици. "ДЗИ СТЕМ" включва явилите се на зрелостните изпити по математика, физика и астрономия, ХООС, БЗО, ИТ и информатика. "ДЗИ други" включва явилите се на зрелостните изпити по история, география, философия и изобразително изкуство. ДИППК включва явилите се на държавен изпит за придобиване на професионална квалификация, задължителен за професионалните паралелки.

Какво друго се вижда от данните:

• Между 6 и 71% от учениците във всяко от 32-те училища с насоченост към математиката и/или природните науки у нас са се явили на втора задължителна матура по чужд език. Това прави общо 1435 ученици (37% от всички)

• Още 351 ученици са положили матура по предмет, различен от езици или СТЕМ

• На изпит за придобиване на професионална квалификация пък са се явили 315 ученици (малко над 8% от всички)

С други думи едва около половината ученици от тъй наречените математически или природоматематически гимназии са положили изпит по нещо, което е пряко свързано с тясната специализация на училището и паралелката. А от тях - малко повече от половината са избрали математика. В 2 училища на ДЗИ по математика не се явил нито един ученик, а в още 3 - под петима. На матура по физика са се явили общо 27 ученици в 6 училища. Само в 4 училища на ДЗИ по чужди езици са се явили по-малко от 20% от всички зрелостници.

Мотивите да се избира матура, различна от СТЕМ, от ученици в математически гимназии са няколко - самата възможност за избор, а не задължение; считаната за по-лесна матура по език в сравнение с по-трудния профилиран изпит по математика; липсата на изисквания в университетите за издържан успешно ДЗИ по конкретен предмет - както за български, така и за чужди висши училища. Като цяло изборът на втори задължителен ДЗИ е доказателство, че стимулите (или липсата на такива) работят. Учениците ще направят онова, което най-лесно и безпрепятствено ще ги доведе до изпълнение на целта им - успешно да завършат средното си образование и да увеличат шансовете си да продължат в желан университет.

Същевременно обаче отказът на учениците да се явяват на матура по математика или по някоя от природните науки, които задълбочено изучават, е лош знак за качеството на част от математическите гимназии - без дори да засягаме резултатите на самите ДЗИ. Инвестираме предполагаемо и според визия на политиката в подготовка на бъдещи математици, физици, биолози или химици, но всъщност осигуряваме елитно образование за хора, които са привлечени от средата в тях, но не и от самите науки. Още по-сериозен ще стане този проблем, ако законът елиминира вторичния подбор към тези училища - след 7-ми клас.

ИПИ отдавна подкрепя идеята за задължителна матура по математика за всички ученици. Представените тук данни обаче показват, че и в най-"елитните" училища следва да се постави изискване - ако искате прием след 4-ти клас - явете се на профилирана матура по математика. Тогава ще имаме и математически гимназии не само по име.

Авторът д-р Петя Георгиева е икономист във фондация "Институт за пазарна икономика" от 2018 г. с интереси в областта на здравеопазването, образованието, публичните предприятия и фискалната политика. Преди това е била главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен експерт в дирекция "Бюджет" на Министерството на финансите. Автор е на редица икономически изследвания и анализи и е икономически сътрудник на Правната програма на Института. Завършила е международни икономически отношения в УНСС, доктор е по икономика от 2009 г. с тема на дисертационния труд "Прехвърляне на дейности (outsourcing) в международния бизнес".

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>