ОТНЕМАНЕТО на лиценза на ЧЕЗ в Албания през януари 2013 г. предизвика широки одобрителни възгласи в България от страна на националпопулисти и социалисти. Чуваха се твърдения от рода "Докъде стигнахме, да взимаме пример от албанците?!" и "Браво на Албания, победи лошата корпорация!". За пореден път критично мнозинство българи допуснаха без особени размисли, че някакви политици са тръгнали на кръстоносен поход срещу лошия бизнес в името на народа. По малко от година по-късно истината излезе наяве - албанските политици бяха взели това решение в името на предстоящите им избори, а не в името на народа.

Популярността на демократическата партия в Албания (на теория дясна, но на практика не) през втория мандат започва да буксува и през зимата на 2012/2013 г. на Сали Бериша му става все по-ясно, че спечелването на трети мандат започва да изглежда като невъзможно. Настава време за радикални действия. Една година преди това по време на голямата суша през пролетта на 2012 г. албанската енергетика, силно зависима от ВЕЦ, е на колене. Държавният производител на енергия е принуден да внесе електричество на много по-висока цена, което го поставя на ръба на банкрута. Затова държавната компания прехвърля тежестта на подразделението на ЧЕЗ в Албания, което дистрибутира електричество. Албанските политици подхранват обществените настроения срещу компанията и отнемат лиценза , надявайки се да повишат популярността си преди предстоящите избори.

Сметките на Сали Бериша излизат криви обаче. Партията му губи изборите и на власт идват социалистите. Те се сблъскват с тежки последици от популисткия ход на Бериша да изгони неправомерно ЧЕЗ и започват да молят ЧЕЗ да си изтеглят делото от арбитражния съд, защото предвкусват унизителна загуба, която ще доведе не само до загубите на стотици милиони евро, но и до шумен международен резил. Ефектът от скандала вече е чувствителен - австрийската EVN се изтегля от плануван проект в Албания на стойност близо 1 млрд. евро.

Проблемът за нас бе, че за пореден път критична маса граждани се подведоха първосигнално по избирателно поднесената информация за Албания. Дивият албански популизъм резонира силно в България вече повече от година и се стигна дори дотам, че ДКЕВР да започне процедура по отнемане на лиценза на ЧЕЗ, без реално да има установени нарушения, които са наказуеми с тази мярка.

Няколко месеца ДКЕВР "работи" по тази процедура, харчи пари за експерти, командировки и работно време на служителите си. Далеч по-лошо, партия "Атака" успява на гърба на този популизъм да яхне февруарските протести и да влезе в парламента, намирайки място в управляващата неофициална коалиция за втори пореден мандат.
Разбира се, ЧЕЗ в България не са перфектни. Проверката на ДКЕВР е установила няколко нарушения на ЧЕЗ, свързани с протоколи за подмяна на електромери, които не са подписани от абонати, а от свидетели. Но няма широко тиражираните в някои медии обвинения за покупки на скъпи автомобили и баснословни заплати на шефовете на ЧЕЗ.
Няма и надписване на сметки, в което ЕРП-та редовно са обвинявани от популисти с различна партийна окраска. Нито едно от установените нарушения не е сред основанията за отнемане на лиценз и започнатата процедура е поредният пример как не само в Албания, но и в България политиците са готови на всякакви лицемерия и див популизъм, стига да успеят да залъжат някой и друг избирател.

Резултатите от същия този популизъм се виждат и в резултатите на неразумнатат държавна намесА в енергетиката - ДКЕВР изпълняваше политически поръчки и дано новият шеф на регулатора Боян Боев, който не е парашутист и познава много добре сектора, спре тази практиката. Работата по отделянето на ЕСО от НЕК беше забатачена допреди 5-6 месеца, което щеше да ни докара наказателна процедура от ЕК, но добре е, че сега работата е ускорена. А користното стимулиране на ВЕИ създаде купчина милионери, включително депутати и техните роднини.

Крахът на албанския популизъм срещу ЧЕЗ е пореден урок за българския избирател, че не всичко, което гали ухото, е вярно, а още пък по-малко - полезно. Българската енергетика е тотално доминирана от държавата - 70% от производството на ток е държавно, политиците влияеха на ДКЕВР при определянето на всички цени по веригата производител на ток - потребител, а около 80-85% от сметката, която плащаме за ток, отива по един или друг начин в държавни дружества (НЕК, ЕСО) и държавата (ДДС и данък печалба от онези дружества, които все още са на печалба). Разбира се, контрол в сектора трябва да има и ДКЕВР трябва да си върши работата. Но като истински независим регулатор, а не под контрола на политиците.

Истината е, че третият либерализационен пакет, задължителен за всички страни в ЕС, ще създаде свободен и конкурентен пазар за всички фирми и битовите потребители в България. Дори и политиците у нас да го забавят, да платим огромни глоби, до 4-5 г. това ще стане факт. Както е поговорката, най-пряката демокрация е тази в магазина. Монополни ще останат само енергоразпределителните дружества, т.е. тези, които поддържат "жиците". Те са естествен монопол, така че държавната регулация там ще си остане важна. Тежестта им в общия ценови микс е много ниска (между 15 и 20%), така че опитите на популисти да ги експлоатират като основни виновници за всички беди на енергетиката у нас са чиста проба лъжа. Нека не позволим да станем за срам като албанците.
Владимир Каролев, 24chasa.bg