Това са хора, завладени от амбициите си и като цяло, спокойно можем да кажем това - удавени в собствената си лудост. Нямат никаква представа за обикновения човек. Те дори не говорят за него, видяхме това на протестите - крясъците „Оставка“ не изразяват загриженост за съдбата му. Досега не сме усетили да изпитват и някакви угризения заради клетия му живот.

Злобата на обикновения живот изобщо не ги занимава. Най-малко един милион души ще бъдат ощетени от липсата на бюджет за 2026 година, но това е някаква дреболия за тях, те дори не я коментират - заети са да поддържат гнева си към политическите си противници и понеже често този гняв е банално притворен, ловко го допълват с изблици на истерия.

Най-добре това се удава на Асен Василев. Вероятно пак той крои най-остроумните наказания, с които да изтезава при възможност опонентите си. На него и отмъщението ще му се услажда най-много - той изглежда като човек, който вярва в казаното от Хичкок: „Отмъщението е сладко и от него не се дебелее“.

Многострадалният българин наистина трябва да не е с целия си, ако вярва все още на властниците си. Той няма лесно да си признае това, за да не се самоунижи допълнително. Но е факт, че вече не кълне случващото се с онази спасителна фраза „Няма държава“ - сега той е поданик на Хаоса.

Изживява крайна фаза на отчаянието и протестите са възможността да го изхрачи. За него е само донейде утешително, че и от властниците му се разнася дъх на отчаяние - те са, както казваше един писател: „Мейнстрийм с воня на отчаяние“. За „малкия човек“ не е тайна, че управниците му не знаят какво да направят за него - и не крият това, той не чува нищо разумно от тях, нищо, което да подсеща за някакъв прелом.

И наистина, ако пренебрегнем площадните им екзалтации, няма да остане нищо смислено, което да обнадежди обикновения човек. В крайна сметка, хората от Голяма България - не онези от няколкото фасадни градове на „просперитета“ - остават напълно изолирани. Затова не е странно, че протестите ги оставят равнодушни, те просто не ги разбират.

Всичко е ала-бала - и най-вече в политиката. Фатално пострада и публичното говорене - остава само думите да бъдат заменени със срамни движения. И не му се вижда края на това насилие, всеки плещи както/каквото му падне, отдавна са забравени времената, в които словото беше преди всичко отговорност, това днес изглежда като абсурден анахронизъм, като някакво нелепо гевезене. Телевизиите почти напълно са покорени от ала-балането, много малко останаха предаванията, в които то все още не диктува правилата на играта. Важни, дори съдбоносни теми се провалят с надуто пустословие.

Още по-срамно е, когато с ала-бала трябва да се пробута някоя верноподаническа теза или пък с отвратителна сервилност трябва да се защити някоя очевидна глупост. Гледаш някакъв, който трудно прикрива цялата нелепост, с която го е дарила природата - и на когото му е в повече дори фасона на проскубана сива мишка - да се държи като ястреб и да подрежда картите около Украйна, примерно.

По начало си е някакъв кошмар български политик да се държи като ястреб, но и такива ги има. Тия са още по-отвратителни сега, когато войната приключва и трябва да прибягнат към мазното ала-балане, включително и по адрес на Путин, а това най-гнусно - руският вседържец трябвало да се омилостиви и да направи някакви компромиси, и мазнокът реди това, след като четири години е твърдял, че Русия със сигурност ще бъде победена.

Друг, който все още не е сварил да свали дегизировката си на ястреб, държи сметка на българското правителство, което наскоро отказа да подкрепи Брюксел за използването на замразените руски активи като финансова помощ за Украйна. Нещо повече - настоява нашият пръцко -трябвало да участваме в специална антитерористична операция срещу Русия и дори ние, келявите босяци, да я предизвикаме. Това вече не е само свръхглупашка ала-бала, това е игра с огъня...

И консултациите при президента за ново правителство до голяма степен минаха под свещения знак на ала-балата. Най-напред Бойко прати само Савчева при Радев. Ефектно, макар и доста грубичко. Радев върна жеста, като провидя в Савчева Екатерина Каравелова, за която Йосиф Хербст беше писал по време на сръбско-българската война, че е единственият мъж в София.

Савчева обаче бе добре подготвена и отвърна, че признава само един генерал - Бойко. Консултацията се превърна в размяна на остроумия. Класическо ала-бала, файда - никаква.

Следващите аркашки в театрото при Радев бяха от ПП/ДБ. Специално тия от ПП се опитват да се възкресят и доста навириха носове след протестите. Внезапно обаче президентът ги подкани да изяснят най-сетне едно скандално признание от тяхна сбирка, тайно записано навремето от Радостин Василев: то би умъртвило всеки политик в една нормална държава. Нищо подобно обаче не се случи тук, нямаше никакво значение и за ония, които продължават да се прехласват по Кирчовци.

Нека си припомним скандалните думи на Кирил Петков:

„Ако пуснеш народа, както е структуриран в момента, да се репрезентира правилно, ние трябваше да сме 10 процента с ДеБе, с всичко. Направихме леко ала-бала през президента, защото истината е, че цялата схема, която ние направихме, всичките тея години, интелектуалците са седем процента, седем до десет, това е естествения...“ (край на цитата)

Радев настоява пред пепейци:

„Ще ви помоля да споделите какво имахте предвид, когато го казахте, за да има най-сетне отговор на този въпрос и повече доверие във вашата партия“.

Обаче тъй и не получава категоричен отговор.

Асен Василев е предизвикателно нясен:

„Тогава имаше изборна вълна с подкрепа към вас и към нас... Не мисля, че имаше нещо различно“ - това е обяснението му.

Демократичната общност хладнокръвно и може би с известна завист приема думите му.

Впрочем, той е доста по-ясен, когато в същото тайно записано заседание казва:

„Законно - незаконно трябва да изгонят всички директори на дирекции, регионални служби и агенции“.

Това е нахално подритване на закона, но демократичната общност отново запазва хладнокръвие. Между другото: защо Радев толкова настоява, че точните думи на Кирчо са „ала-бала ПРЕЗ президента“ - а не „ала-бала С президента“?

Но всичко и в тази отвратителна история отново отминава като поредната ала-бала. Така се случва с всичко, с което се захванат ала-балистите - дори да направят нещо разумно и то затъва в забравата, тя е спасението за тия хора. Унижават се взаимно - без да се интересуват какво влияние ще има това върху публиката. Бива ги само да излъскат някоя измама.

Стамболов беше казал: „Не сме народ за сенатори“. Не сме и народ, който лесно намира държавниците си. Отсега-нататък сякаш това ще бъде още по-трудно и накрая ще стане невъзможно. Цяло чудо е, че все пак крета някак държавицата ни - макар че полага големи усилия да се самозаличи.

Ала-балата властва навсякъде: мерят си, чия ала-бала е най-дурашка, невъзможна и пр. Все едно, че сме в някакво полусънно състояние, което ни завлича все по-надълбоко в глупостта. Всичко, което е поне донейде разумно е спъвано от несмислени партийни битки или от диви междуличностни дрязги. Само глупостта се произвежда в несметни количества, тя ще пребъде и когато всичко друго бъде умъртвено и заровено.

Между другото, една от любимите фрази на Тръмп, когато се натъквал на някоя досадна за него неразбория в Белия дом, била: „Тук нищо не е мъртво, докато не е заровено“...

(Специално за „Труд news“)