Де да имах вчера акъла, който ми дойде днес... – това е един сърцераздирателен вопъл, който често може да бъде чут по нашите ширини. Толкова често, че неизбежно става очевидно следното – най-вероятно утрешният акъл ще се окаже също толкова по-добър от днешия, колкото днешният ни се вижда от вчерашния. И тогава се налага въпросът кога, все пак, сме наистина с акъла си... и случва ли се това изобщо, поне за разнообразие.

Не съм напълно сигурен, дали след предишните парламентарни избори СДС действително са приличали на “разбити авари”, както се изрази тогава Петър Стоянов, за да предизвика лютия гняв на партийното ръководство. Виждам обаче, че днес, непосредствено след последните избори за народни представители, сините могат само да мечтаят за статута на авари, та били те и разбити, защото вече изглеждат като Дарий, преследван по петите от Александър Македонски.

Парламентът все още не е започнал истински да работи, а съществуването на създадената около СДС “коалиция” е вече под въпрос. Лидерът на демократите Праматарски все по-звучно изразява несъгласията си с определени кадрови решения във връзка с комисии в Народното събрание и предстоящите частични местни избори. Очичките на Любен Дилов – син шарят ту към земеделците на Мозер, ту към ВМРО, ту в някоя друга посока, а анархоземеделецът Яни Янев се държи като това, което всъщност е – държи се като анархоземеделец.

Тези дни попаднах на интервю, дадено от Емануил Йорданов, според когото една от причините за изборното фиаско на ОДС се криела в това, че те, видите ли, не успели добре да обяснят на гласоподавателите принципите, структурата и логиката на “коалицията” в този неин смехотворен вид. Доста силно изказване, доколкото мога да преценя, защото не Емануил Николов Йорданов, а някой по-хлевоуст от Марк Порций Катон да си, или по-изобретателен от Томас Алва Едисон, пак не е възможно да обясниш и подкрепиш с разумни доводи необяснимото и лишеното дори от капка здрав разум.

Само времето ще покаже, колко дълго ще продължи да се крепи тази “коалиция”, създадена сякаш в час по трудово обучение в основно училище. Ясно е, че засега възможностите тя да функционира и в хода на предстоящите столични кметски избори са, меко казано, нищожни. От това, обаче, не бяха извлечени необходимите поуки. Защото ръководството на СДС продължава да се движи по инерция и да повтаря едни и същи елементарни грешки. Напъните да се постигне институционализирано единодействие на десните в Парламента бяха трагикомични, както и сондажите за постигането на обща дясна кандидатура за кмет на София. Все така се робува на доказалата своята несъстоятелност теза, че е по-добре да се правят глупости, отколкото да не се прави нищо, както и че механичното сборуване и кампанийно събиране на партии и партийки под един калпак може да бъде особено оригинална и печеливша идея, която да заплени избирателите и да ги трогне до сълзи.

Казват, че умните се учат от грешките на другите, а глупавите – от собствените си грешки. За огромно съжаление на неколцината останали свои симпатизанти, между които (с трудно обяснимо упорство и вероятно най-вече поради чисто сантиментални подбуди) продължавам да поставям и самия себе си, в момента действащото ръководство на СДС не прави нито едното, нито другото. В момента най-голямата полза от него е тази, че дава шанс на умните (доколкото ги има) да си извличат поуки (доколкото са в състояние да го направят) от безрадостната му участ.

Докато се умува по такива “жизненоважни” проблеми като този, кой е, аджеба, водещата сила в българското дясно пространство или кой с кого и кого трябва да подкрепи за софийски кмет, правилно ли е Надежда Михайлова отново да се кандидатира за лидерския пост или е изначално погрешно, хубаво ли стори Николай Младенов, като подаде оставка или той и без друго си е бил в оставка, когато го е сторил, така и все още не сме чули къде по-точно възнамеряват сините (и ОДС?) да поставят акцента в бъдещата си парламентарна, а и не само парламентарна дейност, по кои пунктове ще направят опит да се противопоставят най-активно на управляващите, какви конкретни предложения и идеи ще отстояват и с какви аргументи. Някой би казал, че все още е рано за това. Да, но през последните години, кой знае защо, за СДС е неизменно рано за правилните и нужни действия, поне до момента, в който вече не е станало безнадеждно късно за тях.

Как и на каква основа ще се търсят подкрепа, партньори и съюзници за постигането на определени цели, при условие че тъкмо върху това, което е най-важно, а именно самите цели, не е хвърлена достатъчно светлина? Как и с какви основания ще се правят опити за възвръщане на доверие, загубени позиции и обществени симпатии? Чии интереси и с помощта на какви ресурси ще бъдат защитавани? И кой би бил в толкова шантаво и хазартно настроение, за да повери отстояването на своите интереси в ръцете на формация, която изглежда парализирана, дезориентирана, паникьосана и неспособна да гради смислени стратегии поне за година-две напред, тъй като днес и сега е безсмислено втренчена в собствения си пъп?

---

Продължава тук...